Защо много бели феминистки приемат исляма?

АВТОР: Тим Мъри

Никой не знае защо Луис е избрала да стане мюсюлманка.

Никой не знае защо 27% от хората в Северна Америка, които приемат исляма, са бели, както и защо трима от четирима от тях са жени.

Изглежда нелогично.

Много от нас, свикналите със свободите на плуралистичното общество, не могат да разберат този феномен.

Дори го считат за много объркващ.

Защо й е на Луис да избира едно назадничаво вероизповедание, което нарича нейния пол „нечист“ и по-низш?

При липсата на категорични отговори, можем само да гадаем.

Вероятно нощните й разходки из квартала са били нещо повече от мисия да се облекчи, и по-скоро са се превърнали в духовно пътуване, което я е довело до Аллах.

Вероятно под лунната светлина тя е погледнала изпражнението си и е разпознала в него произведение на божествен творец.

Вероятно тайното й изхождане върху моравата на съседа е предизвикало в нея чувство на срам и отвращение, което я е накарало да се замисли за своето толерантно възпитание.

Вероятно голямата строгост на исляма е това, което я е привлякло.

А вероятно има и по-съществена причина Луис да смени вярата си.

Вероятно е харесала исляма, защото е разбрала нещо, което феминистките не разбират.

Тя е осъзнала, че прилича на стадно животно, което има свое място в йерархията.

Стадото се състои от водач и последователи.

Това разбиране е вградено в нейната същност.

Тя е програмирана да води или да се подчинява.

Затова психологическият й комфорт зависи от това да разбира ясно къде е мястото й в този установен ред и каква е нейната роля.

За едно стадно животно няма нищо по-стресиращо от това да не знае своето място в йерархията.

За лош късмет Луис е родена и израснала в среда, в която патологични концепции като демокрация и равенство на половете се считат за желани и жизнеспособни.

Тя е възпитана да мисли, че хората, които стоят по-високо от нея в йерархията са нейни „партньори“.

Тя дори е била насърчавана да заема лидерски позиции.

Въпреки че е възприела тези послания на съзнателно ниво, тя не ги е възприела на подсъзнателно, защото те противоречат на природата й.

Преди да смени вярата си, Луис е била много объркан човек, разкъсван от вътрешни противоречия.

Ислямът й е предложил изход и това е суровата истина.

Когато патриархалното християнство се предаде на прогресивния секуларизъм, пътят към исляма се отвори.

И хората, и кучетата – все стадни животни, имат непреодолима нужда от яснота и морални абсолюти.

Те се нуждаят от ясно обозначаване на добро и зло, правилно и грешно, забранено и позволено. Както и от усещане за смисъл. Ако не намериш работа на едно куче, то само ще си я намери. Или дяволът ще му я намери.

Това нещастно заключение е горчив хап за прогресивистите.

Трудно е да признаеш, че приемайки исляма, Луис е направила рационален избор, за да се справи с екзистенциалните проблеми, които имат белите жени в западното общество.

На кратко казано, приемането на исляма е начин за Луис да се справи с проблемите на новото време.

***
Източник: www.eurocanadian.ca

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}