Актуално
Руският президент Владимир Путин вече има село, восъчна фигура, сливова ракия и няколко кафенета, кръстени на него в Сърбия. Сега получава и църква.
Преди посещението на Путин сърбите нарекоха църква на негово име

Гост-автор | 17/01/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

АВТОР: Душан Стоянович, Асошиейтед прес

Руският президент Владимир Путин вече има село, восъчна фигура, сливова ракия и няколко кафенета, кръстени на него в Сърбия.

Сега получава и църква.

С луковидни куполи в златно и зелено в руски стил, църквата в това малко селце в Северозападна Сърбия все още се строи, но вече е наречена „църквата на Путин“.

Местните казват, че конструкцията е замислена като знак на уважение към Путин и вековните братски отношения между двата народа, които имат общи славянски корени и обща религия – православното християнство.

В очакване на предстоящото посещение на Путин жителите на Банстол чакат с нетърпение да разберат дали няма да дойде да види църквата, както някои медии намекнаха.

„Тази църква беше наречена неофициално „църквата на Путин“, защото Путин е символ на една нова, гордо изправена Русия, Русия, в която сърбите започнаха да вярват отново“, казва местният инициатор на проекта Бранко Симонович.

Симонович заяви, че църквата целенасочено е проектирана в руски стил – традиционните сръбски църкви имат други куполи и кули – за да покаже, че сърбите „винаги са се обръщали към Русия за подкрепа, именно заради религията“.

Исторически близките връзки между Русия и Сърбия в последно време бяха видимо съживени, след като Путин увеличи усилията за възстановяване на влиянието на Москва в бившите комунистически страни от Източна Европа.

Руските интереси в региона са свързани със стратегическата му позиция между Изтока и Запада.

От осемте съседки на Сърбия пет са членки на НАТО; четири са членки на ЕС, а други две вървят по пътя на присъединяването.

Сърбия се доказа като верен съюзник на Русия, макар че страната официално се стреми към членство в ЕС.

Белград отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия заради Украйна и обеща, че ще остане извън НАТО.

Анализатори казват, че силните връзки между сръбската и руската църква са изиграли важна роля за възстановяването на руското влияние сред сърбите, след като историческият съюз се разпадна по време на съществуването на Югославия, чийто комунистически лидер Йосип Броз Тито обърна гръб на Съветския съюз, за да създаде по-близки отношения със Запада.

Сега тениски с образа на Путин се продават от улични търговци, а открито проруски министри участват в сръбското правителство.

Проучванията показват, че мнозинството от сърбите смятат, че Русия е най-големият съюзник и финансов донор на тяхната страна, въпреки много по-голямата западна икономическа помощ за балканската държава.

Популярността на Путин се дължи основно на това, че Кремъл подкрепя Сърбия в отказа й да признае независимостта на бившата сръбска провинция Косово, която сръбската църква смята за свое родно място и където се намират стотици средновековни манастири и църкви.

За разлика от Русия, мнозинството от западните страни признаха обявената през 2008 г. независимост на Косово.

Главата на Сръбската православна църква патриарх Ириней заяви неотдавна, че Сърбия иска добри отношения с Европа, Съединените щати и Русия, но тъй като интересите на Запада „противоречат на нашите, няма съмнение, че Русия е на първо място“.

Сръбската църква демонстрира своята лоялност наскоро, когато застана на страната на Русия, отхвърляйки отделянето на украинската църква от Москва.

По подобен начин в доминираната от сърбите част на съседна Босна проруските власти строят сръбско-руски културен и религиозен център, който ще включва и църква.

Мнозина виждат в това проява на руската „мека сила“ на Балканите – способността по-скоро да привлича масите, вместо да използва сила, за да ги подчини, както правеше Съветският съюз.

Честа шега между либералните сърби е, че подготовката за визитата на Путин в Сърбия е като за посещение на папата.

Кулминация на еднодневното пътуване на Путин ще бъде посещението му в най-големия православен храм на Балканите в Белград, където някои от мозайките са рисувани от руски художници с пари, дарени от Кремъл.

Путин и неговият домакин – сръбският популистки президент Александър Вучич, ще се обърнат към десетките хиляди хора пред църквата Свети Сава „като символ на братските отношения“, заявиха организаторите.

Освен медийното внимание, църквата в руски стил в Банстол привлече и десетки хиляди долари дарения – от страната и чужбина – особено откакто беше наречена на руския президент.

Твърди се, че неназовани руски дарители също са дали своя принос.

„Виждам, че снимката на Путин се поставя на дамско бельо, на златни часовници, на мобилни телефони, така че защо една църква да не носи името му? Мисля, че той би бил по-щастлив да има тази църква като своя марка“, казва Симонович.

****
Източник: e-vestnik.bg



 



Други статии от този автор



Коментари