АВТОР: Мартин Карбовски
В страната на оригиналните страдания, той отиде да почете вносното страдание, породено от деянията на неговите народи.
Ние сме страна на страданията.
Умиращи възрастни хора, изоставени деца.
Продадени деца, деца живеещи в Средновековието.
Болни и претопени.
Насилени в дома си, нечути викове.
Съсипани от бюрокрация и авторитарно бездушие.
Ограбени.
Необразовани, геомилевски роби с клокочещата характерна за измъчения роб злоба.
Захапана от бетона природа.
Загубено право на труд и достоен живот.
Запушени усти, в мъката на неспирното бърборене за лукс и гурме и как-да-оправим-държавата.
Излъгани.
Беззъби.
Примирени.
Бягащи.
Нераждащи.
Това са нашите оригинални страдания.
Има ги навсякъде по света, но малко нации са така третирани, за да започнат да изчезват.
Върху всичко това се стеле фалшът и фарсът на политиката, политическо коректното говорене и задължителната “добра новина”.
Музиката на потъващия кораб, фанфарите на екзекуцията.
И той отиде там, където битува вносното, насочено от невидима ръка страдание, породено от неговия модерен свят.
Неговият свят, който продава оръжия, който изчислява конфликти, който изнася демокрация и който, където стъпи оставя руини и граждански войни, пренебрегнати от медиите.
Белият пастир в мрачната долина.
Така го нарисуваха всички.
Вместо на разпнатия народ, той изми краката на организираните търсачи на нови родини, носещи в себе си семето на чужда вяра.
Белият пастир не изпитва вина, че неговият модерен свят поражда вълна след вълна неудачници, търсещи Стария свят без принцип, без логика, само с правото на по-добър живот.
Право на по-добър живот имат и българите.
Така ги излъгаха, докато ги съсипваха.
Но той отиде да рекламира икуменизма си.
Докато православието е разкъсвано на все по-малки църкви и самопровъзгласили се патриарси, и всичко това не без западната помощ, той идва да говори за обединения.
Хлад повя в мрачната долина.
Понтификът като сладкарница, стадото като болни овце.
Това искат да виждаме.
А ние виждаме само едно: той отиде да почете чуждото страдание в нашия дом.
А в нашия дом болката е навсякъде наша.
Той призова: погрижете се вие - за резултата от нашата политика.
Отворете вратите си, каза.
Ние да се погрижим?
Разбира се, ние сме християни.
Ала не виждаш ли, бял пастире, че за нас никой се не грижи, а ни рушат и стрижат и объркват и доят и колят и губим се?!
Не вижда това белият пастир.
Белият пастир изглеждаше зловещ.
Как да отворим врати?
Защото врати няма, а без врати мястото започва да линее и никой не иска да остане на него.
Пастирът служи на вълците.
Стадото се разпръсва.
Бог да му е на помощ.
P. S. Един ранен бял пастир преди време прости на наемния си убиец.
Днес искаме да ни бъде поискана прошка за съсипването и смъртта на Сергей Антонов.
Днешният бял пастир е загрижен за всичко друго, но не и за избиването на стадото си.
Иди с мир в Сирия, пастире, и прецени чии крака искаш да целунеш.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.