Актуално
Впечатленията на наша читателка след Проекта: Жени говорят за пари на "Карбовски: Втори План"
В защита на силиконовите миски

Читател | 17/01/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Уважаеми г-н Карбовски,

В началото на това излияние съм длъжна да започна с признание, че сте любимият ми български журналист.

Невинаги съм съгласна с мнението или подкрепям изказванията Ви, но винаги ме провокирате да мисля по няколко дни наред над това, за което сте говорили.

Затова благодаря!

През миналия уикенд гледах част от "Втори план", в което участваха няколко красиви момичета, спечелили (или участвали) заслужено в "Мис Силикон".

С тях говорехте за пари и любов.

Обобщението Ви в края на предаването оправда донякъде тяхното поведение (говорихте за това как мъжете бутат "пачките" сами в ръцете им), но ми се струва, че въпреки това не бяха изчерпани аргументите в тяхна защита.

Тъй като обществото лесно и често ги упреква, аз имам желание да представя няколко довода, в тяхна подкрепа.

Основното обвинение срещу тях е, че взимат пари, което ги приравнява с проститутки.

Ако се върнем, в който и да е етап от историята на човечеството ще забележим, че купуването на жени присъства в голяма част от културите.

Дори в България допреди 50-100 години е било популярнo момчето да откупува бъдещата си булка.

Тази практика съществува и е описана още в древен Вавилон в законите на Хамурапи.

Там дори се уточнява казусът, ако момчето си хареса друга булка, а е платил вече цената за първата, дали и при какви условия може да получи обратно парите си.

В еврейската библия (Exodus 22:16–17) е казано, че мъж може да откупи девствено момиче от баща й срещу пари и след като преспи с нея.

В Корана също се говори за пари, които мъжът е длъжен да даде на жена си преди консумацията на брака.

Има примери в Индия за бедни момчета, които са оставали незадомени, защото не са могли да си позволят цената.

В наши дни в Южен Судан момчета често крадат добитък, за да могат да си купят булка, а в Габон родителите на момчето с години изплащат зестра на сватовете си.

Примерите са безкрайни.

Така че изводът, който бих направила е, че момичетата от "Мис Силикон" всъщност са традиционалистки.

Дори бих казала консервативни!

Те разчитат на установени хилядолетни традиции при избора си на партньор.

Баровците, които им плащат, всъщност следват уважително същите тези традиции и може само да ги похвалим, ако успяват да го правят законно (а не като бедните момчета от Южен Судан).

Тук Вие ще кажете: В голяма част от примерите не момичето взима парите, а нейните родители, за разлика от нашите миски.

Освен това те могат да си харесат по-богат мъж и да зарежат текущия с пръст в устата.

Но все пак ние сме в ерата на хуманитарния либерализъм.

Всеки един от нас има свободно право да продава талантите си на най-изгодната цена.

На мен ми плащат за интелектуален труд.

Надали някой ще обвини мен в меркантилност, ако днес си намеря по-добре платена работа.

В пазарна икономика търсенето определя предлагането.

Искам да задам и един въпрос: а дискриминация ли е, че богатите мъже не плащат на грозни момичета?

Дискриминация ли е, че аз предпочитам умни мъже?

Дискриминация ли е че, гейовете предпочитат мъже, а лесбийките - жени?

Аз бих казала, че е против естествените човешки права да задължаваме всеки да харесва всеки.

Друг аргумент срещу миските може да бъде, че тяхната красота е случайна и незаслужена, докато "интелигентите" са работили усилено върху талантите си.

Таланти, които също така служат активно за развитието на обществото.

Във всеки етап, обаче, обществото цени различни таланти.

Преди 10 000 години най-важният талант е бил да си бърз и силен, за да намираш храна.

Днес за предпочитание е да си остроумен и богат.

В едно либерално общество сме длъжни да дадем на всеки да развие това, което може и иска.

Тези, които са станали умни, са го постигнали по едно невероятно стечение на обстоятелствата - талант за анализиране на информация, ген за упоритост и съсредоточеност, подкрепящи родители/учители/приятели и много други фактори.

Отговорни ли сме тогава ние за постиженията си, заслужаваме ли похвала за тях?

Може би просто сме постигнали очакваното при дадените предпоставки.

Силиконките са били изложени на други влияния, което е ощетило развитието им в едно, но ги е стимулирало в друго.

Не е редно да ги обвиняваме, ако са глупави, както не е редно да обвиняваме Айнщайн, че е бил невчесан.

И последното, което искам да обсъдя е за преходността на красотата им.

Това е факт.

Всичко е преходно, ако се погледне в достатъчно едър мащаб.

Дори човечеството като вид.

Няма защо хората да демонстрират престорена загриженост за бъдещето им.

Подозирам, че критиците им, обръщащи се към този аргумент, се успокояват мислейки за бъдещия крах на миските или се надяват да ги разубедят (и погрознят) със страшни предсказания за съдбата им.

Когато някой изпитва силна нужда да критикува другите, е интересно да разсъждава кое вътре в него го подтиква към това.

Доста често отговорите са вътре в нас.

Това, че съм намерила някои отговори в себе си, разбира се, няма да ме спре да си помечтавам от време на време всички по-хубави момичета да се уморят от грижи за себе си.



 

 



Други статии от този автор



Коментари