Актуално
Не ги будете, като се събудят може да са нещастни.
ЗА ЩАСТИЕТО НА НЕСРЕТНИЦИТЕ

Мартин Карбовски | 01/11/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Става дума за българите като деца и децата на българите.
 
Патетиката и излишъците от думи на днешния ден се сблъскват с реалността.
 
Няма как да събудиш човек, приспан от дете.
 
Затова днес трябва да си говорим за училището.
 
Пиша на останалите малко истински учители, от които зависи да се създадат създаващи хора, а не потребители на консуматорско щастие.
 
Нещо зловещо се случва в нашето училище.
 
Като призрак през гробище се примъкват идеи, които не създават знаещи и търсещи хора, а щастливи примати, чиято мечта е кренвиршът или друга технология.
 
Виждам как няколко абсурдни идеи побеждават учителството като рицарство и превръщат училището в школа на търкачите на талончета.
 
Ето ви някои от днешните постулати в нашето училище:
 
1. Детето трябва да учи колкото реши да учи.
 
Когато чух тази реплика ми се стори, че не съм чул добре.
 
Никой не иска да учи.
 
Никой не иска да си мие зъбите.
 
Никой не иска да бъде събуден.
 
Никой няма потребност да е човек и обществено животно, ако някой друг до него не създаде потребност за това.
 
Оставено на себе си, детето се превръща в Маугли.
 
Има литература, експерименти и доказани факти по темата.
 
Въпреки това в днешното училище категорично се е намесила тезата, че трябва едно дете да не получава чрез училището базисните знания, а да бъде оставено на себе си, своите желания и непроучения си лимит.
 
И накрая му казват да бъде себе си, тая кървава телевизионна философия на безумието и чалга културата.
 
И то, детето, е себе си - илитерат, неценящ знанието и с лимит, колкото Моцарт, чийто баща не е имал пиано.
 
Оставите ли детето без базисни знания, получавате роб.
 
Оставите ли го на неговите желания да учи, желания, които остават несъбудени - получавате спящ роб.
 
Заплахата е огромна и вече не е заплаха - вие всички вече виждате резултатите от една образователна система, в която няма нищо задължително - нито мининум ниво знания (двойката), нито минимум изисквания за поведение.
 
Резултатите говорят.
 
2. Детето може да потребява информация винаги от Гугъл - за какво му е да учи.
 
Това все повече е постулат на родители и учители.
 
Единственото, което не се подчинява на тази философия е ученето на езици.
 
Така ние подготвяме емигранти, отново вид роби, които нямат специфични умения, а само език, за да получват в странство заповеди от белите, от господарите, от капиталиста.
 
Това е глобален кошмар.
 
Създаваме човек без знания, без морал, без религия, без ритуал и без идентичност. Но с втори език.
 
Това е заготовката на идеалния роб, човека анти-Спартак, робуващият хомункулус с хладилник, телевизор и Гугъл. Там имало всичко.
 
Родителят и учителят трябваше да са врагове на този заспиващ образ. Но те са заети да оцеляват.
 
Няма по-страшно за едно общество от изчезващия и оцеляващ учител.
 
Ще го разберете по най-лошия начин.
 
3. Детето трябва да е преди всичко щастливо.
 
Това е сърцето на либералното образование.
 
Ако някой постави цели, за които ехидно се предполага, че правят детето нещастно, той става враг на детето сякаш.
 
Тук обаче е дефинирано отново щастието на илитерата.
 
Няма по-нещастен човек с нисък праг на мечти или с отворена ножица между претенции и възможности.
 
Щастието винаги се е състояло в поставяне на задачи и постижения.
 
Днес родители и учители повтарят биволската (по Балан) забележка, че най-важното е детето да е здраво и щастливо.
 
Но над тази пожелателна база духат ветровете на безплодната идея “щастлив на всяка цена”, “щастлив чрез вещи” и “щастлив, щото не е чел, а познанието е печал”.
 
Това щастие е игра за тъпаци.
 
Кой е щастлив, как, за чия сметка, в чия игра, в чуждо ли съзерцание или будистка кома - това не са въпроси вече.
 
Истината, е че децата се опиват, друсат се с идеята за щастие без усилие, като телевизионна реклама, където взимаш кредит, за да не взимаш кредит от съседа.
 
Щастие в телевизионен формат. Щастие в колбас. И щастие като задължителна фикция - като талон за търкане, който ще ти даде косачка за трева.
 
Към нея има басейн, барбекю, голи момичета, спортен автомобил и пътешествия. И нищо, нищичко друго.
 
Родители, учители и реклама никога не казват на децата, че няма щастие и просперитет без война на духа.
 
Това изчерпва проблема на епохата и обуславя нашият обществен грях към държавата, обществото и бъдещето.
 
Децата трябва да се борят, разберете.
 
Другото ви прави учители по робство и родители по крепостничество - и то в свят, където свободата е мантра.
 
А щастието, за което говорите непрекъснато, е щастие на бъдещи несретници.
 
Екзалтирани идиоти, безкритична маса, състезаваща се с каруци.
 
Това ваше щастие вече се случва и е катастрофа.
 
4. Детето е бройка. Детето е присъствие. Детето е още един лев за чиновника.
 
Това е битовата част на проблема. Тя е ясна като еничарство. 
 
Но нашата общност винаги е била общност на духа.
 
Без патетика го казвам в деня на Будителите, след Хелоуин, в първата четвърт на 21-ви век.
 
Ако дадете на децата не щастие, а инструмент - те сами ще постигнат щастието си.
 
Ако дадете на децата война на духа и битка за знание - те ще ви направят паметник.
 
Ако дадете на децата си знание, ако създадете създаващи хора - няма кой да ги спре и няма кой да пита кой е щастлив и колко струва.
 
Безкнижието и бездействието в образованието не може да е норма, спрете го, то се маскира като любвеобилна грижа за детето, но всъщност, няма да повярвате - е заговор.
 
Честит ден на Будителите.
 
****
АВТОР: Мартин Карбовски
 


 



 

 



Други статии от този автор



Коментари