Актуално
Но, заслушвайки се във Фейсбук и медийната суетня по-задълбочено, разбирам, че въобще не става дума за него, цялата тази печал е адресирана към американския сенатор Джон Маккейн, диагностициран миналата година с глиобластома - една от най-агресивните форми рак на мозъка. Българските медии са отделили по един ред за Никола Манев, някои и толкова не са.
Маккейн, Манев и сбърканите ценности

Читател | 03/09/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Виктория Георгиева

***
Датата е 26 август, от медиите ни се лее мъка и печал.

Цитатите, които посочвам, постепенно изместват дори катастрофата, отнела десетки животи край Своге. Следващите часове, а и дни, са изпълнени със затрогващи думи:

„Шапки долу“, „Поклон“, „Респект“, „Нещо в мен се прекърши“, “Живот за пример и подражание“,  „Тъжен ден за света“, „Да му се издигне минимум бюст в Южния парк“,  „Останахме без един от най-искрените си приятели“, „Отиде си един от малкото останали честни хора в света!” (уау, смразяваща констатация, държа да получа подробна статистика и научни изследвания по този показател)...

Съзнанието ми е подвластно на трагедията в Своге и първоначално пропускам другите новини покрай ушите си.
Но подобни изказвания зачестяват и поглеждам в интернет, за да разбера кой е починал.

Съдейки по силните думи и голямата печал, обхванала всички, решавам че става дума за известен българин, и в търсачката на Гугъл задавам търсене с подобни параметри.
Наистина, на 25 срещу 26 август , се е споминал големият български художник Никола Манев.
Основателни са коментарите и тъгата, солидарно се присъединявам.

Няколко думи за него, т.к. творчествтото и делата му, няма как да се съберат в две, три постни изречения.

В Париж, където и умира, учи и работи от 1962 г.,  има повече от 130 самостоятелни изложби в цял свят, както и много групови изложби и биеналета. Над 3000 негови творби са в различни  държавни и частни колекции и музеи в страни по света.
Никола Манев винаги е държал да се знае и изрично е подчертавал, че е български художник.


/Никола Манев, Раждане на времето/

През годините, периодично дарява свои платна както в Чирпан, където е отрасъл, така и на други български  градове - Ловеч, Варна, Троян. Художествената галерия “Никола Манев” в Чирпан е създадена именно от него. През 2000г. художникът купува къщата и я дарява на общината, по-късно тя е реставрирана и превърната в галерия. При откриването й, дарява от най- известните си творби.

/Никола Манев, Тракийски залез/

Но, заслушвайки се във Фейсбук и медийната суетня по-задълбочено, разбирам, че въобще не става дума за него, цялата тази печал е адресирана към американския сенатор Джон Маккейн, диагностициран миналата година с глиобластома -  една от най-агресивните форми рак на мозъка.

Българските медии са отделили по един ред за Никола Манев, някои и толкова не са.

Нещо повече, леят се крокодилски сълзи за един човек, който ще остане в историята, най-малкото като спорна личност. В следващите дни трепетно ни уведомяват на колко години е майка му, кой ще му носи ковчега, как и след смъртта си продължава да нанася безпощадни удари на враговете си, четем за дъщерите му, ранните му години, хронология на речите му, „емблематични“ негови изказвания и т.н. Герой от войната във Виетнам, управлявал бомбандировач. Малка вметка във връзка с подобни „героизми“ по време на войната там.


/Джон Маккейн и Джон Кери, ветерани от войната във Виетнам, 1985/

В последните седмици нашумя скандала с Монсанто, производител на хербицида Roundup, както и на редица други агенти, като печално известния Ориндж, използван от Пентагона във войните в Лаос, Виетнам, Камбоджа.

През периода от 1961 до 1971 година американските военни разпръсват около 76 млн. литра  химическо вещество над Южен Виетнам. Според различни статистики, между 1 и 3 млн. виетнамци са жертва на смъртоносни болести и увреждания, след като са били в контакт с химикала, много заболявания продължават да се предават и по наследство до ден днешен. Интересен факт е, че през 1984 г. около 15 000 американски войници, служили във Виетнам, завеждат дела срещу производителите на химикали и ги спечелват, получавайки компенсации от 180 милиона долара. 

                                                                                                                        

Снимки на увредени хора, вследствие на контакт с Ориндж не ви препоръчвам да разглеждате, ще си загубите съня за дни напред.

Има една поговорка, която през годините е станала популярна, но в съкратен вид.  “За мъртвите или добро, или нищо, освен истината”.

