Живеем в свят на крайности

Дахер Ламот, Фейсбук:

Изглежда някои неолиберали и псевдоинфлуенсъри изплуваха пак, за да използват случая в Крайстчърч и да хвърлят бясно обвинения към хората, които били критикували имиграцията и исляма, както и тези които са против Меркел и Ердоган.

С една дума - който ги критикува е терорист.

Първо, тези хора така и не разбраха реалностите.

По нищо не се различават по ограниченост на знания и мисъл от другата дебилна крайност, срещу която твърдят, че се борят - расисти, супермасисти и прочие.

От техните думи излиза (включвам и двете крайности, които винаги си приличат), че всички мюсюлмани са едни и същи, ислямът е един и същ.

Кой ислям?

Така и не разбраха, че това не е хомогенна общност, нито единна идеология.

Нима едната половина са окей да се пребиват жени с камъни за вещерство и да се обесват хомосексуалисти (които иначе пламенно им защитават правата), да се избиват неверници или да ги карат да плащат джизя?

Кой клон го налага това?

Що не го кажат?

Или какво да кажем за мюсюлманите (включително и кюрди), които се биеха срещу ИДИЛ?

Критиката е нещо много важно, знанието кои са радикали и кои не - също.

Всяка идеология излъчва радикали.

Без изключение.

Що се отнася до имиграцията, никой нормален не е против хората.

Независимо откъде са дошли.

Проблемът е, че тези вълни имиграция не бяха преобладаващо жени и деца, а млади мъже, изоставили своите жени и деца, или, ОЧЕВАДНО са се биели за джихадистки формации в Сирия, Либия, Йемен или Ирак.

Нещо, за което свидетелстват много показания на самите бежанци, като на онова язидско момиче, което е виждало насилника си от ИДИЛ в Щутгарт и затова напуснало Германия.

Разликата между патриота и фашиста е, че единият обича своето родно място и се радва на своя произход, докато другият смята себе си за превъзхождаща форма на живот и всички останали трябва или да му се подчинят, или да бъдат избити.

Разликата между религиозния човек и фанатика е там, че религиозният гледа да намира упора за себе си, докато фанатикът се мисли за съвършен, негова работа да раздава правосъдие, всички трябва да споделят неговата идеология, или да бъдат отстранени.

Разликата между истинският либерал и неолибералите е там, че първите искат определени ценности, а другите - да наложат цензура и диктат уж в името на тези ценности, които изкривяват до крайност.

Така те се превръщат в неофашисти, които също налагат цензура.

За съжаление виждам, че ме сме заобиколени от крайностите.

Хората или обичат да мразят, или мразят да обичат.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}