СМЕСЕН MAGAZINE
Изложба Големите надежди. 30 години по-късно Сивият цвят на комунизма
Изложба "Големите надежди. 30 години по-късно". Сивият цвят на комунизма.

Гост-автор | 08/05/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Ноември 1989 година... Месец на сътресения, дал начало на демокрацията и на много спорове и политическо противопоставяне.

30 кадъра от изложбата Големите надежди – 30 години по-късно показват първите спонтанни митинги и техните лица.

Хора, които изчезнаха от политиката.

Тълпи на площада, каквито вече няма.

София от комунизма изглежда странно на черно-белите снимки.

На кадрите от първия неформален митинг на 3 ноември 1989 г., седмица преди свалянето на Тодор Живков, се виждат въодушевени хора, скромно и сиво облечени.

Същото е и на първия митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. пред храма „Св. Александър Невски”.

Американският писател Бил Брайсън, станал известен с книгите си пътеписи, е бил в София два пъти – през 1973 и през 1990 г.

В Един американец в Европа той описва какво вижда месеци след падането на комунизма – мрачен град с тъмни улици, тъмни и празни витрини на магазини, липса на реклами.

Днес са странни лицата на първия голям митинг на 18 ноември 1989 г.

Тогава някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България ѝ е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го организира.

На площада пред храма “Св. Александър Невски” на 18 ноември 1989 г. се събраха към 100 000 души.

Като разглежда човек днес снимките, не може да не се замисли какъв ли процент от присъстващите на площада са емигранти и как много от ораторите, които олицетворяваха зараждащата се опозиция, станаха политически противници.

Първите лица на промяната бяха предимно интелектуалци – писатели, философи, учени, които оформящата се политическа класа изхвърли бързо като чуждо тяло.

На снимките се вижда как всеки чете предварително написано слово.

Тогава почти нямаше оратор, който да говори директно пред множеството.

Само месец-два по-късно хората, които говориха на митинга, ще започнат да се делят.

Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения.

Това е първият шок от демократичните промени.

Седмици по-късно на втория митинг се появяват лозунги “БКП в Сибир”, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.

Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни.

Започва острото противопоставяне между сини и червени.

По-либерално настроените в СДС, които се опитват да създадат такава партия, отпадат.

Срещу бившата компартия се оформя по-радикален антикомунизъм.

Противопоставянето и създалият се двупартиен модел прави прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия във време, когато държавата е докарана до фактически фалит.

Днес всички са разочаровани.

Няма кой да напълни вече площадите, липсва и кауза, която да ги напълни…

Кога и къде


14.05 - 21.06
Регионален исторически музей София – Експозиция за национално помирение, бул. “България” 1

работно време: вторник – неделя от 10:00 до 19:30

www.sofiahistorymuseum.bg

Откриване

14.05, 18.30

Иван Бакалов



 



Други статии от този автор



Коментари