Фатално затишие

Автор: Георги Георгиев

Последните данни на "Алфа Рисърч" обрисуват картината на повсеместен упадък на партиите и лидерите в България.

Всички губят доверие и трупат недоверие.

Което е белег на цялостна криза на политическата ни система.

Сякаш и тя самата е наясно, че не може да се рестартира и е задействала механизма на собственото си саморазрушение.

Въпросът е с какво ще я заместим.

Все още у нас живее усещането, че ще решим проблема, като посрещнем

новия политически месия.

Чувстваме, че всички условия за неговата поява са налице и дори се дразним, че той продължава да се „крие“. 

С което като общество изпадаме в две заблуждения.

Първото - не си даваме ясна сметка, колко трудно се лансира нов мащабен политически проект в днешните условия.

И второ - възлагаме му прекалени надежди.

След Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов на нас ни се струва, че е достатъчно да се появи нов харизматичен лидер и съществуващите политически партии ще бъдат пометени.

Нещо, което е далеч от истината.

Феномените от 2001 и 2009 г. се реализираха благодарение на стечението на ред обстоятелства.

От които имаше два ключови - недоволството на центриския избирател и наличието на технократски управления.

И в двата случая дисонансът между управлението и електората бе добило критични измерения.

През 2001 г. напрежението между елитите бе многократно по-силно от това в обществото, а правителството на Костов демонстрираше пълен непукизъм спрямо обществените нагласи.

С появата си Симеон даде заявка за сваляне на политическото противопоставяне, прокара идеята за бързо увеличаване на благосъстоянието на населението, с което активира и консолидира избирателите с центристка нагласа до степен волята им да се превърне в

политическа буря.

При Борисов ситуацията бе донякъде противоположна.

Тогава избирателите бяха раздразнени не от партийните разправии, а от тяхното съглашателство. 

Управляващата коалиция обхващаше трите най-големи партии - БСП, НДСВ и ДПС.

Сработи аксиомата, че когато всички са на власт, народът е в опозиция.

В добавка кабинетът на Станишев също имаше измеренията на технократско управление, където министрите са просто пълнеж на схемата 3:5:8, а самите решения се вземат от неформалния съвет на тримата лидери.

В тези условия появата на Бойко Борисов отново отговори на стремежа на центриския избирател да накаже лицата и модела на Тройната коалиция.

И да замени една мъглява властова конструкция с личността на Борисов, с надеждата, че е по-ефективно една персона да носи отговорността за цялото управление.

Днес ситуацията е различна.

Много е трудно нов играч да генерира голяма популярност,

когато е изправен срещу чисто популистко управление.

Днешното правителство удоволетворява исканията на всеки, който успее да генерира някакъв значим протестен потенциал.

Девизът на Борисов може да се изрази с лозунга - „Съгласен съм, стига да съм на власт“.

В негово име постоянно се коригират властови решения и намерения, като това ни се представя за проява на далновидност и обществена чувствителност.

В добавка, основната опозиционна сила - БСП, също е възприела популистки подход на държание и доби рефлекса да реагира положително на всяка злободневна обществена нагласа.

Закономерно, в изпълнената ни с популизъм среда няма как ярко да засвети образът на нов политически спасител.

От друга страна, ГЕРБ успяха да изградят изкуствени защитни механизми, които да елиминират появата на опасна политическа конкуренция.

Които сработиха ефективно.

Бяха цялостно провалени проектите на Яни Янев, Николай Бареков и Веселин Марешки, буквално в рамките на няколко месеца.

Те бяха маргинализирани и дамгосани по жесток начин, а всъщност се явяваха двойници на ГЕРБ.

Което и ги правеше опасни за Борисов.

Много по-силна е естествената защитна позиция на ГЕРБ

- контролът му върху голяма част от центриските избиратели.

Те ги превърнаха в твърдо ядро, което разклинява недоволството, натрупвано от управлението.

Последното се завихря закономерно най-силно сред привържениците на левицата и десницата, но те няма как да си взаимодействат.

Нещо повече, възходът на едните е заплаха за другите и пред подобна переспектива тях донякъде ги устройва вариантът ГЕРБ да са на власт, на принципа на по-малкото зло.

Нещо, което се видя много ясно на последните парламентарни избори, когато много привърженици на десницата гласуваха за Борисов, уплашени от възхода на БСП.

Но обрисуваната дотук ситуация далеч не предвещава някаква стабилност на управлението.

Напротив, дори линейната ѝ екстраполация ще предизвиква кризисни ситуации в бъдеще. 

Непосредствената се изразява в установяването на траен тренд на спадане на популярността на ГЕРБ, което в крайна сметка може да задейства рефлекса за самосъхранение на Борисов. 

И той да реши сам да сложи край на управлението, преди да се е сринал до някакви безнадежни нива, от които връщане към властта е вече невъзможно.

Другият риск е избухването на спонтанно недоволство.

Натрупаното напрежение може да обхване големи обществени сегменти, които в яростта си да забравят политическите си предпочитания и опасения.

Призивът „Долу Борисов“ е леснозапалима смес, която за броени дни е способна да изпепели днешната политическа реалност.

Нещо подобно вече се случи  през 2013 г. и неслучайно герберската пропаганда се стреми да заличи в масовото съзнание спомена как тогава партията бе катурната от власт.

Ако управляващите удържат властта и през тази година и допуснем, че спечелят европейските и местните избори, то триумфът им ще отключи нов етап в политическото противопоставяне.

И опозиционият електорат ще поиска много по-радикални действия за свалянето на ГЕРБ.

Привържениците и на левицата, и на десницата тогава ще са готови (може би само временно) да преориентират предпочитанията си към нов центристки проект, който да промени статуквото.

Току-виж начело с Румен Радев.

Проблемът е, че подобна радикализация ще създаде хранителна среда за всевъзможни политически проекти.

Те могат да бъдат с екстремистка, расистка, крайно антиевропейска или друга екзотична окраска.

И всички те ще са продукт на днешното фатално политическо затишие.

***
Източник: www.glasove.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}