Актуално
В социализма имаше един пиетет към това да ни е трудно. Жените трябваше да се борят, да копаят с кирки и куртки. Гримът бе буржоазен и упадъчен. Когато дълго време е било трудно, сега махалото отива в другата посока. И се появява така наречената фаза на жените обезкостителки. Те търсят лесен начин на живот, чрез промяна само на формата. Защото да промениш съдържанието изисква повече инвестиции и усилия.
Мадлен Алгафари: Във фазата на жените обезкостителки сме! Те търсят лесен начин на живот...

Мариела Петкова | 05/09/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Объркаха ли се твърде много нещата в модерния ни живот?

В свят, в който внимаваме за всяка дума, има класификация с  31 пола, има световни тенденции да наричаме бременните жени – бременни хора, в свят – когато всички традиционни категории са оспорвани или подменяни, ние от Lentata.com решихме да се обърнем към психолога Мадлен Алгафари с няколко простички въпроса – какво става с мъжете и жените тия дни. Объркаха ли се понятията, защо сме заобиколени от силиконови недоразумения и как живеят младите поколения на фона на един вече отминал социализъм.

Всичко това ще разберете в интервюто с Мадлен Алгафари. Четете и между редовете – там са отговорите на въпросите, които наистина ви вълнуват.

***

- В последно време понятията за мъж и жена се размиват? Какво мислите за това?
- Аз не мисля, че понятията се размиват.  Като енергии мъжкото и женското винаги са били дефинирани много ясно.  Онова, което наричате размиване на понятията,  е амалгама от мъжкото и женското. Като количество и баланс, те се променят и при жената, и при мъжа.
Мъжкото изначално е равно на борбеност, пробивност, действие, логика, рационалност.
Женското съответно е търпение, адаптивност, гъвкавост.



- Какво се случва днес с мъжката и женската енергия в обществото?

- Векове назад тези енергии са били изявени полярно.  Защото условията на живот са изисквали тази полярност. Днес когато имаме създаден изкуствен комфорт - електричество, парно и др., на мъжа не му се налага да лови глигани, а жената да варди огъня.
Тези полярни прояви на мъжеството и женствеността е логично да се променят.

- Какви промени настъпват?  
-Жената е била по-обезправеният пол дълги години. Продавали са я, не е можела да гласува.
 Нормално е мъжкото в нея да започне да се реабилитира.   

Преди 100 години започва процесът на еманципация, при който това се постига.
С малко закъснение, днес се реабилитира и женското у мъжа. Което означава, че може да реже лук, да простира, да бърше бебешки дупета, да гушка и да приспива…
Тази реабилитация на противоположната енергия е здравословна, носи повече хармония, но не и когато в мъжа преобладава женското, а в жената-мъжкото.
Здравето изисква в мъжа да преобладава мъжкото, в жената-женското.
В обратния случай  започват да валят симптоми-физични или психични.

- Как интерпретирате стремежа на някои жени да поддържат само външния си вид (по цели дни са на процедури, правят си пластични операции, не работят...)? 
Какво компенсират?

- Смея само да предположа. По времето на социализма тялото беше машина. Важни бяха физическият спорт, манифестациите, изпълняването на петилетките. Но се потискаха еротиката и сексапилът. Жената-труженичка не трябваше по никакъв начин да подчертава женствеността си в излишък. Сега у нас се връща онзи глад за възстановяване на изконната женственост. 
Жената в бившия соцлагер се доказа. Мъжкото в нея се понасити.
Сега Тя изпитва глад към ръкоделие и художествени дейности, които връщат жената към корените и.

- До тук  говорите за средностатистическата съвременна българка. А тези жени, които дори влошават външния си вид в опит да го подобряват непрекъснато?
Те жертва на суетата ли са? Търсят по-лесен начин на живот?
- Тези крайности са много видими, защото целта е такава - да бъдат забелязани.
При всички положения са търсене на лесното.   
По-лесно се постигат трансформации във формата, отколкото в съдържанието.
В социализма имаше един пиетет към това да ни е  трудно. Жените трябваше да се борят, да копаят с кирки и куртки.  Гримът бе буржоазен и упадъчен. Когато дълго време е било трудно, сега махалото отива в другата посока. И се появява така наречената фаза на жените обезкостителки. Те  търсят лесен начин на живот, чрез промяна само на формата. Защото да промениш съдържанието изисква повече инвестиции и усилия.

- Към края си ли е фазата на ,,обезкостителките“?
- Като се счупи една язовирна стена, в началото водата помита всичко като лавина. След това почва да тече кротко и спокойно.  Когато нещо е било задържано дълго време, явно е, че трябва да се навакса. Но това е временен феномен и мисля, че вече започва да отшумява. 
Дори в текстовете на фолкпесните, които бяха много  хард във времето. Сега са лековати, но по-балансирани,  не толкова екстравагантни.


/На снимката скандалната плеймейтка Нора Недкова/

- Но младите поколения не са живели по ограниченията на социализма. На тях им е предоставена свободата на модерния свят. Какво компенсират те?
- Ние често компенсираме неща, не от своя собствен живот, а много от преди.
Както е настоящата хистерия с хиперактивните деца - едно поколение от неуправляеми деца, като тенденция. Те компенсират хилядолетия потиснати агресия и сексуалност.
Когато се потиска здравото агресивно поведение, което не е насилие, а любовно поведение, това се натрупва и в Организма (човешкото на енергийно ниво) мутира цяло едно поколение. Това е резултат от изкуствено създадената нездрава среда.

-  Защо Човешкото е потискано хилядолетия наред?
-Било е потискано дълго време, защото системата управлява лесно потиснатите хора. Става дума за властова невроза. Още от момента, в който хомо сапиенс става два пъти сапиенс.
Когато не физическата сила, а умствената е станала критерий за подреждането на йерархията в първобитната орда.  Тогава първите шамани са имали нужда от рестрикции и правила, за да управляват масата, да я държат в подчинение без да са физически най-силни.
 
-Как ще се случи промяната?  
- Ние сме обременени на клетъчно ниво.  Клетъчната памет помни няколко поколения назад. 
Когато няколко поколения са живеели по определен начин, не може за едно поколение да настъпи промяната. Не случайно Моисей ги е водил в пустинята 40 години.  Така  е и на телесно ниво. Примерно, ако е имало  едно гладуващо поколение поне четири поколения напред имат проблеми с храненето.  За да се сменят модели на мислене и поведение са нужни няколко поколения.

 



 

 



 

 

 



Други статии от този автор



Коментари