Актуално
На 16 април се навършват 94 години от това чудовищно дело, при което живота си губят стотици невинни хора.
Бомбата за атентата в „Св. Неделя“ е сглобена в самата църква

Лентата | 21/04/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 
На 16 април се навършват 94 години от това чудовищно дело, при което живота си губят стотици невинни хора. Как протича подготовката и извършването на този нечовешки акт, разказва в показанията си един от виновниците, клисарят на църквата Петър Задгорски. Осъзнал деянието си, той се предава на полицията още на 18 април. Думите му, заедно с установеното от незабавното разследване, са предадени в доклад на вътрешния министър Иван Русев пред Народното събрание на 21 април 1925 г.
 
„Авторите на злодеянието в църквата „Св. Неделя“ на 16 т.м., са напълно разкрити от органите на Обществената безопасност. Атентатът е обмислен от председателя на централния комитет на Комунистическата партия и такъв на военния център, Коста Янков, подготвен и непосредствено изпълнен от неговия помощник и член от военния център, Иван Минков, с участието на клисаря на църквата Петър Задгорски и един младеж.

Съучастникът-клисар Петър Задгорски, разкаян за извършеното нечувано престъпление, се предаде доброволно на съдебните власти на 18 т.м. От следственото по тоя повод дело на военния следовател извличаме следните данни и обстоятелства, които дават една ясна и точна представа за подготовката и извършването на тоя атентат.

Взетото решение

През месец декември 1924 г., военният център на Комунистическата партия, начело с гореспоменатите лица, заедно с всичките членове на централния комитет, са взели решение да извършат атентат срещу Царя и ако излезе сполучлив, на погребението му, да се повтори втори атентат, който да засегне министрите, магистратите, висшите военачалници, депутати, общественици, с една дума всички видни представители на държавата. Датата на атентата щяла да се определи от Москва, според стечението на обстоятелствата и ще служи, ако атентатът излезе сполучлив, като знак за обявяването на революцията от единния фронт и за вземането на властта.

Огледите на „Св. Неделя“

В показанията си клисарят Петър казва, че първият оглед на църквата „Св. Неделя“ е извършена от Иван. (Клисарят не знае имената на своите вдъхновители, освен под псевдоним. От досегашните разследвания, обаче, има основание да се заключи, че Иван е Иван Минков, главният организатор и изпълнител на атентата)(бел. ред. – При по-нататъшното разледване става ясно, че това предположение е грешно и зад името Иван стои Петър Абаджиев). Тоя оглед е извършен между 10-15 януари т.г. вечерта. Клисарят Петър, като стар комунист, после дружбаш, се познавал отдавна с Димитър х. Димитров (Митрето), член от терористическата група на Никола Желязков и Яко Доросиев. Митрето запознал клисаря с Иван Минков само под името Иван, в началото на м. февруари т.г. При първия оглед на църквата Иван казал на клисаря:

- Аз съм член от централния комитет на тайната нелегална комунистическа организация. Ние разполагаме с много пари и взривни материали, които получаваме от Русия. Ние имаме в София много взривни материали и за да не бъдат разкрити от властта намерихме за най-добре да ги скрием в църквата горе на тавана, дето никой няма да се съмнява. Избрахме тебе, като верен другар, да ги укриеш и помогнеш за великото дело на революцията. За тая услуга ще те възнаградим много щедро.

Иван дал на клисаря 1000 лева и си отишъл.

Складирането на взривните вещества

На 18 януари т.г., Иван донесъл първия пакет, около 6 кг мелинит, и след това всеки 5-6 дена до 3 март т.г., носил по един пакет, всичко 8 пакета по 6 кг, или всичко 50 кг мелинит, които клисарят Петър отнасял на тавана на църквата и ги поставял отдясно над входната вратичка на същия таван. При всяко донасяне на пакет Иван давал на клисаря по 1000 лева и на 2-3 пъти по 2000 лв. До извършването на атентата Петър получил всичко 11 хил. лв.

„Голямата работа“

Към средата на м. март т.г., Иван, който идвал в църквата вечер, когато няма богослужение и църквата е затворена, казал на Петър:

- Бай Петре, ние от Централния комитет сме намислили да извършим една голяма работа: ще убием едно голямо лице, след което ще дойдат на погребението, разбира се, всички министри, депутати, офицери и др., ще поставим пакетите до голямото кубе, дето стоят обикновено Царят, министрите, генералите, ще ги запалим и от взрива ще бъдат избити всички. Това ще бъде сигнал да се обяви революцията и вземем властта. В случай, че не успеем да я вземем, ще избягаме в Русия с автомобил и там за признателност ще бъдеш богато възнаграден, като ти дадем една къща като палат, а на семейството ти, до пристигането му в Русия, ще дадем 200 хил. лв.

„Васко“

Към 20 март т.г. Иван довежда в църквата, по обикновеното време, един младеж под псевдонима Васко, който е следвал пиротехника в Русия и го запознава с Петър.

