СМЕСЕН MAGAZINE
Пращайте ни вашите предложения за рубриката „Нова поезия“ на имейла ни: lentata@lentata.com.
Време за поезия: МАЛКО ГРИМИРАНО МОМИЧЕНЦЕ...

Гост-автор | 02/05/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Време за поезия. 
Lentata.com ви представя своята поредица за нова, непубликувана поезия. 
Тук ще четете стихове, които срещат читателските ви очи за първи път. Защото всички сме чели Вазов и класиците, но все някой трябва да открие новото и новите в българската поезия. Предлагаме ви да съучаствате в това откриване.

Днес ви представяме няколко стихотворения от Виолета Златарева, А Лиса.

P.S.
Пращайте ни вашите предложения за рубриката „Нова поезия“ на имейла ни: lentata@lentata.com.

Малко гримирано момиченце,
съвсем скоро научило се да ходи, 
избягай от вкъщи и отиди в парка, 
да растеш с гълъбите и помярите,
да се учиш от улицата на студ и топлина
и мимолетно щастие.
Малко гримирано момиченце, 
убий майка си, която ти сложи спиралата
и с усмивка ти вади очите,
наръгай татко си, който не те е изпреварил
в това.
Въртиш се като плоча с бутафорна секс музика,
баба и дядо не знаят какво да кажат,
харесва ти вниманието, което всъщност 
има много видове. Но ти също не знаеш,
че е по-добре да си кална
и да си обършеш в ръкавчето сопола 
отколкото да се мотаеш с ваш'те в мола.
  .
 
Малко гримирано момиченце, 
съвсем скоро научило се да ходи,
избягай от вкъщи
и ела в скута ми. Нося ти две близалки,
втората ще ти покажа после.
 
 
 
Мама му стара
 
Мама му стара копа картофите,
кърпи чорапите и пресолява боба всеки път.
Ако навън вали- плете гащи 
от разплетените пуловери на мъртвия си съпруг.
Мама му стара се радва на козичките,
защото няма внуци и им пее
"Да видя- къде са ви ръчичките,
прибирайте ги бързо преди да дойде змея"
Мама му стара ходи в неделя
на църква, на пазар и на кръчма,
като вика "Боже" и в трите.
Примряла дохожда във малката си къща,
когато вече спят козите.
Мама му стара е самотна жена,
копа картофите и пресолява боба.
Синът и е куклата от двете кълба,
които разплете от своя пуловер.
 
 
****
 
Очакват от мен да си мълча, 
като лампион да хващат прах-
мойта съвест, моята душа,
едничък да блести недъгъв страх.
 
Пришиват ми устата без упойка,
а разумът ми го бодат с игли.
От всичко мразя овчето спокойствие 
най-много. И го чувствам да горчи.
 
Поставят ме на място.  Уж е мое.
Но аз изскачам. Жадна съм за ден.
И тръгвам в скрина да изровя 
и други кукли като мен.
 
Разкъсваме конците. Кукловодите 
пропъждат ни към дивия живот.
И той е страшен. Но свободен е.
И никой в него не е роб.

 



Други статии от този автор



Коментари