Защо висим като паяци в тази „утрепана страна“

Защо висим като паяци в тази „утрепана страна“
16-12-2018г.
18
Гост-автор

АВТОР: Юлиана Методиева

Искам да живея в Лондон и да пиша във фейсбук колко скапана демокрация тече по жълтите павета.

Не е зле и да съм в Чикаго и да пълня фейсбука с елегантни статуси и видеосатири срещу Борисов и Цацаратурата.

Статусите ми ще се явяват „мръсното на черното“, така да се каже.

То пък е бялото всъщност, защото така пише Яна Букова, която харесвам.

Върхът ще бъде да живея в Холандия и да развихрям яростен антикомунизъм.

Във фейсбука ще пиша така срещу комунягите, че ще събера 5 хиляди приятели.

Всички на моя акъл.

Ако някой е тръгнал да забравя какви ги вършеше диктатора Живков, ще му припомням със страшни примери – концентрационни лагери, Народен съд, Държавна сигурност!

Ужас, та ужас!

Номерът е да забиваш гвоздея в плътта на глупавите ти съученици, които без грам фантазия останаха в „родината“.

Какво тук значи родина!

Като попитали кой е по-прецакан – Румъния или България, в хор му отвърнали “България, България, напълно, тотално, утрепана страна!“

Писателят Илия Троянов днес го каза по БНТ още по-красиво.

Каза направо, че си пада по еластичната идентичност и космополитния живот, а не да се блъска в някакво гето, дето случайността го била родила.

Съвършено правилно го каза. Аз съм идиотка, че не съм еластична.

И хората около мен и те висят като паяци в затвора на родното и го обитават тъпо, скучно, без протести.

А наоколо олигарси, мафия, така се изрази Илия Троянов пред преливащия от усмивки Георги Любенов.

И даде шокиращи примери какво му разправяли шофьорите на такситата, когато пътувал към „Перото“.

Илия, или емигрантката от Холандия, или най-готината от Лондон, правят тъничко продуктово позициониране на Запада, пардон за израза.

Засядат на гърлото недостижимите западни стандарти, като едно време.

Тука какво е! – туземци, простотия, кал, съсипано село, цигани и крадливи политици.

Искам, ама не мога.

От липса на фантазия, от кофти характер, от страхливост пред непознатата страна.

Не стига, че ходя по мръсните улици и пътища и пазарувам ГМО храна, ами „им“ плащам данъците.

Единият фейсбук ми остана.

Аз ще си пиша от София, а те – от Париж, Лондон или Ню Йорк.

Изборът ми е диагноза.

Неприятна диагноза.

От страницата на авторката. Заглавието е на редакцията

***
Източник: e-vestnik.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.