Актуално
Цял ден, чета за Артекс и всички до болка познати, познати и ухилени лицемерно лица, които ни облъчват колко са мили и загрижени за нас.
Все по-лицемерно става в тази държава

Гост-автор | 22/03/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Адв. Петър Николов, Фейсбук:

Цял ден, чета за Артекс и всички до болка познати, познати и ухилени лицемерно лица, които ни облъчват колко са мили и загрижени за нас.

После идва една жена - много възрастна, казва че е лекар, че цяла година не е получавала заплата в селската болница, в която работи, и че заради това е изтеглила един куп бързи кредити, които трябва да връща с 200 процента лихва, за да може да преживее.

После, за да върне кредитите с 200 процента лихва е продала апартамента си и така, вече няма дом, работи на 3 места и взема пенсия, за да може да си плаща на кредиторите.

И едвам ходи, прегърбена, изкривена, жена, която си личи, че някога е имала класа.

После се сещам пак за Артекс, за Цветанов, за Корнелия, за Вежди, сещам се и как исках да тегля кредит за жилище това лято и банките след 60 дни ходене по мъките и след като буквално ни бяха съсипали, ни дадоха някакви пари в последния момент, за да можем да изплатим това жилище - понеже представете си, с жена ми сме неблагонадеждни - тя била по майчинство, а пък аз с 2 месеца, след като от 10 години непрекъснато изплащам кредити, бях закъснял да си платя лизинга на колите, за да може да отидем на почивка...

И нали се сещате, става ми едно лицемерно и мазно в тази държава.

Все по-лицемерно и мазно ми става в тази бананова държава, където Цветанов, Корнелия и Вежди си купиха жилище по-евтино от моето, може би защото са социално слаби.

Но най-лицемерно и мазно ми става от факта, че ние не само ги търпим, ами когато ги видим се снимаме щастливи до тях.

А после се прибираме в скапаното си жилище и скапания си живот и се разболяваме и умираме, оставяйки на децата си бързите си скъпоструващи и високолихвени наши постъпки, направени, за да не умрем от глад.



 

 



Други статии от този автор



Коментари