Актуално
Ние, старомодните жени, е нужно да приемем новата вълна, защото е признак на свобода, но те не приемат нашия избор, защото е „по стария модел". Къде тогава е свободата, която ни се натрапва, че имаме? Ако искам да се впиша трябва да играя по новите правила. Аз, пък, не искам!
Отказвам да бъда съвременна жена

Гост-автор | 16/05/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Във време, в което границата между мъжa и жената тотално се разми, ни е все по-трудно да дадем дефиниция и за двете.

Какво било истинска жена? А какво е истински мъж? Сериозно?

Стигнахме до там да търсим отговори на тези въпроси, чиито отговор природата отдавна е дала.

Да опишем жената на 21-и век.
Феминистка. Гордее се, че не може да готви и чисти, а и не иска. Децата са някакъв ревящ абсурд.  Смята за обидно да се грижи за мъжа си. Всичко може сама.  Разбира се, тя е глава на семейството (А как иначе?). А да е моногамна е твърде задължаващо (Че кой е Той да я ограничава, нали)?

И тук е моментът да попитам, къде всичко се обърка?

Откога е срамно една жена да посрещне мъжа си с топла вечеря?

Откога е срамно да иска семейство и деца?

И откога е срамно една жена да иска да бъде....жена?

Споделяйки моите виждания, чувствам с какво състрадание ме гледат хората.  
Сякаш съм болна.  Всички говорят за свободния избор, а те не приемат моя.
Ние, старомодните жени, е нужно да приемем новата вълна, защото е признак на свобода, но те не приемат нашия избор, защото е „по стария модел".  Къде тогава е свободата, която ни се натрапва, че имаме? Ако искам да се впиша трябва да играя по новите правила. Аз, пък, не искам!

Отказвам да бъда съвременна жена.

Все още има жени, които смятат семейството за щастие, грижата за любов, децата за дар, и моногамността за нормалност. Такива, за които мъжът е опора, а не банкомат.

И преди да се жалваме, че не останаха „истински мъже" да се запитаме кому е нужна жена, не даваща и не взимаща. Не за пари. За грижа говоря.

Природата е устроила живота така, че мъжът иска да се грижи за жената, а жената - за мъжа. А ние се сляхме така, че вече нямаме нужда един от друг.

Ако сте си помислили, че това са разсъждения на 50 годишна жена, бързам да вметна, че аз съм на 23 години.

И да, има такива.

Ако и вие сте такива, не се отчайвайте. Животът е спирала и „нормалността", отново ще дойде на мода. Някога. Надявам се.

АВТОР: АЛЕКС АНДРЕЕВА

 



 



 



Други статии от този автор



Коментари