Бомбата за атентата в „Св. Неделя“ е сглобена в самата църква

Съучастникът-клисар Петър Задгорски, разкаян за извършеното нечувано престъпление, се предаде доброволно на съдебните власти на 18 т.м. От следственото по тоя повод дело на военния следовател извличаме следните данни и обстоятелства, които дават една ясна и точна представа за подготовката и извършването на тоя атентат.

Взетото решение

През месец декември 1924 г., военният център на Комунистическата партия, начело с гореспоменатите лица, заедно с всичките членове на централния комитет, са взели решение да извършат атентат срещу Царя и ако излезе сполучлив, на погребението му, да се повтори втори атентат, който да засегне министрите, магистратите, висшите военачалници, депутати, общественици, с една дума всички видни представители на държавата. Датата на атентата щяла да се определи от Москва, според стечението на обстоятелствата и ще служи, ако атентатът излезе сполучлив, като знак за обявяването на революцията от единния фронт и за вземането на властта.

Огледите на „Св. Неделя“

В показанията си клисарят Петър казва, че първият оглед на църквата „Св. Неделя“ е извършена от Иван. (Клисарят не знае имената на своите вдъхновители, освен под псевдоним. От досегашните разследвания, обаче, има основание да се заключи, че Иван е Иван Минков, главният организатор и изпълнител на атентата)(бел. ред. – При по-нататъшното разледване става ясно, че това предположение е грешно и зад името Иван стои Петър Абаджиев). Тоя оглед е извършен между 10-15 януари т.г. вечерта. Клисарят Петър, като стар комунист, после дружбаш, се познавал отдавна с Димитър х. Димитров (Митрето), член от терористическата група на Никола Желязков и Яко Доросиев. Митрето запознал клисаря с Иван Минков само под името Иван, в началото на м. февруари т.г. При първия оглед на църквата Иван казал на клисаря:

- Аз съм член от централния комитет на тайната нелегална комунистическа организация. Ние разполагаме с много пари и взривни материали, които получаваме от Русия. Ние имаме в София много взривни материали и за да не бъдат разкрити от властта намерихме за най-добре да ги скрием в църквата горе на тавана, дето никой няма да се съмнява. Избрахме тебе, като верен другар, да ги укриеш и помогнеш за великото дело на революцията. За тая услуга ще те възнаградим много щедро.

Иван дал на клисаря 1000 лева и си отишъл.

Складирането на взривните вещества

На 18 януари т.г., Иван донесъл първия пакет, около 6 кг мелинит, и след това всеки 5-6 дена до 3 март т.г., носил по един пакет, всичко 8 пакета по 6 кг, или всичко 50 кг мелинит, които клисарят Петър отнасял на тавана на църквата и ги поставял отдясно над входната вратичка на същия таван. При всяко донасяне на пакет Иван давал на клисаря по 1000 лева и на 2-3 пъти по 2000 лв. До извършването на атентата Петър получил всичко 11 хил. лв.

„Голямата работа“

Към средата на м. март т.г., Иван, който идвал в църквата вечер, когато няма богослужение и църквата е затворена, казал на Петър:

- Бай Петре, ние от Централния комитет сме намислили да извършим една голяма работа: ще убием едно голямо лице, след което ще дойдат на погребението, разбира се, всички министри, депутати, офицери и др., ще поставим пакетите до голямото кубе, дето стоят обикновено Царят, министрите, генералите, ще ги запалим и от взрива ще бъдат избити всички. Това ще бъде сигнал да се обяви революцията и вземем властта. В случай, че не успеем да я вземем, ще избягаме в Русия с автомобил и там за признателност ще бъдеш богато възнаграден, като ти дадем една къща като палат, а на семейството ти, до пристигането му в Русия, ще дадем 200 хил. лв.

„Васко“

Към 20 март т.г. Иван довежда в църквата, по обикновеното време, един младеж под псевдонима Васко, който е следвал пиротехника в Русия и го запознава с Петър.

Приготовляване адската машина

Няколко дена след 20 март, Иван дохожда в църквата, качва се на тавана заедно с клисаря, събира всички пакети, казва на Петър да излезе и започва да приготовлява адската машина. От всичките пакети образува един общ пакет, дълъг 60 см, широк 50 и висок 40, обвит в зебло и обвързан с дебело въже. От него излизали 5 черно-сивкави фитили, с дължина около 1,5 до 2 метра. Краищата на фитилите били поставени над една тенекиена празна кутийка на големина колкото една цигарена кутия. До кутийката е поставено едно шише с около 150 г спирт за горене.

