"Хуанцю шибао": Защо руско-китайските отношения са здрави като скала

16-01-2019г.
29
Лентата
 
Русия и Китай са новите велики неевропейски държави и главен фактор в сдържането на САЩ.
 
В същото време те са членове и на Съвета за сигурност на ООН, което означава, че стратегическите цели и интереси на Руската Федерация и Китайската Народна Република са много по-близки, в сравнение с тези на западните държави.
 
Докато представителите на Републиканската партия в САЩ постоянно говорят в медиите за „нова студена война“, американските експерти се разделиха на два лагера в мненията си за руско-китайските отношения.
 
Едните от тях предполагат, че двете страни вече са договорили стратегически алианс, с цел в бъдеще да отправят сериозно предизвикателство към Щатите.
 
Другата група експерти са на мнение, че сега отношенията между Русия и Китай са нестабилни и ако контактите между Русия и Западните страни се подобрят, то отношенията с Пекин също ще претърпят сериозна промяна.

Относно изложените по-горе позиции си струва да споменем неотдавнашния отговор на представителя на пресслужбата на Министерството на външните работи на Китай на въпроса на журналист за оценката му на отношенията между Русия и Китай.

Той каза следното: „В сегашната сложна и променлива международна обстановка отношенията между нашите страни са стабилни като скала“.

Развитието на взаимоотношенията през миналата година напълно потвърждава това негово изказване.

Дипломатически връзки между Русия и Китай бяха установени преди повече от 20 години.

Анализирайки историята на тяхното развитие, се забелязва, че междудържавните отношения са не само много стабилни, но нивото им постоянно се повишава.

Какво обуславя тяхната дълбочина и здравина?

Авторът счита, че тук е очевидна пряката им връзка с вътрешната сила на двете държави.

Ако разгледаме въпроса от гледна точка на геополитическата стратегия, очевидно е, че Русия и Китай са съседи, имащи общ интерес в сферата на сигурността и развитието на икономиките.

Може да се каже, че без добросъседски отношения и сътрудничество, Китай трудно ще може да развива безпрепятствено крайбрежните райони, а също така и ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество) като регионална организация от нов тип.

Бидейки съседи, това означава също така, че двете страни, в еднаква степен, са длъжни да се грижат за поддържане сигурността в региона и съвместно да предотвратяват опитите на чужди държави да нарушават установения ред.

Що се отнася до Русия, то без приятелството й с Китай трудно би успяла да противодейства на постоянно нарастващата заплаха от страна на Запада за сигурността й, а още по-сложно е тя да следва стратегията си за развитие на Далечния Изток.

От гледна точка  на стратегическото превъзходство, Русия и Китай чудесно се допълват и подкрепят взаимно.

Китай е не само втората икономика в света, а и страна с бързо нарастващо политическо влияние и военна мощ.

Съвкупната мощ на Русия, макар вече да не е свръхдържава, също не може да бъде подценявана.

По своята военна мощ Русия отстъпва само на САЩ, а към това трябва да се добавят забележителните й способности да изгражда стратегии в международните отношения.

Двете страни отлично се допълват и в сферата на стратегическите сили, като при грамотно сътрудничество може да бъде създаден ефект „1+1>2“.

Руснаците са силен народ, а китайците - издръжлив.

Вървейки ръка за ръка, съчетавайки меката и твърда сила, двете страни могат да се справят с всяка външна заплаха.

Сега нека погледнем стратегическата обстановка и идеите.

Тук Русия и Китай също си приличат много.

Те са новите велики неевропейски държави и главен фактор в сдържането на САЩ.

В същото време те са членове и на Съвета за сигурност на ООН, което означава, че стратегическите цели и интереси на Руската Федерация и Китайската Народна Република са много по-близки, в сравнение с тези на западните държави.

Друг важен момент е, че и двете страни се придържат твърдо към принципите за „неприсъединяване към каквито и да било съюзи, нулева конфронтация, отказ от блоково противопоставяне и идеологически натиск, а също така придържане към принципа за взаимна изгода и взаимно зачитане на интересите“.

Близостта им в стратегическо отношение е основа и за задълбочаване на деловите отношения.

Ако говорим за развитието на международните отношения, то светът се намира в стадий на велики промени, където Руската Федерация и Китайската Народна Република имат историческа мисия.

Затова, от една страна, позицията на бившия министър на отбраната на САЩ Джим Матис, че „Русия и Китай нямат точки на съприкосновение“, е напълно лишена от основание.

От друга страна, според много западни експерти, задълбочаването в перспектива на отношенията между двете съседни държави няма да доведе до създаването на военен съюз, тъй като няма подходящи условия за това.

Освен това, според тях, това може да предизвика връщане към силовото доминиране на Москва и Пекин и създаване на нова, крайно несиметрична система на двустранни отношения, която на свой ред ще създаде огромни рискове, ще влоши сътрудничеството и в крайна сметка ще доведе до разрушаване на сигурността.

Без да отдаваме голямо значение на оценките на западните експерти, със сигурност може да твърдим, че перспективите за развитие на руско-китайските отношения са в посока на „постепенно, всестранно задълбочаване на стратегическите отношения и сътрудничеството“, или както ги определи президентът Путин: „особени партньорски отношения, като между близки приятели“.

Превод за "Гласове" от китайски на английски: Цин Шъхуан; от английски на български: Никола Стефанов

****
Източник:  www.glasove.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.