Акад. Петър Иванов размаза БАН, за "липсващото турско робство"...

Акад. Петър Иванов размаза БАН, за
04-05-2019г.
671
Гост-автор

Акад. Петър Иванов с писмо до БАН:

Драги ми „учени”,

Повод да ви пиша е вашето запорожско Отворено писмо до МОН и до НС относно термина за обозначаване на периода на петвековното турско робство.

Писмото ви е подписано от „учени” в три института на БАН, че и от един… историк на свободна практика, каквото и да означава това.

В тези три института работят над стотици служители.

Само в Института за исторически изследвания има 7 секции и 6 помощни звена с огромен персонал.

Би трябвало от такъв гигантски „научен” потенциал да се очаква да бъдат сътворени истински чудеса на науката.

И чудеса има. Само във вашето Отворено писмо те са седем. Ето ги:

1. Вие се самоидентифицирате като „хора, които професионално изследват периода 15.-19. век от националната и балканска история” (правописът в цитата е запазен, само седем грешки, четири правописни, една стилна, не е „от”, а е „в”, и две граматическа, членуването на „балканска” и изпускане на второ „от”).

Би трябвало да знаете, че ХІХ-тият век от историята на България, на българската нация, още не е настъпил, за да го изследвате, сега сме 1 300 години България, значи в ХІІІ-тия си век, анадънму?

2. Още в преамбюла на писмото си определяте официално периода на петвековното турско робство на България като „период, в който българите са били поданици на Османската империя”, нищо повече.

Такъв глупав евфемизъм, оскверняващ идеята за Национално-освободителното движение и Възраждането у нас по онова време, никой досега не си е позволявал да ползва.

Излиза, че Ботев, Левски, Раковски и Бенковски са се борили срещу един „период на поданство”.

„Поданик” е термин, който внушава смиреност и благочестива почит, и даже обич, към господаря-владетел, внушава, освен подчинение, още и приемане на собствения статут с гордост и достойнство.

Казваме „поданик на Нейно Величество Кралицата” или „поданик на Османската империя”, и това само по себе си звучи гордо и достолепно.

Нима не знаете, какъв е бил статутът на всички българи по онова време?

Те са „рая”.

И като християни, неверници, са длъжни, по Корана, където в Деветата сура се заповядва буквално:

„Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство” (9:29).

Ако българите са поданици, те трябва да са равноправни на всички поданици на султана.

А те не са, те са рая, гяури, неверници.

Тях ги държат в покорство, с тях се сражават, насилват ги, убиват ги.

Българите дължат десетки данъци, които другите не дължат, насила работят ангария, вземат им децата за еничари, вземат Хубава Яна и т.н.

Ако се замислите малко с посткомунистическите си мозъци (БАН е посткомунистическа институция), може би ще съобразите, че след като не са равноправни, например с турците, поданици, българите тогава са нещо друго, имат друг статут, нали така?

Какъв?

Какво са българите?

Може би свободни?

Очевидно не са.

Тогава какви са?

Ами според Тълковния речник на вашите академици и професори (Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев и др.), роб е „човек или народ под чужда политическа власт” (стр. 882).

Българите през този период не са били „поданици”, били са рая, били са роби на турците.

България е била поробена страна, това е.

И този период е период на робство.

Самите вие от БАН, значи, определяте понятието „робство” ето така: „Живот под чужда политическа власт, иго. Но сълзи кървави пролива във робство милий наш народ. Д. Чинт.” (пак там, стр. 882).

Ало, защо един път казвате „робство”, а сега „владичество, присъствие, съжителство”?

Защо?

3. В т. 1 на вашето отворено писмо пишете черно на бяло за историята, че тя „култивира способности за аналитично мислене”.

Боже Господи!

Нима не ви е известно с какво се занимава историята, какъв е нейният обект на изследване като наука, какъв е нейният предмет, методи и т.н.?

Нима не сте чували, че с аналитичното мислене и въобще с мисленето при хората се занимават други науки – логика, когнитивните науки, психология на мисленето и т.н.?

Не го казвайте това друг път пред външни хора, ще ви се смеят, все пак у нас има и образовани люде, които знаят горе-долу коя наука за какво е.

Историята култивирала способности.

Пфу-у-у! Каква простотия!

4. Според мен доста цинично стигате до извод, че „съжителството” ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни”.

Какви са те?

Хайде кажете ги.

Може би кючекът или имам баялдъто?

Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка, а тези, които са участвали, са били тъпанари.

