Актуално
Пак се юрнахте като отвързани след поредния умник. Обявихте за мъдрец този, който просто е прегорял.
Защо не съм съгласен с Хаберкорн

Николай Фенерски | 22/01/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

АВТОР: Николай Фенерски

Даже и битиви го тиражираха.

Милиони по цял свят прочетоха излиянията му.

Хората му съчувстват, казват си ето, значи, какво е да си преподавател, неблагодарна и трудна професия.

Колко е тежко днес да се съревноваваш с технологиите.

Измрънка уругваецът и всички му се вързаха (Виж тук).

Само че имам една новина за тия всички.

Този човек просто ви подведе. Не е прав.

Не бързайте да скачате с него, не му ръкопляскайте, изчакайте малко.

Пак се юрнахте като отвързани след поредния умник.

Обявихте за мъдрец този, който просто е прегорял.

Виждал съм прегорели хора в различни професии.

Прегорели полицаи, прегорели свещеници, прегорели даскали.

Тъжна гледка са всички, без значение какъв труд са полагали.

Учителският труд си има своите особености.

Но и за него важи старото правило, че ако не обичаш това, което правиш, ще се мъчиш винаги.

Жалко е, наистина.

С много такива даскали съм се срещал и като ученик някога, като родител после, като техен колега.

Учители, които просто са си объркали професията.

Трябвало е да се преквалифицират овреме, но са пропуснали момента.

Ама пак казвам, така е във всяко поприще.

Жалко е, като си помислиш колко много хора по цял свят всеки ден изпълняват някакви задължения и функции без желание и хъс.

Мъчат се и мъчат и другите.

Пощенска служителка, която е намусена от сутрин до вечер зад гишето, и единствена нейна цел е да развали настроението на възможно най-много хора.

Катаджия, който почва да си придава важности, когато те спре.

Да гледа на теб с презрение, без да се интересува кой си и какъв си.

Учителка, която влиза в час и от вратата почва да надвиква децата, вместо да поизчака да се успокоят след междучасието, изгубена кауза, младите гласове съдържат всичката енергия на света.

Лекар, който не сдържа своята професионална циничност и залива с нея пациентите си.

Сервитьорка, която мрази целия свят, обаче може да демонстрира чувствата си единствено пред клиентите си.

Този въпрос е един от най-важните в живота на всеки от нас.

Какво искаш да правиш?

Каква е твоята суперсила?

Навярно като Аквамен можеш да дишаш под вода?

Или като Супермен да летиш?

Малкият Никола и Емил от Льонеберя още не си задават такива въпроси, но и те със сигурност имат заложени някакви таланти, всеки от нас се ражда с нещо заложено у него.

И най-палавото хлапе, от най-безнадеждното семейство.

Е, не можеш да спасиш всички.

Но можеш поне да опиташ.

И ако твоята суперсила е да учиш другите, да им пре-по-даваш знания, ти ще си убедителен и любим учител.

И няма да стигнеш до прегаряне.

Що не мрънка онзи велик даскал Теодосий Теодосиев?

Вместо да се оплаква как никой не слуша в часовете му, той прави свое частно безплатно училище, където и на мен ми се прииска да преподавам безвъзмездно, сигурно ще го потърся да го питам.

Насила хубост не става, зорлем гюзулък олмас, както казват японците.

Ако се насилваш да комуникираш с младите, това ти личи.

Възпитава и образова най-много личното присъствие на даскала.

Неговото отношение към всеки един ученик като към равнопоставена личност.

Това го твърдя от личен опит.

На мен са ми въздействали най-много учителите, които са говорели с нас като с равни.

Аз се опитвам да говоря с учениците си като с равни.

И днес е невъзможно един урок да бъде преподаден фронтално.

Стои отпред един там човек и набива знания в главите на други човеци.

Това вече не работи като стратегия.

Днес всичко се получава най-вече с диалог.

Времето на монолога свърши.

Познавам учители, които могат да накарат с един поглед всички да притихнат в клас.

И не защото са страшни.

А защото имат присъствие.

Ако си там заради заплатата – откажи се.

Ако те дразни енергията на децата – откажи се.

Ако смяташ, че в даскалото се води война – откажи се.

Дори да има такава война, ти и децата сте от една и съща страна на фронтовата линия.

А ако все пак решаваш да останеш, не оправдавай умората си и личните си слабости с технологиите, времето, непукизма.

Да, имало е такива, които не се интересуват от това, което казвам.

Най-любезно им обяснявам, че могат да запазят тишина и че с останалите имаме да вършим работа.

В 90 процента от случаите работи.

А останалите 10 % – всеки е имал провалени часове, но и най-проваленият час може да се преобърне на интересен разговор по различна тема.

Занаят е, има си тънкостите, искам да кажа.

***
Източник: lira.bg



 



Други статии от този автор



Коментари