На 4 януари 1878 г. е освободена София.
Част от силите на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, с численост 20 000 войници и 46 оръдия и с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле.
Групирани са в две колони: дясната колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор Отон Раух – от изток.
Противникът е Орханийска османска армия, 15 000 войници под командването на Осман Нури паша, заел подстъпите към София и укрепленията около града.
Силите на Западния отряд на Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари.
Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди (обратна свръзка) към с. Орландовци.
Колоната на генерал-майор Раух овладява моста при чифлика Чардакли (дн. Врана) и прекъсва пътя за отстъпление по направлението София – Пловдив.
Кавказката казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) настъпва по направлението Дървеница – Бояна.
Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир, като по пътя изоставя около 6000 ранени и измръзнали османски войници.
Пътят по направление Пловдив-Одрин е открит за руската армия и българското опълчение.
Османската армия иска да подпали града при своето оттегляне, но това е предотвратено благодарение на чуждестранните консули Вито Позитано и Леандър Леге, които отказват да напуснат града и по този начин спасяват София.
На снимката, генерал-лейтенант Йосиф Гурко, който, оценявайки помощта на българите в тази операция, ще каже следното:
„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ. “
Поклон!
***
Източник: Фейсбук група "Памет Българска"
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.