СМЕСЕН MAGAZINE
На 4 януари 1878 г. е освободена София. Част от силите на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, с численост 20 000 войници и 46 оръдия и с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле.
За 'малките' и големи герои, освободили София преди 141 години

Лентата | 05/01/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

На 4 януари 1878 г. е освободена София.

Част от силите на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, с численост 20 000 войници и 46 оръдия и с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле.

Групирани са в две колони: дясната колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор Отон Раух – от изток.

Противникът е Орханийска османска армия, 15 000 войници под командването на Осман Нури паша, заел подстъпите към София и укрепленията около града.

Силите на Западния отряд на Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари.

Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди (обратна свръзка) към с. Орландовци.

Колоната на генерал-майор Раух овладява моста при чифлика Чардакли (дн. Врана) и прекъсва пътя за отстъпление по направлението София – Пловдив.

Кавказката казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) настъпва по направлението Дървеница – Бояна.

Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир, като по пътя изоставя около 6000 ранени и измръзнали османски войници.

Пътят по направление Пловдив-Одрин е открит за руската армия и българското опълчение.

Османската армия иска да подпали града при своето оттегляне, но това е предотвратено благодарение на чуждестранните консули Вито Позитано и Леандър Леге, които отказват да напуснат града и по този начин спасяват София.

На снимката, генерал-лейтенант Йосиф Гурко, който, оценявайки помощта на българите в тази операция, ще каже следното:

„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ. “

Поклон!

***
Източник: Фейсбук група "Памет Българска"



 



Други статии от този автор



Коментари