Време за поезия: МАЛКО ГРИМИРАНО МОМИЧЕНЦЕ...

Време за поезия: МАЛКО ГРИМИРАНО МОМИЧЕНЦЕ...
02-05-2019г.
55
Гост-автор
Време за поезия. 
Lentata.com ви представя своята поредица за нова, непубликувана поезия. 
Тук ще четете стихове, които срещат читателските ви очи за първи път. Защото всички сме чели Вазов и класиците, но все някой трябва да открие новото и новите в българската поезия. Предлагаме ви да съучаствате в това откриване.

Днес ви представяме няколко стихотворения от Виолета Златарева, А Лиса.

P.S.
Пращайте ни вашите предложения за рубриката „Нова поезия“ на имейла ни: [email protected].

Малко гримирано момиченце,
съвсем скоро научило се да ходи, 
избягай от вкъщи и отиди в парка, 
да растеш с гълъбите и помярите,
да се учиш от улицата на студ и топлина
и мимолетно щастие.
Малко гримирано момиченце, 
убий майка си, която ти сложи спиралата
и с усмивка ти вади очите,
наръгай татко си, който не те е изпреварил
в това.
Въртиш се като плоча с бутафорна секс музика,
баба и дядо не знаят какво да кажат,
харесва ти вниманието, което всъщност 
има много видове. Но ти също не знаеш,
че е по-добре да си кална
и да си обършеш в ръкавчето сопола 
отколкото да се мотаеш с ваш'те в мола.
  .
 
Малко гримирано момиченце, 
съвсем скоро научило се да ходи,
избягай от вкъщи
и ела в скута ми. Нося ти две близалки,
втората ще ти покажа после.
 
 
 
Мама му стара
 
Мама му стара копа картофите,
кърпи чорапите и пресолява боба всеки път.
Ако навън вали- плете гащи 
от разплетените пуловери на мъртвия си съпруг.
Мама му стара се радва на козичките,
защото няма внуци и им пее
"Да видя- къде са ви ръчичките,
прибирайте ги бързо преди да дойде змея"
Мама му стара ходи в неделя
на църква, на пазар и на кръчма,
като вика "Боже" и в трите.
Примряла дохожда във малката си къща,
когато вече спят козите.
Мама му стара е самотна жена,
копа картофите и пресолява боба.
Синът и е куклата от двете кълба,
които разплете от своя пуловер.
 
 
****
 
Очакват от мен да си мълча, 
като лампион да хващат прах-
мойта съвест, моята душа,
едничък да блести недъгъв страх.
 
Пришиват ми устата без упойка,
а разумът ми го бодат с игли.
От всичко мразя овчето спокойствие 
най-много. И го чувствам да горчи.
 
Поставят ме на място.  Уж е мое.
Но аз изскачам. Жадна съм за ден.
И тръгвам в скрина да изровя 
и други кукли като мен.
 
Разкъсваме конците. Кукловодите 
пропъждат ни към дивия живот.
И той е страшен. Но свободен е.
И никой в него не е роб.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.