Журналистите от „Шпигел“ и „Зюддойче цайтунг“ публикуваха скандален видеозапис от разговора на бившия вече вицеканцлер на Австрия Хайнц Кристиан Щрахе с някаква „племенница на руски олигарх“.
Записът е с двегодишна давност и е направен три месеца преди изборите през 2017 г.
По това време Щрахе не е работил в държавната администрация. Самите издания казват, че не са автори на въпросното видео.
Тогава излиза, че те или са го поръчали, или са им го изпратили с конкретна цел, която те изпълняват след като го публикуват, дори без да имат потвърждение за автентичността на материала.
От видеоматериала става ясно, че в някакъв момент в някаква хотелска стая в испански курорт, Щрахе в несъвсем трезво състояние уговаря финансиране за партията си срещу гаранции събеседниците му да получат в замяна изгодни държавни поръчки в Австрия, които той ще уреди.
От една страна, това изглежда като предложение за нарушаване на австрийските закони, но, от друга, звучи като пиянско самохвалство, като дори и самият Щрахе признава пред медиите, че в този момент не е бил съвсем трезвен.
В допълнение на това, от видеоматериала, публикуван от „Зюддойче цайтунг“, съдейки по изражението на лицата на събеседниците на Щрахе, е видно, че те не схващат добре за какво им говори той.
В подкрепа на версията за пиянско самохвалство е и фактът, че по това време Щрахе е бил "господин Никой“, за да може наистина да спекулира с държавни поръчки.
Тук възниква въпросът: Защо е публикуван този материал именно сега?
Самите журналисти от изданията, публикували материала, признават, че са го получили наскоро от неуточнен източник.
В края на май обаче предстоят други избори, този път за депутати в Европарламента.
Съвпадението между появата на материала и евроизборите е меко казано странно.
До известна степен то напомня за „досието Тръмп“ на агента от МИ-6, Стил за руската намеса в президентските избори на САЩ.
Тогава, поне имаше яснота кой е изготвил „досието Тръмп“ и кой го е платил.
Сега журналистите в един глас твърдят, че нямат понятие коя политическа сила или личност стои зад тази провокация, но това не попречи на „Шпигел“ да сложи фриволното заглавие: „Не е ли продажен вицеканцлерът на Австрия“.
Явно е, че идеята на материала е да предизвика политическо земетресение в Австрия,
каквото и стана, като едновременно с това „удари рамо“ и на казионните европейски партии в предстоящите избори, на фона на спадащата им популярност.
Едновременно с развитието на скандала, се очерта и неговият основен замисъл.
И той не е насочен пряко към оставката на Щрахе, а цели обявяването на предсрочни избори, които президентът Александър дер Белен охотно се съгласи да насрочи за началото на септември, като побърза да се разграничи от провинилия се Штрахе с думите: „Австрия не е такава. Ние не сме такива!“, цитирани от немския вестник „Цайт“.
Целта на Курц е прозрачна.
Той иска да формира нова управляваща коалиция, в която няма да има място за Австрийската партия на свободата, в чието ръководство влиза Щрахе.
Нима всичко това, направено по този начин, е в прокламирания дух на европейските демократичните принципи?
Или излиза, че няма значение за кого са гласували избирателите в последните избори.
Просто в даден момент Курц решава да се избави от младшия си партньор в коалицията и го прави по безобразен начин.
Едновременно с това, действията на Курц стават под ръкоплясканията на европейския мейнстрийм, защото така той ги избавя от партията, която те обожават да демонизират.
Да напомним само, че Австрийската партия на свободата се отличаваше с ярко антиимигрантската си риторика и публично се обяви за сваляне на санкциите срещу Русия, като обяви Крим за руска територия.
Така, че видеото със Щрахе с един куршум уби два заека, както в полза на Курц, така и в полза на европейския мейнстрийм.
Паралелно с това, отново бе замесена Русия в корупционен политически скандал и вероятно задълго ще бъде отстранена от австрийското правителство и политическия живот Австрийската партия на свободата.
Наистина в коментарите си за разговарящата със Штрахе блондинка европейските медии пряко не обвиняват Русия, но в първоначалните им коментари се говори, че блондинката е „племенница на руски олигарх“.
По-добре осведомения „Зюддойче цайтунг“ я идентифицира като „Алена Макарова, дъщеря на свързания с Путин руски олигарх Игор Макаров“.
Явно журналистите не са разполагали с достатъчно време за по-задълбочено проучване, защото иначе щяха да знаят, че възходът на Макаров започва през 1992 г. със създаването на компанията „Итера“ и то не с протекциите на Путин, а с благословията на тогавашния директор на „Газпром“ Рем Вяхирев.
Новата газова компания не си поставя за цел да диверсифицира газовия пазар в Русия, а има намерение да се погрижи за личното облагодетелстване на определен олигархичен кръг стоящ зад нея.
