Актуално
Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща и това понятие, колкото богато, толкова и дълбоко, е вкоренено в моята култура.
Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща

Гост-автор | 19/02/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Силен текст.*

Публикуван е във "Фигаро" и е поредното доказателство за огромната сила на гейлобизма в политиката.

Малка група хора, която насилствено променя закони, прицелена всъщност в самата същност на човешката природа.

Точно както работят през Истанбулската конвенция:

Марен дьо Вири:

"Това е грозно и тъжно, смъртоносно и антирепубликанско, безполезно и объркано, подбуждано от безразсъдни малцинства, чието главно умение е сплашването, и няма нищо общо с изразяването на общата воля.

Това е замяната, гласувана във вторник от Националното събрание, на думите “баща” и “майка” от “родител 1” и “родител 2” в училищните формуляри.

Това е грозно: просто родител 1 и родител 2 е много по-малко красиво от баща и майка.

Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща и това понятие, колкото богато, толкова и дълбоко, е вкоренено в моята култура.

Вероятно това е най-дълбокият корен на моята култура, първият от моите културни ориентири, най-старият, най-основополагащият:

аз съм син, имам баща и майка, аз съм баща, имам деца.

Аз ли съм единственият или всички бащи са като мен?

Кои са тези депутати, които преименуват в безкрайно по-малко дълбока, забавна, прекрасна и тържествена моята роля спрямо децата ми и убиват правилната дума, за да обозначат мястото ми в семейството?

Родител 1, родител 2 е безвкусно, противно, административно

Не виждам защо хомосексуалните двойки родители да ми забраняват да се наричам баща.

Както и не виждам защо да не могат да запишат децата си в училище, упоменавайки се като “родител”.

Аз естествено искам да живея в мир в Републиката, стига да не ми налага терминология, която не е нито моя, нито на огромното мнозинство от французите.

А точно такъв е случаят с този идиотски закон.

Това е закон на изключване на мнозинството по един фундаментален въпрос; това е шедьовър на агресивната абстракция, типична за войнствения дух на пълно отричане на реалността.

Ефектът е незабавен: тази поправка нервира, разделя, презира."

* Текстът е от Марен дьо Вири, френски писател и литературен критик. Публикуван е в "Гласове". (Виж тук)



 



Други статии от този автор



Коментари