Актуално
„Ислямът не е религия на мира“, твърди мюсюлманката Аян Хирси Али, която е отгледана в семейство на практикуващи мюсюлмани и дори в един момент е била симпатизант на Мюсюлманското братство.
Феминистката и политик Аян Хирси Али: "Ислямът не е религия на мира"

Лентата | 14/03/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Ислямът не е религия на мира“, твърди мюсюлманката Аян Хирси Али, която е отгледана в семейство на практикуващи мюсюлмани и дори в един момент е била симпатизант на Мюсюлманското братство.

По-долу вижте целия текст на видео обръщението, което Али направи за неправителствената организация PragerU:

„Бях отгледана като практикуваща мюсюлманка и почти половината си живот прекарах като такава.

Посещавах медресе, т.е. ислямско училище, където наизустявах части от Корана.

В даден момент от детството ми живях в Мека и често посещавах Свещената джамия.

Когато бях тийнейджърка симпатизирах на Мюсюлманското братство.

На 22, когато семейството ми живееше в Кения, баща ми уреди да се омъжа за член на семейния клан, когото никога не бях виждала.

Тогава избягах в Холандия, където станах студентка, а впоследствие ме избраха за депутат в холандското правителство.

Сега живея в САЩ.

С две думи – виждала съм исляма и отвътре, и отвън.

Вярвам, че е необходимо и е възможно ислямът да се реформира, като само мюсюлманите могат да осъществят тази реформа.

Но, ние, които живеем в западните държави, не може да останем безучастни, сякаш този проблем не ни засяга.

Ако джихадистите победят и надеждата за реформация на исляма умре, останалият свят ще плати ужасна цена.

Терористичните атаки в Париж, Ню Йорк, Лондон, Мадрид и много други места са само загатване на това, което предстои.

Смятам, че е ужасно глупаво терористичните действия в името на исляма да бъдат разглеждани извън контекста на религията, както често правят западните лидери.

Повече от десетилетие моето послание остава следното: Ислямът не е религия на мира.

Когато казвам това, нямам предвид, че ислямът превръща всички мюсюлмани в насилници.

Не – има милиони миролюбиви мюсюлмани по света.

Това, което казвам е, че призивът към насилие и неговото оправдаване са ясно написани в свещеното писание на исляма.

Освен това, това богословски оправдано насилие, се отнася за всякакви видове провинения, включително прелюбодейство, богохулство, хомосексуализъм и вероотстъпничество.

Като човек, който знае какво е да живееш без свобода, гледам с изумление как тези, които наричат себе си либерали и прогресивисти, хора, които твърдят, че силно вярват в индивидуалната свобода и права на малцинствата, се съюзяват с онези, които са най-голяма заплаха точно за тези свободи и малцинства.

През 2014 ме наградиха от университета Брандейс за работата ми за правата на жените в мюсюлманския свят.

Поканата ми за церемонията беше отхвърлена от професори и студенти, които не бяха съгласни с моята критика срещу исляма.

Това изобщо не беше в услуга на мюсюлманите, а тъкмо обратното.

Когато наричаме критиката към исляма „расизъм“, подкопаваме шансовете за реформа.

Точно обратното - критиката към християнството в американските университети или където и да било другаде няма никакъв лимит, тогава защо критиката към исляма има?

Вместо да изопачаваме западните интелектуални традиции, така че да не обидим нашите съграждани мюсюлмани, трябва да защитим едновременно тези традиции и мюсюлманите дисиденти, които поемат големи рискове, за да ги разпространяват.

Трябва да подкрепим тези смели мъже и жени по всякакъв начин.

Представете си платформа за мюсюлмани дисиденти, която предава съобщенията им чрез YouTube, Туитър, Фейсбук и Инстаграм.

Това са мюсюлманите, които трябва да подкрепим – колкото заради нас, толкова и заради исляма.

През Студената война Западът се радваше на дисиденти като Александър Солженицин, Андрей Сахаров и Вацлав Хавел, които са имали смелостта да критикуват системата отвътре.

Днес има много дисиденти, които поставят под съмнение исляма, но Западът или ги игнорира, или ги приема за „непредставителни“.

Това е голяма грешка.

Реформатори като Тафик Хамид, Асра Номани, Зухди Джасер и много други трябва да бъдат подкрепяни и защитавани.

Техните имена трябва да се знаят така добре, както тези на Солженицин, Сахаров и Хавел през 80-те.

Ако наистина подкрепяме политическата, социална и религиозна свобода, тогава не може да даваме зелена светлина на исляма заради „мултикултурна чувствителност“.

Трябва да кажем на мюсюлманите, които живеят на Запад: Ако искате да живеете в нашето общество и да се ползвате от материалните му блага, тогава трябва да приемете, че нашите свободи не са опция.

Ислямът се намира на кръстопътя, който води или към реформа, или към самоунищожение.

На същото място е и Западът".



 

 



Други статии от този автор



Коментари