Актуално
Да ми каже някой кое е любов и кое не е, щото вече се обърквам. Примерно някакви хора дали едни пари, за да ме убеждават, че гъзовете притежават любовта. Чрез билбордове. Сигурно е много похвално от гледна точка на разни фондации като Ам-з-Бг или онзи финландския комитет, как му беше името.
Гъзът си е твой, сърцето си е мое

Николай Фенерски | 15/12/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

АВТОР: Николай Фенерски

Гъзът и сърцето са две анатомични части, които не битуват в съседство.

Делят ги разни други органи като далаци, дробове, жлъчки, панкреаси, бъбреци и различни видове по дебелина и предназначение черва. (Байдъуей, всички тези карантии някой ден ще изгният, ще се разкапят, ще бъдат нагъвани лакомо от белите червейчета и накрая ще станат отново тор.)

И така отдалечени едно от друго гъзът и сърцето често искат две различни неща.

Гъзът иска разни гъзни неща, сърцето иска разни сърдечни неща.

И сега да наместим тук думата любов.

Любовта при гъза ли се намира или при сърцето?

Питам, не знам щото.

Да ми каже някой кое е любов и кое не е, щото вече се обърквам.

Примерно някакви хора дали едни пари, за да ме убеждават, че гъзовете притежават любовта.

Чрез билбордове.

Сигурно е много похвално от гледна точка на разни фондации като Ам-з-Бг или онзи финландския комитет, как му беше името.

Финландците и американците са развити народи, не закостенели, изостанали, ретроградни, тъмни, мрачни и долни като балканските.

Ония са светли, бледи, бели, усмихнати, позитивни, напредничави и нагъзничави.

Ние тук нищо не разбираме нито от любов, нито от търпимост, ние тук сме родени хейтъри и мизерници.

Ние тук не виждаме красотата в гъзовете.

И затова ми се иска да попитам американците, финландците и българските им адепти и получатели на грантове защо ни навират гъзовете в лицата?

Аз не искам да гледам такива тленни телесни мръсотии, изпускащи зловония.

Не ми е по вкуса някак.

Предпочитам по-различни гледки.

Нека съм тъп, ограничен и изостанал, но не ме карайте насила да приема в сърцето си, че любовта е свързана с гъза.

Гъзът си е гъз и нищо повече той не може да бъде.

Той ще си остане миризлив и долен, колкото и високо да го издигат и парфюмират.

Пазете си гъзовете, ще ви трябват.

Дупе ще ви трябва някой ден да отговаряте смело на въпросите, които ще ви зададат.

От тях няма да има къде да бягате.

Телата тогава ще са полегнали вече в сандъка, изстинали, вкочанени, без дъх и с температура на околната среда, а душичките ви ще са подложени на разпит.





 



Други статии от този автор



Коментари