Актуално
Борис Христов никога не дава интервюта. Изглежда недостъпен и необщителен, както някога изглеждаше събратът му по перо Константин Павлов. Някои биха го нарекли отшелник, който дири Бога. Но не е. От къщата му, отвъд долината на Места, се вижда Пирин.
Отшелникът от Лещен

Гост-автор | 13/03/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Поетът Борис Христов отказа държавно отличие
 
Борис Христов: "Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето, далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната."
 
Това написа в открито писмо до Министерския съвет поетът Борис Христов.
 
Бе научил от медиите, че правителството е решило да го награди с орден "Кирил и Методий" I степен - за заслуги в областта на културата.
 
И отново срути тишината, както го е правил винаги досега - ненатрапчиво и деликатно.
 
Авторът на "Честен кръст" никога не изневерява на себе си.
 
Още от средата на 70-те, когато прокънтя неговият първи "Вечерен тромпет": "Трябва да свиря в глухата вечер,/ докато не дочуя към мене да иде/ гласът на хиляда тромпета далечни./ Или на някой архангел невидим. /Трябва да свиря,/ трябва да срутя тишината - само викът да остане."
 
Стиховете му предизвикаха истински фурор и го превърнаха в идол на младото поколение.
 
Поетът обаче прави изключение за чисто литературни награди като престижния "Орфеев венец".
 
Присъдиха му го миналата година по време на празниците "Пловдив чете".
 
Човекът, който от години живее със семейството си в родопското село Лещен, Гоцеделчевско, тогава отговори на пожеланията така:
"Отдавна не съм този човек, написал книгите, които днес отличавате. Това е причината да се явявам пред вас като негов посредник."
 
Борис Христов никога не дава интервюта.
 
Изглежда недостъпен и необщителен, както някога изглеждаше събратът му по перо Константин Павлов.
 
Някои биха го нарекли отшелник, който дири Бога. Но не е. От къщата му, отвъд долината на Места, се вижда Пирин.
 
"Живее там с жена си Дария - талантлива художничка, с каракачанското куче Димчо, котарака Мачо и много птици. И синигерите идват да кълват зрънца от протегнатите длани на стопаните. Къщата на Борис е пълна с музика. Неговите дискове, събирани от всички краища на света, са толкова много, че не знам дали е възможно изобщо да се изслушат. Там има графики, майсторски копанарски работи, снимки на глухарчета, които поетът е правил, ценни книги и семейната страст - събираните от поречието на Места чудати камъни, разноцветни и разновидни.
 
Борис със свредел им дълбае кръгли отвори и намества в тях свещици в метална обвивка. И така камъкът се превръща в молитвен къс от земята", написа преди години писателят Георги Данаилов, който живее в съседното село Ковачевица.
 
Веднъж Димчо се загубил и семейството го търсило повече от месец, накрая го намерили, препродаден няколко пъти.
 
Платили и си го върнали обратно, защото някой беше казал: "Ти ставаш отговорен за всичко, което си опитомил".
 
А пък Борис Христов беше писал: "Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата Вселена".
 
Осанката и строгата хубост на поета почти не се променят с годините.
 
Вероятно защото дните му са пълноценни, наситени и далеч от всяка градска скука, както разказват малцината, с които понякога си пие виното.
 
Достатъчно е да хване тромпета, тамбурата, някоя от свирките, дудуците и тромбоните.
 
Съселяните му твърдят, че свири на всички тях и то майсторски.
 
Неслучайно бе един от първооткривателите на Ибряма.
 
"Крадецът се отказа да краде. Убиецът захвърли ножа. А аз какво да правя с думите?", попита той и в "Честен кръст" се зарече да не пише повече стихове.
 
"Желая мир на твоя дом, поезио, и вярвам, че има кой да дострои високата ти сграда".
 
Но това не бе раздяла изобщо със словото, с песента, с литературата.
 
Той сътвори антологиите "Веда словена" и "Народни писмена", които всеки българин би трябвало да прочете.
 
Повечето книги на Борис Христов видяха бял свят след 1989 г. - повестите "Смъртни петна", "Сляпото куче" и "Долината на обувките", стихосбирките "Думи и графити", "Крилете на вестителя", "Думи върху други думи", "Поезия".
 
А филмите "Смъртта на заека", "Сънувам музика", "Лабиринти", "Корабът" са по негови сценарии.
 
Както и "Бащата на яйцето", в който деликатно ни напомня: "Почукайте по него, но полека. Човекът все още е само яйце".
 
АВТОР: Искра КРАПАЧЕВА
 
 
 

 



Други статии от този автор



Коментари