Актуално
През 21 век навсякъде по света бяха построени невероятни сгради. Искрено завиждам на всички, които работят по тези проекти. Проекти, които ще останат във времето като еталон за прогрес.
Строители на модерна България

Читател | 19/03/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

АВТОР: Красимир Чешмеджиев

През 21 век навсякъде по света бяха построени невероятни сгради.

Искрено завиждам на всички, които работят по тези проекти.

Проекти, които ще останат във времето като еталон за прогрес.

Въпреки това, само в България, строителят може да вкуси от усещането да си полубог. 

Заграждат част от плажа, за да не могат българи като мен и теб да почиват там.

За сметка на това, се строи хотел за чужденци.

Същото е, само че за плажа вече трябва да си плащаш. 

След мнението на строителя - инвеститор, парите са най-силното нещо на този свят.

Но дори парите на всички чужденци на света да се изсипят в новия хотел, пак няма да могат да върнат предишния блясък на плажа.

Знаете ли защо?

Защото желанието на инвеститора е да има бетон и вие нищо не може да направите по въпроса.

Гадно, нали?

В Средновековието имаше ясна йерархия: Върховенство на Бога, а кралят управлява по Негова воля.

След това хората се разбунтуваха и поискаха да има равни права.

Водиха се революции и се писаха декларации, създаваха се закони, търсеше се равенство...

Инвеститорът обаче, е над тези неща.

Той може да те върне векове назад в човешката история.

Той може да нарушава правото за свободно придвижване. 

Той може да каже „Тази част от плажа е моя.“

Дори в Конституцията да пише, че точно такива части от плажната ивица са изключителна държавна собственост и няма как да са частни. 

Строителят е всемогъщ – той може да накара дюни да изчезнат, почти толкова бързо, колкото скоростта, с която полицаите влизат в палатката на тараш. 

И вие нищо не може да направите.

Гадно, нали?

Черноморието се превърна в дядовата ръкавичка.

Там, където има място за един, има и за още един, а защо не и за трима.

Хотелите никнат като гъбки, а държавни чиновници пърхат с новите си джипове като пиленца, които пърхат с крилца след като са хапнали от рушветчийската хранилка.

Като полубожество, инвеститорът-строител има власт над хората, но не и над природата.

Затова хотелите ще се превърнат в приказка на Валери Петров. 

„Лили на морското дъно“.

Основното нещо, което ни е нужно, е да пратим предприемача на майка си, откъдето е излязъл.

И понеже ние не можем, морето решава да прати вълните си да поговорят с основите на хотела. 

Мило мое море, ще събориш един, а зад него има още 40.

Рушвети ще валят, западни джипове ще се купуват, а работниците от германските автомобилни заводи ще имат повече работа.

И със заплатите си ще почиват там, където отиват колите им - в България.



 



Други статии от този автор



Коментари