И днес има будители, но дали искаме да ни събудят?

01-11-2018г.

Венци Мицов

АВТОР: Венци Мицов

Живееше в един град един Иван.

Иван имаше приятел - Георги.

Сутрин, щом часовникът звъннеше за училище, Иван го изключваше и продължаваше да спи.

Но Георги, познавайки Иван, започваше да му звъни по телефона и да го буди, за да ходят заедно.

Иван псуваше, викаше - "Ти не си човек бе", но все пак се будеше и с огромна неохота тръгваше към даскалото.

После училището свърши.

Дойде време за университета.

Иван започна да учи с неохота, но Георги през цялото време го провокираше - "дай да направим тая презентация, дай да кандидатстваме по тая студентска програма, дай да си подадем документите из Европа".

И Иван, въпреки, че усещаше огромна досада, защото му се ходеше по мацки и купони, все пак се вслушваше в думите на приятеля си и така бе забелязан от една голяма компания в Германия, където го взеха на работа.

Там Иван започна да расте в кариерата и накрая стана голям шеф.

Така пътищата на двамата приятели се разделиха.

Един ден, докато четеше отчета на финансовият отдел на компанията, Иван случайно попадна на български сайт и там видя, че е станал пожар и че един човек е загинал, докато е спасявал останалите в горящата сграда хора.

Имаше и снимка на човека.

Това бе Георги.

Иван бе смазан от новината.

Той затвори папката с финансовите данни, облегна се на голямото и луксозно офис бюро в кабинета си и помоли да не го безпокоят за срещи и оперативки в следващите часове.

Това е историята за Иван и неговият приятел Георги.

Помнете, че ние сме никои, ако няма кой да ни буди сутрин.

Помнете, че ние сме никои, ако няма кой да ни напомня, че животът не е купон, а непрестанна битка - със статуквото и със себе си.

Помнете Георги.

И му отдавайте дължимото, докато е тук и ни буди.

Будителите са досадни.

Те не говорят за света с красиви думи, те не показват околната действителност, нарисувана със светли бои и тонове.

Будителите са онези, които ни изкарват с шут от будната кома, в която сме изпаднали по волята на канцеларските зомбита, които ни управляват.

Будителите са наоколо.

Само че трябва да имаме очи и да ги видим.

Всеки има нужда да бъде събуден.

Но не всеки иска това.