Актуално
Политически коректни комисари, радикални феминистки, „сошъл джъстис уориъри“ и джендър активисти превръщат филмите в гротескна пропаганда
Бруталното либерално изнасилване на киното

Гост-автор | 01/09/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

АВТОР: Владислав Апостолов

Западните филми са прекалено бели, мъжки, хетеросексуални, християнски и европейски.

Жените, етническите, сексуалните и религиозните малцинства нямат достъп до съвременното кино пространство, чувстват се потиснати и се нуждаят от повече репрезентация. Сега и веднага. Без уговорки и компромиси.

С тази, напълно невярна и неподкрепена от никакви доказателства, теза се тръгва на нова културна революция, която цели драматично да измени света на образите и идеите в Западния свят.

След няколко поколения на пълна либерална доминация в света на киното, най-агресивните прогресивни активисти все още не са доволни.

За ужас на всеки нормален човек, днес радикалите са в сърцето на либералното движение, упражняват чудовищен натиск върху бизнесите, институциите и формират големите наративи, които медиите разказват на публиката.

Сега тези хора изискват тотална културна капитулация пред догмата на политическата коректност, крайния феминизъм, LGBTTQQIAAP ескадроните и джендър отрядите за подмяна на биологичната реалност с дистопични делюзии.

Който не е съгласен с новата партийна линия е „буквално Хитлер“, „крайнодесен хомофоб“, който не иска да отстъпи своята „вродена бяла привилегия“, страда от „чупливо мъжество“ и „токсичен евроцентризъм“.

Уви, тези безумни безобразия наистина не са периферни писъци на умопомрачени създания, а съвсем силна, модерна и медийно легитимирана мейнстрийм линия на разсъждение и действие.

Всеки ден в най-престижните либерални издания от New York Times до The Guardian се преповтарят материали и коментари за това колко страда киното от своя „бял супремасизъм“ и как гласовете на малцинствата се давят в шума на „западния патриархат“.

Резултатите от безпрецедентния натиск на болшевизираните борци за „социална справедливост“ върху западната култура са печални.

Колкото повече се увеличават политическата коректност и квотите за всякакви „маргинализирани групи“ в съвременните холивудски и европейски филми, толкова повече прогресивните идеолози крещят за „неравенство, расизъм, сексизъм и хомофобия“.

В реално време се осъществява брутално либерално изнасилване на киното, смисъла, истината, фактите, думите, символите, добрия вкус и свободата.

Нито една държавна цензура по света в момента и от мъглите на миналото не може да се сравнява с ожесточението и свирепата идеологическа отдаденост на левичарската пропаганда, оплодена и разпространена от загубилите ума си „културни елити“.

Те унищожават кариери и репутации за престъпмисъл със скорост и ярост, на които би завидяло всяко политбюро от вчера и днес.

Сигналите за патологията видяхме още преди няколко години, когато метастазира откровено расистката кампания #OscarSoWhite, която беше директно насочена срещу белите хора в кино индустрията.

Тогава от Американската филмова академия, която връчва престижните награди „Оскар“, предприеха идеологическа, сексистка и расова чистка и попълниха членските си маси с повече „жени и представители на не-бели малцинства“, които трябваше да гласуват за „правилните“ филми.

През следващите години станахме свидетели на срамни светски спектакли.

Изцяло политизирани церемонии по връчване на наградите „Оскар“ с отблъскващи „сошъл джъстис“ речи на разглезени звезди и филми, които спазваха партийната линия.

Обособиха се неофициални квоти за филми с чернокожи, филми със силни жени, гей-филми и транс-филми.

Преди две години „Оскар“ за най-добър филм спечели “Moonlight”, който разказва за тежкия живот на чернокожи гейове от гетото. Това си беше политически коректен джакпот.

В началото на тази година „Оскар“-ите надминаха себе си.

В топ категориите триумфира „Формата на водата“.