Адската машина, от огледа, който е направил Петър, след излизането на Иван, е била поставена на тавана над първия стълб в централното кубе, който е срещу южната голяма врата. Между адската машина и кубето е поставена една бутилка с димяща сярна киселина, която имала предназначение след като се запали да изтрови останалите живи в църквата, понеже разпръсквала отровен задушителен газ. Фитилите са били пет, за да стане сигурно запалването на машината. Отдолу на пакета е бил поставен сух пироксилин, който да извърши разрушението надолу върху църквата, а горната част да се разрази навън.

Очистването на „голямото лице“

В края на м. март Иван, срещайки на улицата клисаря Петър, му казал:

- Приготвяме хората, за да очистим голямото лице.

На 13 април т.г. Васко, предназначен да запали фитила, се е явил в обикновеното време в църквата и е казал на Петър:

- Научи ли за атентата против Царя? Това беше наша работа. Пратиха ме да търся четата, с която сме в свръзка, занесох им пари, но за жалост не можаха да убият Царя. Сега ще търсим лицето, което ще ги събере всички в църквата, той е виден човек и организатор на Демократическия сговор в София.

14 април

На 14 април Васко се среща с клисаря и му казва:

- Тая вечер имаме поставени хора, за да очистят онова лице, за което ти говорих. Ако го очистим, ще гледаме некролога и аз тоя ден ще дойда сутринта рано, ще се кача на тавана и когато ти видиш, че всички министри, цар и големци, влязат, ще дойдеш да ми обадиш, за да запаля фитилите, след което ще слезем долу – ти ще излезеш от малката северна врата, а аз от малката южна.

В деня на злодеянието

На 16 април, в 7,30 ч., Васко влиза в църквата, запалва една свещ, отива при царския трон, дето се молил (?!) няколко минути и се качва на тавана, дето престоял до 3 ч. следобед , в който момент клисарят Петър се качва горе на тавана, съобщава му, че всичко е готово, всички министри били на мястото, с изключение на Царя, и слиза долу, за да чака завръщането на Васко. В същото време Васко подпалва спирта, слиза веднага долу, среща се с Петър и двамата излизат от църквата, както е било уговорено. След 12 минути взривът избухва.

Васко закривява и се изгубва по улица „Ломска“, а клисарят Петър отива на кьошето на „Клементина“ и „Леге“, дето мислел да намери обещания автомобил за бягане, обаче такъв нямало. На ул. „Софроний4 го посреща Иван и го завежда в една къща на същата улица, дето му казал да почака 7-7,5 часа, когато ще дойдат да го вземат, за да отидат в сръбската легация, за да му извадят паспорт.

Отде са се получавали взривните вещества

От заловените членове на терористическата организация се установи, че една група от около 8 души, заедно с една госпожица, са получавали от комисията по въоръжението при централния комитет оръжие и взривни материали. Пироксилина, който е употребен за атентата в църквата „Св. Неделя“, се е пренасял в един магазин близо до „Св. Неделя“, прикриван от въпросната госпожица. От тоя магазин Иван е взимал пакетите и ги е носил в църквата.

От друг един магазин на ул. „Витошка“, Коста Янков и Иван Минков, чрез същата тая група от терористи, са криели взривни материали и бомби, които се заловиха вчера.“

В тези факти, изложени в речта на министър Русев има известни разминавания, които се доизясняват в по-нататъшното разследване. Както вече уточних, зад името Иван стои не Иван Минков, а Петър Абаджиев, също така количеството на взрива се оказва два пъти по-малко. Но като цяло картината по описанието на подготовката и извършването на това чудовищно дело е достоверна.

Полицията действа бързо. Само дни след атентата по-голямата част от заговорниците и извършителите са разкрити. Коста Янков е открит и обграден в дома на Христо Коджейков в София. След престрелка двамата загиват в горящата къща, която се оказва пълна с бомби и боеприпаси. Иван Минков е обграден от полиция в квартира на улица „Искър“, където се самоубива.

Къщата на Христо Коджейков, в която се укрива Коста Янков, напълно унищожена след престрелка и пожар

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май. Обвинени са 10 души, някои от които вече мъртви. В последна сметка всички са осъдени, като на трима от виновниците – Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев –е постановена смъртна присъда чрез обесване. Изпълнена е на 27 май 1925 г.

Последните мигове на осъдените на смърт

***
Източник: glasove.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}