СМЕСЕН MAGAZINE
Подтикната от множеството теми за домашно насилие, реших да споделя и своя опит с всички вас. Не се обръщам към жертвите на домашно насилие, защото не обичам думата “жертва” и не искам да се представям като такава.
От живот с насилие до корица на списание

Лентата | 20/10/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Диана Николова ни писа, след като публикувахме историята на една жена, убила съпруга си след дългогодишен психически тормоз. Историята на Диана е подобна, но има щастлив край – тя не само успява да се откъсне от насилника, но и успява да докаже, че мечтите за професионални изяви са актуални по всяко време на живота ни. Или в нейния случай – на 39 години, когато повечето от нас ще си кажат, че за една жена е късно да става модел. Е, да, ама не – Диана Николова е модел, при това какъв! Можете да я видите накрая на текста и да ѝ дадете един глас за подкрепа. А това отдолу е нейната история. Прочетете я – заслужава си.


Подтикната от множеството теми за домашно насилие, реших да споделя и своя опит с всички вас. Не се обръщам към жертвите на домашно насилие, защото не обичам думата “жертва” и не искам да се представям като такава.

Обръщам се към всички жени, които търсят изход от насилието, сега, когато вече знам, че съм една силна жена, която успя да се измъкне от клопката на човек, когото смяташе за близък. Човек, който с течение на времето започна да ме плаши все повече. Човек, който умее да се представя чудесно във външния свят, така че всички хора да мислят, че той е страхотен мъж и партньор.

Далеч от всички този насилник се превръщаше в чудовище.

Понякога показваше лицето си на най-близките ми приятелки. На жени, обикновено… никога на мъже! За първи път ме нападна, когато бях на 21, бременна в трети месец. Защото ми се беше обадил приятел по телефона.

Излъгах, че е моята баба, защото знаех, че ще ме тормози цяла вечер с въпроси от типа: „МА тоя ся гадже ли ти е… Ама искаш да правиш секс с него, нали…“ След това започваха обидите, че съм лека жена и парцал. И т.н.

Минути след като излъгах обаче, наистина се обади баба ми… Тогава нещата станаха доста неприятни, защото той премина в директно нападение. Пред двете ми приятелки у дома той ме завлече в стаята и ме заблъска в мебелите.

След минути, докато стоях в хола, човекът отиде да си пуши цигарата. Извика ме, докато бях още с размазан грим от плача, и ми каза пред момичетата: „Ама гледай ква си хубава така размазана! Много те обичам такава…“

Обикновено изкарваше мен виновна за всичко и аз бях убедена, че е така. Вечер имаше навик да задоволява желанията си против моята воля, така че и до днес, ако ме прегърне някой в гръб, изпитвам отвращение.

Хиляди пъти се е държал добре и след дни – като човек, когото не познавам. Изолира ме от всички мои приятели, познати и близки. Този тип хора са изключително манипулативни, успяват да те убедят, че вината за всичко е твоя и ако се “държиш добре”, то всичко ще е наред.

Но нищо не е наред, защото всичко правих със страх. Излизах до близкото кафе да се видя с приятелка скришом или трябваше да давам обяснение къде съм, с кого съм… И можеше да очаквам да ме проверят. Издърпвал ме е пред хората да се прибирам, защото той така е решил. Унижавал ме е, искайки секс, докато плача след поредния скандал…

Беше ми забранил да работя, но самият той не носеше почти нищо у дома или просто купуваше това, което на него му допада. Имала съм ситуации да стоя с детето без ток в най-студените месеци, докато той се шляе някъде – УЖ на работа.

Униженията бяха хиляди дори когато опитвах да се облека и да се гримирам. Тогава следваше реплика: „За къде си се наконтила МА? Отиваш да си го… с някой така ли? Къде отиваш?“

След известно време започнах да получавам панически атаки от стреса. Ставаше все по-зле. Всеки ден започвах с плач, не исках да се събуждам. Вече нищо не ме радваше и се затворих в себе си.

