Що е то "македонски език" и може ли да бъде официално признат в ЕС?

Доц. Ана Кочева е езиковед в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Тя е създател на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход). Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси.

Доцент Ана Кочева

Повод за срещата ни с доц. Кочева е поредният политически дебат за т. нар. македонски език, който се развихри след като Красимир Каракачанов припомни на премиера Зоран Заев, че такъв език не съществува, за да бъде признат в ЕС. 

"Господин Заев, не злоупотребявайте с темата за македонския език. Това може да ви коства членството в ЕС и НАТО... Компромиси с историята на България няма да допусна", призова министърът на отбраната в позиция на ВМРО във връзка с провокативно изказване на Заев пред парламента на Македония, в което той вменява, че договорът с Гърция, известен като Преспанския договор, дава идентификация за наличието на македонски език и никой няма право да противоречи на това.

- Доц. Кочева, като езиковед, как възприемате изказването на македонския премиер Зоран Заев, че македонският език ще стане официален език в ЕС? Логично е, когато една страна става пълноправен член на ЕС, да бъде признат и езикът й. Само че, когато езикът е български, какво следва?

- Словесните еквилибристики през последните дни на тема "език" за пореден път ни убеждават, че по нашите географски ширини никой не гледа своята си работа, а се опитва да разбира от всичко. Политиците пак се набъркаха в лингвистични теми. Няма нито нужда, нито полза от това. Така както аз не възнамерявам да правя политически квалификации, защото не съм политик, така и те трябва да оставят езиковите въпроси на езиковедите. Всички прекрасно знаем, че езикът не е и не може да бъде предмет на политически договор. Когато политиката се намеси в езикознанието, стават онези сакатлъци, извинете ме за думата, чиито плодове берем сега. Имам предвид тъкмо т.нар. македонски език и неговото съчиняване през 1944 г.

- Как Македония обяснява произхода на т.нар. си език и защо не иска да признае българския му произход?

- В бивша Югославия (в Македония) и в Северна Гърция исторически са се правели непрестанни и последователни опити да бъде подменено името на българската народност и на българския език. С делитбата (глòтотомѝята) на един език се извършва и двудялба на народа (нàциотомѝя), на историята (истòриотомѝя), на изкуството (àртетомѝя), на фолклора (фòлкотомѝя) и т.н. Но, за да ви отговоря на въпроса, трябва да припомня някогашните национални доктрини на нашите съседи: на Гърция - за възстановяване на Византийската империя на Балканите (мегалиидея), и на Сърбия, която се виждаше като Пиемонт - обединител на южните славяни в една държава.

За сръбските политици всички южнославянски народности (хървати, словенци, българи, черногорци и босненци) са били сърби. Сърбия трябвало да наследи всички земи на Балканите, населени със "сърби", т.е. с южни славяни след бъдещото разпадане на Отоманската и Австро-Унгарската империя. Всичко това е заложено в "Начертание"-то на Гарашанин. Сърбия впоследствие успя само частично да реализира своята програма, присвоявайки българското население от Поморавието, Западните покрайнини и Вардарска Македония. След неуспеха на Гарашаниновата доктрина във Вардарска Македония бе създадена новата (вече македонистична) доктрина от Новакович за поетапно сърбизиране на Македония. Гърция също откъсна от България Беломорска Македония и Западна Тракия. На тези територии тя се опита да създаде на три пъти нови "езици", като извърши две кодификации върху български диалекти и една прекодификация (кодификация на кодификацията) на българския книжовен език.

 - Бихте ли припомнили най-важните неоспорими аргументи и факти за българския характер на т.нар. "македонски език"?

- Нека първо да посоча, че всички страни на Балканите поради специфичната си историческа съдба имат по няколко езикови форми: гръцкият език в Гърция и Кипър, турският - в Турция и Кипър, албанският - в Албания и Косово, румънският - в Румъния и Молдова. Поради разпокъсване на българската национална територия след войните българският език, останал извън държавните граници, се открива на следните места на Балканския полуостров: в Румъния - Северна Добруджа; в областта Банат; в Поморавието и в Западните покрайнини в Сърбия, във Вардарска Македония; в Егейска Македония, в Западна Тракия; в Турция в Източна (Одринска) Тракия. Българският език от преселници се говори още в Южна Молдова и в Украйна. В бивша Югославия (в Македония) и в Северна Гърция има няколко опита да бъде подменено името на българската народност и на българския език чрез кодифициране на диалекти или прекодифициране на установения български книжовен език, имащ зад гърба си 12 вековна традиция с богата литература от изтъкнати творци. Вардарско-македонска прекодификация на книжовния български език, която се прави в Р Македония, е резултат от дейността на три комисии за създаване на македонски език и правопис в Скопие, но фактически окончателните решения се вземат в ЦК на Югославската комунистическа партия в Белград от Тито и Джилас и намират отражение в Коневската "Граматика на македонскиот литературен jазик". Затова казах, че като се намеси политиката в езикознанието, резултатите са плачевни.

