Време за поезия: Ти дойде, любов...
Време за поезия.
Lentata.com ви представя своята поредица за нова, непубликувана поезия.
Тук ще четете стихове, които срещат читателските ви очи за първи път. Защото всички сме чели Вазов и класиците, но все някой трябва да открие новото и новите в българската поезия. Предлагаме ви да съучаствате в това откриване.
Днес ви представяме стихове от Мария Цветкова. Приятно четене.
***
* * *
О, ти дойде, любов при мен, облечена в червената си рокля,
а аз стоя на прага си без теб, като актьор с последната си роля.
Но ти не си смутена от това, отместваш ме и влизаш без да питаш.
В живота няма правила, поискаш ли ти можеш и отлиташ.
А, аз без теб какво съм бе, любов
една жена без бъдеще, без нищо.
А, толкова те чаках на света, че повече не искам да те пусна.
а аз стоя на прага си без теб, като актьор с последната си роля.
Но ти не си смутена от това, отместваш ме и влизаш без да питаш.
В живота няма правила, поискаш ли ти можеш и отлиташ.
А, аз без теб какво съм бе, любов
една жена без бъдеще, без нищо.
А, толкова те чаках на света, че повече не искам да те пусна.
* * *
И жив съм те целувала – студен, за Бога,
прегръщала съм те напълно вкочанен,
повдигала съм се на пръсти да те моля,
жестокостта ти ме поставяше на колене.
По-мъртъв си от истинските мъртви
страхлив, изпепелен и озверен.
Ще бродиш вечно сам и необичащ
ни себе си, ни другиго, ни мен.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.