Не бих коментирала въобще Маккейн, ако не беше натрапването на житието му, леещо се последните дни в медийното ни пространство, подплатено и със солидно количество излишно словоблудстване, поднесено сред жално подсмърчане и вайкане, и някоя печална въздишка: „На кого ни оставяш, сенаторе?“                                                                                                                                               

Разбира се, всеки може да отдаде своята почит както желае, ако не държи да запознава широката общественост с чувствата и трепетите си. Няма да коментирам и задълбочено изказванията, че България губи „един от най-верните си приятели“, само искам да отбележа, че да се вменява на човек, идвал един, единствен път тук на работно посещение /във връзка със спирането на Южен поток и разпределението на сферите на влияние в Източна Европа/ какъвто и да е сантимент към България, е, меко казано нелепо. Както е още по-нелепо, дори обидно към сънародниците ни, от страна на български журналисти и общественици да се леят слова на признателност към Маккейн.


/Тогавашният премиер Пламен Орешарски се срещна със сенаторите от Конгреса на САЩ Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи/

Дълъг е списъкът с пътите, в които Маккейн е призовавал за американска интервенция по света.

Непрекъснатите му лобирания за военната индустрия, както и за повишаване на военния бюджет, не са тайна за никого. През годините има редица негови изказвания, в които той напълно оправдава намесата на Щатите и още повече, настоява за такава, вместо за решение по дипломатичен път. Оглавява сенатската комисия за въоръжените сили и от тази си позиция, активно работи за военна намеса на САЩ в различни точки по света.

Ако тръгнем да правим ретроспекция на дейността му по време на конфликтите в Либия, Ирак, Босна, Сирия и т.н., няма да стигне цяла седмица, но ще се опитам да резюмирам с няколко изречения.                                                                                              

Маккейн е отявлен поддръжник на Бил Клинтън при войната в Босна.

В косовския конфликт Маккейн нееднократно декларира подкрепа към АОК /Армията за освобождение на Косово/ - организация, част от чийто лидери, бяха изправени пред трибунала в Хага по обвинение в редица убийства, изнасилвания и мъчения, а в различни медии, името на АОК се свързва и с Ал Кайда.

През 1996 година, Маккейн дава интервю за NYT, в което заявява, че ситуацията в региона може да се стабилизира, ако босненските мюсюлмани бъдат въоръжени с „ракети TOW и танкове“. Подчертава и, че идеалното място за обучения би била Турция – един от най-верните съюзници на Щатите по онова време.                                                                                                                                            

 Между другото, в края на 2017 година, Германската служба за външно разузнаване обръща все по-голямо влияние на Балканите, особено на Босна и Херцеговина, т.к. религиозното влияние там нараства , като една от причините за това се посочва и разпадането на федерацията през 90-те години.

Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив инвестират  много пари за налагане на уахабизъм /фундаменталистки ислям, тясно свързан с джихадизма/, както и отделят значителни средства  за изграждане на джамии, включително и най-голямата на Балканите, намираща се в Сараево.
Маккейн е и един от най-яростните привърженици на войната в Ирак.
През 2003 година, когато настроенията в Щатите поставят под въпрос дали страната да влезе там, именно Маккейн е един от най-категоричните поддръжници на военните действия срещу Садам Хюсеин, под претекст, че Ирак разполага с химически оръжия. Твърдение, което по-късно бива опровергано, включително се стига и до признание на бившия британски министър – председател Тони Блеър , че е подведен от британското разузнаване. Блеър заявява и: „съжалявам, скърбя и се извинявам повече, отколкото можете да си представите".

Години след инвазията, редица анализатори считат, че днешният тероризъм се корени именно в нахлуването в Ирак.

Маккейн поддържа решението за военна намеса в Либия и е против, когато в последствие се взима решение за прекратяване на използването на американски военни самолети. Лично се среща с метежниците в Либия през  2011 година, за да подкрепи борбата им срещу Кадафи.                                                                                

Настоява за „некозметични“ удари срещу управлението на Башар Асад в Сирия.

Както и години преди това в Либия, прави посещение в Сирия, срещайки се с някои от групировките, призовавайки, оръжията на САЩ да започнат да „текат“ към бунтовниците, при положение, че по същото време, текат разговори между държавния секретар Джон Кери и други негови колеги, за организиране на международна мирна конференция за Сирия.                                                                                                                                                      

Не крие, че Щатите оказват подкрепа на различни групировки по света.

Цитати от негови изказвания: 

„Макар че в арабските страни се пролива кръв и ние не знаем кога ще приключи това, мисля, че за гражданите това носи по-добро бъдеще.“ , „С нашата технологична помощ, а и с други методи, при тях нещата ще се получат“, „Либийската революция трябва да е вдъхновение за народите на Сирия, Иран, Китай и Русия.“ и др.                           

Ако битието на Маккейн може да бъде наречено живот по най-високи човешки норми, както беше подчертано от не един и двама негови поддръжници, тъжно може да констатираме, че най-висшата ценност в 21 век, е войната във всичките и ужасни форми, с непоправимите и пагубни последствия, завещани за поколения напред.

Амин!

***

В статията са използвани цитати, както и данни, от материали във France Presse, NYT, "DW", АП, Reuters, The Independent.

 



 

 



 



Други статии от този автор



Коментари