БЕЛИЯТ ПАСТИР В МРАЧНАТА ДОЛИНА

БЕЛИЯТ ПАСТИР В МРАЧНАТА ДОЛИНА
07-05-2019г.
61
Мартин Карбовски

АВТОР: Мартин Карбовски

В страната на оригиналните страдания, той отиде да почете вносното страдание, породено от деянията на неговите народи.

Ние сме страна на страданията.

Умиращи възрастни хора, изоставени деца.

Продадени деца, деца живеещи в Средновековието.

Болни и претопени.

Насилени в дома си, нечути викове.

Съсипани от бюрокрация и авторитарно бездушие.

Ограбени.

Необразовани, геомилевски роби с клокочещата характерна за измъчения роб злоба.

Захапана от бетона природа.

Загубено право на труд и достоен живот.

Запушени усти, в мъката на неспирното бърборене за лукс и гурме и как-да-оправим-държавата.

Излъгани.

Беззъби.

Примирени.

Бягащи.

Нераждащи.

Това са нашите оригинални страдания.

Има ги навсякъде по света, но малко нации са така третирани, за да започнат да изчезват.

Върху всичко това се стеле фалшът и фарсът на политиката, политическо коректното говорене и задължителната “добра новина”.

Музиката на потъващия кораб, фанфарите на екзекуцията.

И той отиде там, където битува вносното, насочено от невидима ръка страдание, породено от неговия модерен свят.

Неговият свят, който продава оръжия, който изчислява конфликти, който изнася демокрация и който, където стъпи оставя руини и граждански войни, пренебрегнати от медиите.

Белият пастир в мрачната долина.

Така го нарисуваха всички.

Вместо на разпнатия народ, той изми краката на организираните търсачи на нови родини, носещи в себе си семето на чужда вяра.

Белият пастир не изпитва вина, че неговият модерен свят поражда вълна след вълна неудачници, търсещи Стария свят без принцип, без логика, само с правото на по-добър живот.

Право на по-добър живот имат и българите.

Така ги излъгаха, докато ги съсипваха.

Но той отиде да рекламира икуменизма си.

Докато православието е разкъсвано на все по-малки църкви и самопровъзгласили се патриарси, и всичко това не без западната помощ, той идва да говори за обединения.

Хлад повя в мрачната долина.

Понтификът като сладкарница, стадото като болни овце.

Това искат да виждаме.

А ние виждаме само едно: той отиде да почете чуждото страдание в нашия дом.

А в нашия дом болката е навсякъде наша.

Той призова: погрижете се вие - за резултата от нашата политика.

Отворете вратите си, каза.

Ние да се погрижим?

Разбира се, ние сме християни.

Ала не виждаш ли, бял пастире, че за нас никой се не грижи, а ни рушат и стрижат и объркват и доят и колят и губим се?!

Не вижда това белият пастир.

Белият пастир изглеждаше зловещ.

Как да отворим врати?

Защото врати няма, а без врати мястото започва да линее и никой не иска да остане на него.

Пастирът служи на вълците.

Стадото се разпръсва.

Бог да му е на помощ.

P. S. Един ранен бял пастир преди време прости на наемния си убиец.

Днес искаме да ни бъде поискана прошка за съсипването и смъртта на Сергей Антонов.

Днешният бял пастир е загрижен за всичко друго, но не и за избиването на стадото си.

Иди с мир в Сирия, пастире, и прецени чии крака искаш да целунеш.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.