Актуално
Личното оръжие и правото на самозащита са от фундаментално значение за едно цивилизовано общество.
Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

Гост-автор | 19/05/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

АВТОР: Кристиян Шкварек

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел – чрез взаимно съгласие или чрез принуда.

Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата.

Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на примитивните общества.

Властта на силния е имала съвсем буквален смисъл.

Но с развитието на земеделието, със създаването на първите градове, с усложняването на човешкото общество и развитието на човешкия морал, необходимостта от изграждането на принципи, а впоследствие и закони, които да ограничават принудата в отношенията и да поставят рамка за разрешаване на проблемите извън нея, е довело до разцвета на човешката цивилизация.

Разбирането, че не физическата сила или способността да упражнява насилие над околните е определящо за ролята на човека в обществото, че всеки човек е ценен и нещо повече – всеки човек е сътворен по Божий образ, е в основата на Западната цивилизация.

В този дълъг път от варварство към цивилизация, насилието никога не е спирало да съществува.

Затова и всеки способ, всяко средство, което е спомагало за изравняване на силите между слабия и силния, е водело до ново развитие за обществото като цяло и до безпрецедентен за човешката история обществен мир.

Личното оръжие и правото на самозащита са от фундаментално значение за едно цивилизовано общество.

Огнестрелното оръжие е истинска революция в това отношение.

Единствено оръжието и правото на самозащита с такова стои срещу властта на силния над слабия, срещу властта на група бандити над самотния старец, срещу властта на изнасилвача над жертвата си и срещу властта на проникналия с взлом в късна вечер над беззащитна майка с деца.

Премахнем ли оръжието от обществените отношения, ние няма да решим проблема с насилието, напротив – ще възстановим значението на силата на принудата над тази на взаимното съгласие.

За какво взаимно съгласие можем да говорим, когато рецидивисти обират, насилват и убиват хора в малките населени места?

Нима някой е съгласен да бъде обран или убит от нападателя си?

Полицията не може да бъде навсякъде, а когато става дума за живот и смърт, не може и да се разчита, че тя ще реагира, преди да е твърде късно.

Притеснява ме факта, че промените в Наказателния кодекс по отношение на неизбежната отбрана, бяха прокарани на първо четене с големи резерви.

Нещо повече, председателката на правната комисия в Народното събрание Анна Александрова от ГЕРБ изрази резерви, цитирайки решението на комунистическия върховен съд от 1973 година по отношение на пределите на неизбежната отбрана.

Всеки тоталитарен режим обезоръжава своите граждани и ограничава тяхното право на самозащита.

Без такова право, човек не може да бъде свободен.

Затова и се страхувам, че на второ четене този закон за изменение на НК няма да мине.

Но тази битка няма да има никакъв смисъл, ако България не се възпротиви и на директивата на Европейската комисия по отношение на контрола на придобиването и притежаването на оръжие (Директива 2017/853), която практически ще обезоръжи европейските граждани.

Директивата следва да се адаптира към законодателството на страните членки в близките няколко месеца.

Нейното приложение ще е валидно и за страните от Шенген, като Швейцария, където тази неделя, 19 май, гражданите ще излязат на референдум в защита на традиционните си права на ползване на оръжия за самозащита, лов и спорт, като срещат официална подкрепа единствено от дясно, всички от центъра до лявото в политическия спектър подкрепят прилагането ѝ в страната.

От страните членки на ЕС, единствено Вишеградските държави на институционално ниво все още се съпротивляват срещу директивата, като Чехия заведе дело в Европейския съд в Люксембург, към което по-късно се присъединиха Полша и Унгария.

Важно е да се отбележи, че тези държави са сред страните с най-ниска битова престъпност, в немалка степен именно заради широко-застъпеното притежание на лично оръжие в тях.

Тази директива бе предложена след терористичните атентати в Париж през 2015 година.

Тя бе прокарана на базата на емоции и чрез манипулиране на демократичните правила, включително цялостно пренебрегване на необходимостта от оценка на въздействието, от анализ на риска, както и с премахване на възможността за публичен дебат в Европейския парламент.

Гласуването по всички точки от директивата в цялост, без право на поправки, бе извършено за “демократичните” и задълбочени 4 минути и 50 секунди на 14 Март 2017 година.

Твърде дълго ще бъде да изложа всички проблеми, които директивата създава, но ще се спра на най-важните.

Директивата предполага масово обезоръжаване на иначе съвестни собственици на оръжия, които ще попаднат в забранителния списък.

Този забранителен списък е толкова широк в своя обхват, че застрашава дори музейната и колекционерска работа по опазването на материалното културно наследство на континента.

Хора, които напълно легално притежават оръжие в момента, ще се окажат извън закона, а придобиването на ново оръжие за самозащита, спорт или лов ще се усложни допълнително дори за най-малокалибрените пистолети.

Всичко това създава риск за допълнително развитие на черния пазар на оръжие, създава риск за икономическото развитие на всички отрасли свързани с отбранителните способности на населението, създава риск за хазната, намалявайки приходите на държавите от данъчно облагане на оръжейното производство и притежание на оръжие през лицензионни такси.

Нещо повече, тази директива представлява превишаване на правата на комисията спрямо страните членки, като пряко се намесва в обществени отношения, които в някои от държавите членки на ЕС имат своите конституционни измерения.

Но най-важното е това, че не се решават нито един от проблемите заложени в мотивите за предлагане на директивата.

Както и досега, престъпници и терористи няма да закупуват своето оръжие от кварталния магазин, нито ще поръчат на майстор оръжейник да им изработи персонализирана ловна пушка.

Десетки хиляди калашници обикалят света и ще продължат да го правят.

Това оръжие беше отдавна забранено във Франция, когато се случиха ужасяващите терористични нападения над редакцията на Шарли Ебдо и по-късно в Батаклан, но въпреки забраната, именно то беше в ръцете на терористите.

За сметка на това, обикновените, съвестни данъкоплатци, ще останат напълно беззащитни – на произвола на волята на тези, които нямат никакъв морал и са решени да нарушават не просто човешките закони, но и Божиите такива.

Тази битка има своите два фронта – национален и европейски, на които възнамерявам да защитавам интереса на българските граждани.

Именно това трябва да спрем заедно, с едно по-силно консервативно представителство в ЕП, което няма да допусне следващата Комисия да продължи да прокарва ограничаващи правата на европейските граждани мерки.

****
Източник: conservative.bg

 



Други статии от този автор



Коментари