- Едно признание на Македония, че езикът им е български, не означава, че това ще застраши териториалната цялост на страната. Пример за това са Германия и Австрия. Не е ли време вече западната ни съседка да отвори очи и признае историческите истини, за да може да гради бъдеще без лъжи? Каква би трябвало да е ролята на външната ни дипломация в тази връзка?

- Признаването и съобразяването с историческите и лингвистичните факти ни най-малко не означава заплаха за суверенитета на Р Македония. Един език в две, че и в повече държави, не е непознато явление. Манипулациите и лъжите обаче застрашават суверенитета на науката. Защото в Р Македония многочислените последователи на коминтерновската доктрина - филолози, етнолози и историци - с помощта на вътрешноезиков превод, достигащ до плагиатство, съчиняват история, подменят факти, прекрояват текстове, при това, забележете, не само на българските автори от Македония, но и на автори от Мизия и Тракия. Само един пример от многобройните ще ви дам. В "Речник на македонската народна поезия" са прекодифицирани Ботевите стихове от "На прощаване": "Нем жалаj, маjко, нем плачи, ќе станам, маjко, аjдутин, аjдутин, маjко, бунтовник / Не можам, маjко, да гледам / Дек турци, маjко беснеат...", а в друг сборник е публикувана широкоизвестната из цяла България песен за Райна Княгиня от Панагюрище като "македонска": "Аjде, наjдете ми Раjна Попѓоргова, Райна кумитката. / Ниту jа колете / ниту jа бесете / Мен jа доведете. Jаз ќе jа попитам: Коj соши баjрако / Коj му тури знако. / Смрт или слобода." Такава е техниката за системното прилагане на вътрешноезиковия превод от книжовнобългарски на прекодифициран и частично конструиран български език от западен тип.

 - В момента има смесена комисия от учени от България и Македония,  които пишат общата история на двете държави в контекста на подписания договор за добросъседство. В нея, доколкото ми е известно, не участват езиковеди от БАН. Това не е ли съществен пропуск,  когато говорим за исторически факти, свързани с българския език и как си обяснявате този пропуск?

- Не си го обяснявам и виждате липсата на лингвисти в тази комисия до какво води!

- Тук се сещам и за статията ви "Долу ръцете от кирилицата - тя е българска, не славянска", написана преди години. Повод за нея бе група руски медиевисти, които целенасочено се опитаха тотално да ревизират схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Продължават ли тези опити и как могат те да спрат?

- Всъщност обективните учени по света отчитат българския езиков характер на разнообразните термини за старобългарския език и отклоненията от това положение дълги години бяха редки. Самата Вие припомнихте, че преди време в Русия беше създадена група от медиевисти, която опита максимално да разшири народната основа на старобългарския език, като в нея бе включен на първо място и руският език. Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно, е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език. Те самите казват: "Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език - значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка - нещо, което (...) се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус". Огорчени са руските учени... Явно историческите факти се преглъщат трудно, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие.

- През март в интервю пред Dir.bg вие призовахте 24 май да стане един от най-големите акценти на българското европредседателство, така че да покажем на цял свят, че кирилицата всъщност трябва да се нарича българска азбука. Каква е Вашата оценка от дистанцията на отминалото време?

- Кирилицата трябва да се нарича българската азбука, не защото така ни е хрумнало, а защото е неоспорим факт. В този смисъл и усилията такова признание да се направи в рамките на европейските институции, трябва да продължат. Фактът, че днес водим този разговор, че се налага непрестанно да обясняваме на нашите съседи, пък ако щете и у нас, азбучни факти, означава, че заблудите, съзнателни или не, трябва да бъдат разсейвани. На кирилица пишат 300 милиона по света и тази азбука има своята дълга история, свързана с българската държава през 9 век. Това е третата богослужебна азбука в средновековна Европа, тя е българският принос в европейската и световната цивилизация и е редно да бъде легитимирана и днес подобаващо, както и през Средновековието, когато старобългарският език е бил латинският на Източна Европа.

***
Източник: dnes.dir.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}