Говорите, че турското робство било „неразривна част от нашата обща история” с турците.

Айде бе!

Каква обща история с турците, холан, те нали са наши поробители, клали са ни под път и над път (Велико Търново, Батак, Стара Загора и т.н.)?

Ние, българите си имаме наша история, наша национална българска история, даже и вие работите и получавате заплата от парите на данъкоплатците в Направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност” на БАН.

Осъзнайте се бе!

5. Петата чудесия в писмото ви е твърдението, че „българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр.”

Внушавате, че сме били напълно свободни, с много права, почти Швейцария, можели сме да имаме собственост и, представете си, да се придвижваме и т.н.

После дълбокомислено казвате, че ние, българите, не всичките сме били еничари, имало и нееничари сред нас, тоест повечето сме били свободни, понеже само еничарите били роби на султана (каква логика?!).

Другите били поданици и свободно са се придвижвали насам-натам.

Тук, спомняйки си Дякона Левски, поданик на султана, само се прекръствам с очи към Небето.

6. Най-обидното във вашето Отворено писмо е за израза „турско робство”.

Той бил, казвате вие, измислен от „идеолозите на българското национално движение”.

Защо, бе другари „учени”, ползвате термина „идеолози”, нали ви е известно, че този термин е натоварен заради комунизма с отрицателна конотация?

Нима не става дума за националните ни икони Отец Паисий, Раковски, Ботев?

Защо по такъв гаден начин пропускате да кажете цялото понятие „Национално-освободително движение”, а казвате „национално движение”?

За какво е било това движение, за фесове и бурки ли?

Защо премълчавате истини?

ДПС-то, ДОСТ и агент Сава ли не ви дават, инж. Воденичаров ли, дето слави Давутоглу, дето награждава турския патриарх Вартоломей и кани мюфтията Мустафа да ви чете лекции за „Ислямска държава” в мраморната зала на БАН, кой не ви дава, кой цензурира, или сте си родоотстъпници и кириякстефчовци по рождение?

А може би нещо с акъла ви не е наред, да не казвам, че сте прости?

Категорично, като върховен авторитет и съдник, вие гръмко се произнасяте, че „изразът турско робство е терминологично непригоден”.

Разбирате ли какво означава това?

Да ви кажа ли?

Означава, че всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак балкански”, „Боят настана, тупкат сърца ни”, Ботевите пламенни стихове, националната епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките” на Захария Стоянов и др. са всъщност, според вас, негодна работа, тъй като са пълни с терминологични непригодности.

Кои сте вие бе, ей, да казвате такива гнусни работи, че и да ги пишете в работно време, на заплата сте от бюджета, парите на всички българи, нали така, че и да ги публикувате?

Кои сте вие?

Срамота!

7. Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук нататък безкрайно тъпия ви неуместен термин „владичество”, синоним на „владеене”.

Думата „владичество” е натруфена и чужда за съвременния български език, особено за младежкия (ученическия) говор.

Нейният произход е от църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е владика) от времето на глаголицата, далеч е от ХХІ-вия век.

Вашият тълковен речник определя „владичество” като „върховна политическа власт, управление”.

Терминът произхожда от глагола „владея” и от „владение”, означаващи съответно „имам нещо, притежавам” и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага с него”.

Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и кръв?

Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби.

А периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от турците, се нарича, безспорно, турско робство.

И не е османско, а е точно турско.

Осман е първият султан на турската империя (1299-1324).

Не е логично да казваме „османско робство”.

Турците и Ердоган могат да си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е поробител е „турска империя”.

И робството ни е „турско робство”.

И още нещо да ви кажа, терминът „владичество” е свързан с „обладать” (Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. І., Москва, 1986 г., стр. 327).

Звучи ми като фройдистки термин.

Намирам, че е много обидно, в нашите родни учебници да пише за обладаване на майка България и да караме младите българи да учат за този период на обладаване, владичество, да учат за курбан байряма вместо за Великден и т.н.

Та, с една дума, повече без никакви чудесии, никакво съжителстване, присъствие, поданство, никакво владичество, никакво обладаване!

Въпросният период се нарича „турско робство”.

Толкоз!

Както го е наричал народния поет Иван Вазов!

Нас, българите, народният поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!”) ни вълнува повече и го считаме за доста по-голям авторитет от историка на свободна практика Кети Незнамкояси и от платените разкрачени (виж снимката с мюфтията) държавни „учени” в БАН.

Акад. Петър Иванов, Демографски център към БАНИ

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.