Вместо да се опита да успокои и помири своите украински съотечественици, в които основателно възникна силно безпокойство след свалянето на Янукович, новото ръководство в Киев безразсъдно реши да провежда в държавата своя политически, русофобски дневен ред без оглед на последствията.
В резултат на това, значително беше понижен статутът на руския език, особено що се отнася до официалното му използване от местните власти, в образованието, в медиите и културата.
Това е само един от примерите как постевромайданния ред наля масло в огъня на конфликта.
Но имаше и множество други.
Често в периода на Евромайдана и след него оставаха незабелязани такива инциденти, които предизвикаха разрушителна вълна от насилие в Украйна.
Имаме предвид зверската разправа с проруските протестиращи през май 2014 г. в Одеса и Мариупол, които по думите на управляващите, са били платени от „руските агенти за влияние“.
Освен това, други проруски активисти в различни части на страната бяха убити или изпратени в затвора без съд и присъда.
Насилствени действия бяха прилагани и към украинските националисти, които искаха страната им да излезе от руската сфера на влияние.
Цикличното въздействие на подобни събития в значителна степен способства за ескалацията на конфликта в Украйна и, в крайна сметка, доведе до началото на скрита война в самото сърце на Европа.
След пет години, Украйна все още се опитва да проведе прогресивни икономически реформи и да доведе докрай политическата реформа.
Макар че жителите както на Западна, така и на Източна Украйна презираха режима на Янукович, за това, че е корумпиран и непоследователен, същите тези групи украинци, след като изминаха повече от пет години от началото на Майдана, логично поставят под съмнение способността на режима на Порошенко да приема необходимите, правилни решения.
Макар че през последните пет години отношенията между Европейския съюз и Украйна се развиваха на база споразумението за асоцииране на страната в ЕС и споразумението за разширяване зоната за свободна търговия, като междувременно на Украйна бе даден и статут на приоритетен партньор в рамките на източноевропейското партньорство, тези предимства с нищо не допринесоха за крайно необходимото подобряване на живота на населението в страната, каквито бяха обещанията в хода на Евромайдана.
Системната корупция сред ръководството на Украйна и в обществото продължава да бъде препятствие по пътя на демократичното и икономическо развитие на държавата.
Многобройните антикорупционни институции, създадени през последните пет години, нямат общи цели, а освен това в страната липсва специализиран съд за престъпления, свързани с корупцията и ефективен механизъм за тяхното предотвратяване.
Финансираната от Запада икономика на Украйна продължава да отслабва и днес това се признава и от най-ревностните украински привърженици на Запада.
По данни на Световната банка, икономиката на Украйна продължава да се свива и това, между другото, стана причина за невиждания поток от трудови емигранти, което пък на свой ред способства за още по-силния упадък на икономиката.
В същото време голяма част от украинците днес са на мнение, че най-големият проблем за страната им в навечерието на президентските избори, насрочени през март тази година, е конфликта в Източна Украйна.
Той продължава вече пета година, но днес администрацията на президента Порошенко е принудена да признае, че не е в състояние да победи сепаратистите и да намери мирно решение на този конфликт.
Неспособността да бъде решен конфликтът на изток в страната, заставя украинците да търсят алтернативни варианти на предстоящите президентски избори.
На избирателите в страната им предстои да направят своя избор между рекордно количество от 44 кандидати.
Последните проучвания показват, че политическият ветеран Юлия Тимошенко и комикът Владимир Зеленски се ползват със значително по-голяма популярност, отколкото Порошенко, и се очертават като лидери в президентската надпревара.
Тимошенко, която по-рано продаваше природен газ и два пъти беше министър-председател на Украйна, се стреми да привлече гласовете на избирателите въз основа на своята агресивна и популистка платформа.
Тя е разпознаваема личност, но и непредсказуема.
Освен това е майстор на политиката в духа на Макиавели, тоест да прави остри завои от прославена украинска националистка до политик, способен да работи директно с Русия като най-близък партньор.
Самото й присъствие в президентската кампания води до следните въпроси: Измени ли се досега нещо в Украйна?
А, може ли въобще нещо да се измени в страната?
Владимир Зеленски става все по-популярен, като кандидат и вече е алтернатива на Тимошенко.
Но тъй като той няма ясно изразена платформа, то политическите последствия от неговата възможна победа продължават да бъдат между множеството неизвестни.
Отсъствието на политически опит и съмненията относно възможностите му да лавира при провеждане на реформи в рамките на неповратливата украинска политическа система, а така също предполагаемите му връзки с олигарха Коломойски, може да станат сериозно препятствие в предизборната му кампания.
Макар че политическото бъдеще на Украйна продължава да бъде неясно, а „революцията на достойнството“, съдейки по всичко се провали, Украйна въпреки това трябва да направи още една крачка в бъдещето.
Независимо от ротацията на стари и нови политици, пътищата на Украйна остават без промяна.
Единият път води към Евросъюза, а другият към установяване на по-тесни отношения с Русия.
Днес именно народът на Украйна е този, който трябва да избере един от двата пътя, или да се опита да намери деликатния баланс между тях.
Вероника Кириленко е доктор на науките и научен сътрудник в Центъра за геостратегически анализи в Арлингтън, щата Вирджиния. Постоянен автор е на портала Western Journal.
Райан Шино е старши аналитик по въпросите на сигурността към Американската администрация.
Оригинал на публикацията: Ukraine’s Revolution of Dignity’Has Been Anything But
****
Източник: glasove.com
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
