Робството не започва, когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят.
То започва, когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато и поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им.
Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора.
Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност.
Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции.
На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството - това са социалните грижи.
В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си.
В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето.
В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях.
В регулациите на икономическия и личния живот.
Всички тези неща са робство.
В основата си те имат един и същ мотив: Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа.
Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: "Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука. Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас."
АВТОР: Борис Стругацки
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.