Фентъзи, режисирано от мексиканец, в което жена с физически дефекти прави секс с амфибия, а чернокожа дама и гей помагат на междувидовата двойка в борбата срещу брутален бял мъж християнин, който олицетворява тиранията на Америка и Западния свят.

От сцената водещият Джими Кимъл каза, че „статуетката Оскар“ е перфектният мъж, защото няма пенис“.

После добави, че наистина би му се искало да бъде жена.

А само преди дни друг либерален топ водещ – Стивън Колбер – каза, че изпитва „мрачно чувство“ да бъде бял, хетеросексуален мъж християнин.

Единственото, което не бяха изчислили прогресивните пропагандатори, е интересът на публиката към политически коректната оргия.

Рейтингът на „Оскар“ се срина до рекордно ниски нива. Затова от Академията стигнаха до безумни промени.

Въвеждат категория за „Популярен филм“ с идеята да върнат публиката. Но и с надеждата, че ще умиротворят най-най-крайните либерални фракции, като дадат статуетка на „Черната пантера“ – комиксов блокбастър с почти изцяло чернокож екип.

Този филм бе почитан като религиозно откровение от критиците и медиите, а в средите са готови да линчуват всеки, който има дори леко неутрално, какво остава за отрицателно, мнение за това произведение.

Тези хора искат да видят „Черната пантера“ направо с „Оскар“ за най-добър филм, а не за някакъв „Популярен филм“.

Така те се настроиха срещу промените в Академията, които бяха направени именно, за да ги задоволят.

Канибализирането в либералните среди е добре познато явление.

Преди седмици актрисата Руби Роуз беше нападната във виртуалното пространство от отряди прогресивни политкоректни орки и напусна „Туитър“.

Те я обвиниха, че е приела ролята на „Жената-прилеп“, която в комикса е обратна, а пък Роуз не била достатъчно обратна, за да я изиграе.

Това действително се случва.

Роуз не е хетеросексуална и е пълна либералка, но това не е достатъчно.

Скарлет Йохансон, която също приглася на прогресивната пропаганда, бе принудена да напусне филмов проект, в който трябваше да се превъплъти в трансджендър образ.

Глобалният джендър протестариат се стовари с цялата си сила върху нея с крясъка, че не може актьор, който не е трансджендър, да играе трансджендър.

И Скарлет примирено се отказа и се извини на виртуалните си инквизитори.

Всеки ден излиза някаква новина за протест или бойкот, който бруталните либерални тълпи готвят на някой проект, дръзнал да наруши новата партийна линия и догма.

Всеки филм, който не включва силен женски персонаж, малцинства или джендър фигури, е нападан и демонизиран в мейнстрийм медиите.

Вече не се гледа качеството на киното, а дали то съдържа необходимите квоти и проценти етнически герои, позитивни трансджендър модели за подражание и правилни политически позиции.

Абсолютно забранено е да се критикува или осмива исляма и ислямския фундаментализъм.

Почти всички нови филми по един или друг начин посочват белите мъже, колониализма и капитализма като корените на всяко зло.

Екраните преливат от пропаганда.

Появи се цял жанр на феминизирани класики.

Филми с мъжки състави като „Ловци на духове“ и „Бандата на Оушън“ са правени отново, но този път с изцяло женски екипи.

Радикалният феминизъм е на път да провали най-успешния филмов продукт в историята – „Междузвездни войни“.

Феминистката Катлийн Кенеди пое „Лукасфилм“ и заедно с „Дисни“ започнаха да произвеждат претъпкани с прогресивни послания нови филми от сагата.

Сега, след фенското недоволство от „Епизод VIII“ и историческия финансов крах на „Соло“, назрява бойкот срещу радикално идеологизираната и феминистка насока на „Междузвездни войни“.

Срещу решителната културно революционна кампания на либералите ще има масивна реакция.

Все повече хора отказват да плащат за политически коректни пропагандни продукти.

Ала щетите, нанесени върху киното от тези безумци, ще бъдат поправени твърде трудно.

***
Източник: trud.bg





 



Други статии от този автор



Коментари