Актуално
Тези дни станаха ясни две неща. Първо, че в отделни райони и области България силно прилича по производство на Брутен вътрешен продукт (БВП)* на човек от населението на повечето изостанали африкански държави. Второ, че пропагандата на властта, водена най-често еднолично от шефа на изпълнителната власт, не може да скрие горчивата истина - че сме държавата на бинго залите, казината, колите втора ръка, работещите три месеца в годината хотели и на никнещите тук-там заводи за резервни части.
Африка на Балканите, да видиш!

Гост-автор | 10/02/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

АВТОР: Хубен Ненчев

Тези дни станаха ясни две неща.

Първо, че в отделни райони и области България силно прилича по производство на Брутен вътрешен продукт (БВП)* на човек от населението на повечето изостанали африкански държави.

Второ, че пропагандата на властта, водена най-често еднолично от шефа на изпълнителната власт, не може да скрие горчивата истина - че сме държавата на бинго залите, казината, колите втора ръка, работещите три месеца в годината хотели и на никнещите тук-там заводи за резервни части.

Това показва мизерията не само не намалява, напротив - продължава да расте!

Въпреки патриотичните предизборни напъни за 300 лв. минимална пенсия.

И лицемерието на премиера, че заради избора на изтребители не бил в състояние да се заеме с доходите на народа.

Блазе й на българската войска, щом премиерът 365 дни в годината -  по 10-12 часа на ден, седем дни в седмицата, се занимава само с летателните й апарати.

Интересно е и друго.

Стават все по-очевадни и грамадните регионални различия в България.

Първо, по линията Север - Юг, след това по линията София - останалата страна.

И третото деление - западналия Северозапад и почти загиналия краен Североизток срещу другите региони.

Става дума за данни на Националната статистика (НСИ), а не за политическо шарлатанство.

Още повече, че БВП измерва съвсем реални неща - общата стойност на стоките и услугите, произведени в определена териториална област през определен период, най-вече една година.

14 280 лв. е произведеният за 2017 г. БВП на човек от населението като средна цифра за България.

Над два пъти обаче по-висок е БВП на човек в София, където достига 30 295 лв., сочи статистиката.

На последно място у нас е област Силистра - с едва 6687 лв. БВП на човек годишно.

В дъното на класацията са още Видин - с малко над 7 хил. лв., колкото има и Плевен.

Ловеч е с хилядарка отгоре - или 8 хил. лева.

По-напред е Смолян.

В Стара Загора този показател е близо два пъти по-голям - около 19 000 лева.

Във Велико Търново, произведеният БВП на човек от населението е бил едва 9818 лв. през 2017-а. 

Така старият болярски град чувствително изостава от съседни области като Габрово и Русе например.

Тези данни на статистиката позволяват на българския гражданин да се ориентира лесно в икономическите процеси, най-вече на регионално ниво и да оцени развитието на областните центрове в страната.

Както и да разбере защо над 2.5 млн. българи избраха Терминал 2, за да се справят с проблема "оцеляване".

На този мрачен фон е особено важно да се определи кой е виновен за това бедствено положение в България.

Вярно е, че има един виновен - властта.

Но коя конкретно власт?

От 1990 г. насам преживяхме две финансови катастрофи, въведохме валутния борд и направихме приватизация.

Днес, ако се вгледаме по-внимателно в тях ще констатираме, че само въвеждането на паричния съвет е успешна операция.

Приватизацията е пълен провал, довел до ликвидирането на близо четири пети от националната индустрия.

Селското стопанство пък бе върнато със замах към първите години на ХХ век.

Дребната търговия с квартални магазинчета е почти ликвидирана от големите търговски вериги, извиващи ръцете на производителите с огромни ценови отстъпки.

Пълната липса на каквато й да е визия за бъдещата структура на българската икономика и за развитието на отделните региони от страната е ахилесовата пета на всички правителства, изредили се на кормилото на властта след 1990 година.

Първопричината за това е също ясна - преди 10 ноември 1989 г. у нас нямаше опозиция.

За разлика от Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР, където противниците на комунизма имаха кадри, програми и хората знаеха кой кой е, към какво се стреми и как смята да го постигне.

За сегашната драма е виновно и алчното българско чиновничество.

Много сделки за големи предприятия бяха провалени, защото чиновниците не получиха така мечтания голям подкуп от западни фирми кандидат-купувачи.

Първобитната алчност и простотията взеха връх над националните ценности.

Затова днес, ако някой дойде да произвежда в България капачки за буркани, ние му се радваме - все едно, че ще прави тук микропроцесори или ще развива космическа техника.

А най-страшното е, че никой днес не знае как ще я караме занапред в един свят, където оцеляват само силните и в който промяната е всекидневна реалност.

****
Източник: www.banker.bg



 



Други статии от този автор



Коментари