Тогава някои приятели забелязаха, че нещо не е в ред. Започнаха да идват все по-често, а аз им разказвах всичко, защото само те ме разбираха. Почти се бях примирила, че това е моят живот. Че до края си ще съм с този човек, с атаките и неспособна на нищо, даже да гледам детето си. Започнаха да ми говорят, че мога да се справя с това, как ще имам хубав живот отново. Че трябва да проявя още малко смелост и кураж, вместо да стискам зъби, докато някой ме мачка…

Лека-полека моите най-близки приятели ми помогнаха да повярвам в себе си. Въпреки страха си, реших да приключа връзката веднъж завинаги. Беше ми трудно, бяхме се разделяли няколко пъти и всеки път го прибирах.

Повратната точка, в която взех решение никога повече да не виждам този човек: една вечер реших да изляза с приятели. Реших, че тази вечер ще бъда с тях, независимо какво ще стане…

Беше ме страх, бях нервна. Той започна да звъни и в един момент вече не чувах никого от компанията, можех само да препрочитам съобщението: „Вдигни си телефона К-ВО, ще те пречукам…“

Тази нощ е най-страшната в моят живот. Заради случилото се, сънувах кошмари повече от 2 години всяка нощ, и дори психолог не успя да ми помогне. Но точно тогава разбрах, че друг шанс няма да имам и ако сега не се отърва от този човек, няма да съм жива и няма да има друг път.

Тази нощ аз се родих! Моето старо аз умря под ножа на човека, който се кълнеше, че ме обича. Опря нож в гърлото ми пред детето, което изпадна в истерия, видях ужаса в очите на сина си.

Гледах да успокоя вече бившия си мъж, като говорех спокойно без да плача или да показвам емоция! Умирах отвътре от страх, от срам, от безпомощност . Мисълта ми толкова бързо се стрелкаше напред-назад, че едва успявах да дишам.

Няма да разказвам подробности от случката, но очите на сина ми са се забили в съзнанието ми. Плачът на детето и как го моли да остане до мен през нощта. Тогава разбрах, че всичко е преминало границата и се помолих на вселената да оцелея, като си обещах, че ако оцелея тази нощ никога повече няма да допусна този човек до себе си и детето.

Не беше лесно, ама никак. Обърнах се към съда и към приятелите си. Почти никой не ми вярваше, че ще го махна завинаги, понеже преди това пак се разделяхме и се събирахме. Извадих заповед за защита от съда и борбата продължи. Дело за домашно насилие, заплахи, следене. Излизах със страх, въпреки заповедта, постоянно се оглеждах и виждах него във всеки почти. Обръщаха ми се вътрешностите, ако видех някой със сходна походка или вид.

4 години по-късно се чувствам щастлива и се радвам, че взех това решение, което промени живота ми по-най добрия възможен начин.

Съветът ми към жените, които в момента са в тежко положение, е да търсят изход.А на хората, които се подиграват отстрани и обвиняват жените, че сами са си виновни, бих искала да кажа да се молят да не попадат в сходна ситуация, защото никой не е застрахован.

Има изход, но трябва да се реагира бързо, а в някои ситуации светкавично, защото е просто въпрос на минути или час, два. Нека да изхвърлят страха и срама настрани и да се борят с всички сили, за да направят живота си възможен без насилие и страх.


Повече от 16 години нямах възможност да следвам мечтите си. Те бяха почти погребани, докато не публикувах фотосесия, която заснех за своя рожден ден. Тогава не вярвах, че все още имам шанс да работя това, от което се отказах преди много години. Започнаха да ми се обаждат фотографи, които искаха да снимат с мен.

И днес мога с радост да кажа, че работя като модел. В момента съм на път да сбъдна най-съкровената си мечта – да съм на корицата на списание МАКСИМ. 

Стигнала съм пред полуфинал и ще съм изключително щастлива и признателна, ако получа подкрепа от вас. Остават някакви си часове в този кръг и още 6 дни в следващия, в които трябва да се гласува, за да мога да остана в състезанието. В момента съм на трето място, а гоня първото!

Ако поради някакво стечение на обстоятелствата успея да изгрея на корицата на международния МАКСИМ, съм предвидила част от наградата да отиде към хора, пострадали от домашно насилие и страдащи от паническо разстройство.

Гласуването се осъществява тук, чрез натискане на Button Free daily vote за безплатно гласуване.

Благодаря ви!

***
Източник: www.maikomila.bg





 



Други статии от този автор



Коментари