В тези години „Газпром“ изкупува туркменски газ и го експортира, защото Туркменистан няма собствена газопреносна мрежа.
Вяхирев отдели бизнеса с туркменски газ от „Газпром“ и го предостави на велосипедиста Макаров, зад който стояха крупни олигархични интереси.
Купеният от Туркменистан на безценица, или на бартер природен газ, „Итера“ изнасяше основно в Украйна и Беларусия чрез „Газпромекспорт“, чийто директор тогава беше синът на Рем Вяхирев.
След като „Итера“ бързо забогатя, Вяхирев й помогна да закупи и някои газови находища, които по това време бяха собственост на „Газпром“.
Вероятно в перспектива целта е била „Итера да овладее по-голямата част от бизнес на „Газпром“, тъй като по това време вече беше започнало разпокъсването на газовия гигант, чрез разпродажбата на акциите и активите му, а държавното участие бе намаляло до около 30 процента.
Нещо повече, през 1995-1996 г. „Итера“ даже започна да преговаря със задграничните партньори на „Газпром“, за да го измести от износа на природен газ.
В тези години подобни преговори г-н Макаров се опита да води и в България с подкрепата на „Мултигруп“.
За негово съжаление, когато Путин стана президент, държавата възстанови изцяло собствеността си в „Газпром“ и г-н Макаров загуби придобивките си, получени при управлението на Вяхирев.
Впоследствие неговата дейност се сведе до почетни длъжности в някои руски компании и до подкрепа на велосипедния спорт в Русия.
В тази връзка едва ли може да се твърди, че г-н Макаров е приятел или въобще има нещо общо с Владимир Владимирович.
Що се отнася до дъщеря му Алена Макарова, вероятно и самият Макаров е останал учуден кога е станал баща на тази дъщеря.
Още повече, че впоследствие се изясни, че въпросната персона е латвийска, а не руска гражданка и по-скоро е подставено лице на хората, които са разработили компромата, отколкото „бизнес лейди“.
Към „черната“ кампания, подета от двете немски издания, скептично се отнесе дори либералният „Файненшъл Таймс“, като цитира твърдението на Щрахе, че „руското олигархично видео е незаконно подготвен капан“.
Щрахе каза също, че: „Единственото незаконно нещо, което стана тази вечер, беше самият запис на въпросното видео“.
„Файнъншъл таймс“ също отбелязва, че в полза на оправданията на Щрахе говори и фактът, че след заснемането на видеоматериала блондинката от видеото повече никога не се е срещала с него и не е търсила контакти.
Но, както отбелязва австрийското издание „Дер Стандарт“: „Сега това вече не е важно.
Оставката на Щрахе е факт и по улиците на Виена излязоха възмутени тълпи протестиращи.
Никой няма да върне на поста Щрахе, каквато и да се окаже впоследствие за фаталната блондинка“.
Вече не е важно и това, че австрийската прокуратура отказа да образува наказателно производство срещу Щрахе,
тъй като не намира във видеоматериала данни за извършено престъпление.
Курц обаче се справи блестящо с поставената пред него задача за „обезвреждането“ на Австрийската свободна партия.
Отначало той „разми“ партията в коалиция със своята партия, спря движението на лидерите й към президентството и канцлерството, а сега, с удобния скандал, извади напълно партията от политическия живот на страната.
Обвързването на „зловредната дейност“ на Русия с избирането на евродепутатите в Европарламента и дискредитирането на десните партии не е изолиран случай само в Австрия.
Така например френският телевизионен канал France 24 наскоро показа дълъг мегасюжет за „злостните“ опити на Русия да влияе върху „кристално чистите“ европейски избори.
В обвиненията не бяха пощадени и съмишлениците на Щрахе от „Алтернатива за Германия“.
Например, Маркус Фронмайер.
Той също се оказа, че е под контрола на Русия и призовава Европа да признае Крим за руски.
В конкретния случай всички доказателства за това обвинение се свеждаха до някакви съобщения от Москва, които уж били прихванати от неправителствената организация „Досие“, финансирана от Михаил Ходорковски.
Без значение обаче е явната несъстоятелност на такива твърдения.
Все едно, западната публика е доверчива.
Видно е, че провокацията със Щрахе не е случайна.
Няма да се учудим, ако я последват и други такива.
Опасното в случая е, че свободният вот на европейските граждани в изборния процес се подменя с политически инженеринг, базиран на компромати, подготвяни от разузнавателните служби.
А още по-опасно е, че след примерът с „досието Тръмп“, използвано във войната на Демократическата партия на САЩ срещу президента, тази тенденция започна да се налага като модел на „компроматна демокрация“ в страните от западния алианс.
***
Източник: glasove.com
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