Приготовляване адската машина

Няколко дена след 20 март, Иван дохожда в църквата, качва се на тавана заедно с клисаря, събира всички пакети, казва на Петър да излезе и започва да приготовлява адската машина. От всичките пакети образува един общ пакет, дълъг 60 см, широк 50 и висок 40, обвит в зебло и обвързан с дебело въже. От него излизали 5 черно-сивкави фитили, с дължина около 1,5 до 2 метра. Краищата на фитилите били поставени над една тенекиена празна кутийка на големина колкото една цигарена кутия. До кутийката е поставено едно шише с около 150 г спирт за горене.

Адската машина, от огледа, който е направил Петър, след излизането на Иван, е била поставена на тавана над първия стълб в централното кубе, който е срещу южната голяма врата. Между адската машина и кубето е поставена една бутилка с димяща сярна киселина, която имала предназначение след като се запали да изтрови останалите живи в църквата, понеже разпръсквала отровен задушителен газ. Фитилите са били пет, за да стане сигурно запалването на машината. Отдолу на пакета е бил поставен сух пироксилин, който да извърши разрушението надолу върху църквата, а горната част да се разрази навън.

Очистването на „голямото лице“

В края на м. март Иван, срещайки на улицата клисаря Петър, му казал:

- Приготвяме хората, за да очистим голямото лице.

На 13 април т.г. Васко, предназначен да запали фитила, се е явил в обикновеното време в църквата и е казал на Петър:

- Научи ли за атентата против Царя? Това беше наша работа. Пратиха ме да търся четата, с която сме в свръзка, занесох им пари, но за жалост не можаха да убият Царя. Сега ще търсим лицето, което ще ги събере всички в църквата, той е виден човек и организатор на Демократическия сговор в София.

14 април

На 14 април Васко се среща с клисаря и му казва:

- Тая вечер имаме поставени хора, за да очистят онова лице, за което ти говорих. Ако го очистим, ще гледаме некролога и аз тоя ден ще дойда сутринта рано, ще се кача на тавана и когато ти видиш, че всички министри, цар и големци, влязат, ще дойдеш да ми обадиш, за да запаля фитилите, след което ще слезем долу – ти ще излезеш от малката северна врата, а аз от малката южна.

В деня на злодеянието

На 16 април, в 7,30 ч., Васко влиза в църквата, запалва една свещ, отива при царския трон, дето се молил (?!) няколко минути и се качва на тавана, дето престоял до 3 ч. следобед , в който момент клисарят Петър се качва горе на тавана, съобщава му, че всичко е готово, всички министри били на мястото, с изключение на Царя, и слиза долу, за да чака завръщането на Васко. В същото време Васко подпалва спирта, слиза веднага долу, среща се с Петър и двамата излизат от църквата, както е било уговорено. След 12 минути взривът избухва.

Васко закривява и се изгубва по улица „Ломска“, а клисарят Петър отива на кьошето на „Клементина“ и „Леге“, дето мислел да намери обещания автомобил за бягане, обаче такъв нямало. На ул. „Софроний4 го посреща Иван и го завежда в една къща на същата улица, дето му казал да почака 7-7,5 часа, когато ще дойдат да го вземат, за да отидат в сръбската легация, за да му извадят паспорт.

Отде са се получавали взривните вещества

От заловените членове на терористическата организация се установи, че една група от около 8 души, заедно с една госпожица, са получавали от комисията по въоръжението при централния комитет оръжие и взривни материали. Пироксилина, който е употребен за атентата в църквата „Св. Неделя“, се е пренасял в един магазин близо до „Св. Неделя“, прикриван от въпросната госпожица. От тоя магазин Иван е взимал пакетите и ги е носил в църквата.

От друг един магазин на ул. „Витошка“, Коста Янков и Иван Минков, чрез същата тая група от терористи, са криели взривни материали и бомби, които се заловиха вчера.“

В тези факти, изложени в речта на министър Русев има известни разминавания, които се доизясняват в по-нататъшното разследване. Както вече уточних, зад името Иван стои не Иван Минков, а Петър Абаджиев, също така количеството на взрива се оказва два пъти по-малко. Но като цяло картината по описанието на подготовката и извършването на това чудовищно дело е достоверна.

Полицията действа бързо. Само дни след атентата по-голямата част от заговорниците и извършителите са разкрити. Коста Янков е открит и обграден в дома на Христо Коджейков в София. След престрелка двамата загиват в горящата къща, която се оказва пълна с бомби и боеприпаси. Иван Минков е обграден от полиция в квартира на улица „Искър“, където се самоубива.

Къщата на Христо Коджейков, в която се укрива Коста Янков, напълно унищожена след престрелка и пожар

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май. Обвинени са 10 души, някои от които вече мъртви. В последна сметка всички са осъдени, като на трима от виновниците – Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев –е постановена смъртна присъда чрез обесване. Изпълнена е на 27 май 1925 г.

Последните мигове на осъдените на смърт

***
Източник: glasove.com



 



Други статии от този автор



Коментари