Актуално
Много от американците проспаха новината от изминалата седмица, която може би представлява най-мащабната промяна в американо-китайските отношения от времето на визитата на Хенри Кисинджър в Пекин през 1971 г. Промените в политиката на администрацията на Тръмп към Китай се оказаха поразителни. Вице-президентът Майк Пенс изложи основните моменти на този нов подход през миналата седмица в своя реч, произнесена в Института Хъдсън.
Майк Пенс обяви началото на Втора студена война

Гост-автор | 15/10/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

АВТОР: Уолтър Ръсел Мид, "Уолстрийт джърнъл"

Действително ли обявявеното през миналата седмица началото на втора студена война остана незабелязано?

Навярно това се случи, защото за кратко време никой не следеше събитията?

Всички наблюдаваха развихрилата се мащабна битка около назначаването на Кавано за съдия във върховния съд на САЩ.

Много от американците проспаха новината, която може би представлява най-мащабната промяна в американо-китайските отношения от времето на визитата на Хенри Кисинджър в Пекин през 1971 г.

Промените в политиката на администрацията на Тръмп към Китай се оказаха поразителни.

Вице-президентът Майк Пенс изложи основните моменти на този нов подход през миналата седмица в своя реч произнесена в Института Хъдсън.

Критикувайки това, което той нарече подход на китайското правителство в конкуренцията му със САЩ, Пенс обеща, че администрацията на Тръмп задължително ще реагира по подходящ начин.

Той осъди потисничеството от китайските власти на тибетците и уйгурите, плана „Произведено в Китай през 2025 г.“, възприетата от Китай линия за развитие на индустрията с внедряването на най-новите технологии, а така също китайската „дипломация на дълговете“, осъществявана в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

Речта на Пенс повече приличаше на тези, които изнасяше Роналд Рейгън за Съветския съюз.

Пенс също така подробно разказа за разработената интегрирана междуведомствена стратегия предназначена за борба с китайската военна, икономическа, политическа и идеологическа агресия.

Същата седмица, в която Пенс произнесе речта си, в пресата се появи информация, че Военноморските сили на САЩ планират значително да засилят патрулирането във водите на Южнокитайско море, към което Китай има сериозни претенции.

Нещо повече, в неотдавна подписаното търговско споразумение между САЩ, Мексико и Канада има пункт, който забранява подписването на търговски споразумения между трите страни и Китай.

Администрацията на Тръмп даде ясно да се разбере, че ще се постарае подобен пункт да бъде включен и в търговски споразумения с други партньори.

Освен това, миналата седмица Конгресът одобри законопроект за реализацията на 60 милиардна програма за финансиране на строителство, която ще конкурира стратегията „Един пояс, един път“ в Африка и Азия.

Накрая, Белият дом изготви един доклад относно рисковете за военния потенциал на САЩ при конфликт с Китай, които са свързани с възможни сривове в международната верига за доставки.

При една нормална ситуация всяка една от тези стъпки веднага би попаднала във водещите заглавия на печата. Но в епохата на Тръмп просто никой не им обърна внимание.

Независимо от това, става въпрос за драстична промяна в американската външна политика.

Когато Китай реагира на тези мерки и когато другите страни изработят своя отговор на набиращото обороти съперничество между САЩ и Китай, ще възникне нова международна реалност.

Тъй като много от старите съюзници  на САЩ сега се противопоставят на търговската му политика, както и на много други решения, взимани от администрацията на Тръмп, а Русия, Северна Корея и Иран се стремят да провалят плановете на САЩ, то Китай, търсещ възможности да застави Вашингтон да плати за действията си, без проблем ще намери помощници за своите планове.

След като започне реализацията на тази нова стратегия на САЩ, американските компании, които работят с Китай, вероятно ще се сблъскат с маса сложности.

Американските президенти разполагат с много широк набор от пълномощия по въпросите на търговията и инвестициите свързани с националната сигурност.

Доналд Тръмп вече използва частично тези пълномощия за да отправя заплахи и да увеличи митата на вносни стоки и суровини. Докладът на Белия дом за уязвимостта на веригата за доставки може да стане основа за нови, значително по-мащабни ограничения.

Напълно е възможно бизнесът и инвеститорите все още да недооценяват степента на решимост на администрацията на Тръмп и мащабите на икономическите щети, които може да повлече след себе си ескалацията на напрежението в отношенията между САЩ и Китай.

За тези привърженици на агресивната политика в отношенията с Китай и на търговските отношения, които сега формират политиката на САЩ, националната сигурност е нещо по-важно, отколкото икономическите търкания. Затова, активните протести от страна на бизнеса просто ще бъдат игнорирани.

Както Китай, така и САЩ вероятно ще действат бързо, непредсказуемо и агресивно в борбата за превъзходство, затова Уолстрийт ще трябва да се подготви за последващи сътресения.

Що се отнася до вътрешните отношения, новата по-конфронтационна външна политика вероятно ще намери широка подкрепа.

Базовият електорат на Тръмп е крайно недоволен от „кражбите“ на американски работни места.

А правозащитниците и привържениците на религиозните свободи все повече са обезпокоени от жестоките репресии в Китай и от факта, че китайските власти все по-често поддържат авторитарни лидери в други страни.

Възможно е външнополитическият естаблишмънт да е против тактиката на Тръмп, но като цяло е съгласен с необходимостта да бъде заета по-твърда позиция в отношенията с Китай.

В бизнеса ще възникне разкол, като едни компании сериозно ще пострадат в случай на по-нататъшен ръст на напрежението в американо-китайските отношения.

Други ще негодуват от кражбата на интелектуална собственост и наложените им ограничения за достъп до китайския пазар, а също така ще се страхуват от конкуренцията на китайските компании.

На демократите, които изпитват удоволствие да критикуват Тръмп за прекалено мекото му отношение към Владимир Путин, ще им се наложи доста да поработят, за да обяснят защо твърдостта в отношенията към Русия е патриотичен дълг, а същото отношение към Китай е грешка.

Ситуацията може да се промени, ако икономическата цена на конфронтацията започне да нараства.

Засега все още новата политика към Китай не е срещнала сериозна съпротива.

Замяната на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, промените в състава на Върховния съд и обявяването на началото на втора студена война е прекалено много само за една седмица.

При Тръмп Америка може да се движи по пътя към величието, може и да не се движи в тази посока. Но извън всяко съмнение е, че тя се движи нанякъде и скоростта й постепенно се увеличава.

Превод: "Гласове"

***
Източник: www.glasove.com





 



Други статии от този автор



Коментари