Господин премиер, знаете ли какво е 'тежък удар'?

Симона Караиванова, Фейсбук:

Уважаеми господин, бате Бойко Борисов!

Чух вчера - "ГЕРБ понесе много тежък удар"

В същия ден майки на болни деца присъстваха на обществено обсъждане, свързано със закриването на Фонд за лечение на деца.

Вие имате ли представа какво е тежък удар?

Тежък удар е всеки дъх на детето ти да е съпроводен със стон, да седиш месеци наред в болничната стая и да се молиш за ремисия, превит и стенещ от ужас и болка, изтръпнал от безсилие, да си свидетел на ежедневния терор, който нанася болестта и съпътстващите лечението тежки, болезнени манипулации над детето.

На фона на всичко да трепериш за лекарства, които са по протокол.

Ама не специални, а прости, евтини...

Вие знаете ли какво е Винкристин?

Той е като хляба на трапезата.

Не може без него.

Та тежък удар е държавата да те прати във фонда и там да те принудят да си оттеглиш молбата, щото си имал дарителска сметка и да те прати да го търсиш на черно, щото законно не можеш да си го купиш.

Тежък удар е да ти трансплантират детето и да нямаш никакъв шанс да взимаш регулярно жизненоважни лекарства, щото процедурата е тромава.

А детето ти е на десет... убедили са те, че в България е като в Германия... доверил си се...

Е да, ама не.

Тежък удар е да ти кажат търсете си Винбластин.

За другия петък няма.

В България няма.

Ама къде?

Как?

Гърция, Румъния?

Той и Винбластина, като винкристина...

Има, нема... три дни има... десет нема.

Голям праз.

И така, господин Борисов, години наред опитваме културно (да не крякаме), направихме пътека до МЗ от Десислава Атанасова до днес.

Как не се намери една майка във вашата партия.

Майка, ама истинска.

Не само на собственото си дете, човеколюбива.

Да вземе в своите майчини длани проблемите на децата с рак и да ги реши.

Дариткова, ти майка ли си?

Пък и те издигнаха.

Щото много работа свърши в здравната комисия.

През октомври бяхме на среща със зам.-министър Жени Начева.

Записа жената всичко дословно, обеща кардинални промени, тръгнахме окрилени...

И какво стана?

Едно голямо нищо.

Пак няма лекарства...

Мислили го!

Ама какво мислите?

Ракът почивен ден няма... тик-так, тик-так...

Всеки миг закъснение може да е преломен.

Ама какво ви вълнува?

Вашите деца и родители тук не се лекуват, щото е много хубаво.

Закон, наредба, служебна регистрация, нещо направете.

Някоя поправка, като за "Артекс".

Пък си гледайте апартаментите, множете ги.

Колкото звезди на небето, толкова апартаменти в досието ви пожелавам от сърце.

Иде ми не да крещя вече, иде ми блъскам от безсилие и безнадежност.

Ние майките на деца с рак сме кротки жени.

Нямаме нужда от апартаменти, трудно си плащаме данъците.

Нямаме време за светски изяви, за признания и награди...

Заети сме да гледаме децата си, да им осигуряваме комфорт, да търсим и купуваме лекарства, елементарни лекарства.

Искаме едно - децата ни да са здрави.

Искаме лекарства евтинки, дето цената им се вдига стократно на търговете.

Искаме генерици...

Само да ги има...

Дотам ни докарахте.

Всяка майка иска най-доброто за детето си...

Ние се молим за каквото и да е, защото ракът почивен ден няма... и отнема децата ни с вашата благословия.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}