Борисов лъже. Безобразно. Кое не ви е ясно?

С два-три евтини трика Борисов продава страх, отправя предупреждение.

Оттам и свъсените вежди, и театралната строгост в гласа, и угрижените бръчки на челото.

Вижте ме: аз действам, нареждам, откривам, работя... докато другите само плямпат.

В „Психология на тълпите“ Льо Бон обяснява колко слабо е въздействието на законите и институциите върху импулсивната природа на тълпите, как те са неспособни да формират собствено мнение, извън внушеното им отвън.

Тъкмо това прави Бойко.

Опитва се да внуши на жертвите си, че се грижи за тях, че владее положението, че всичко е наред, че има стабилност и кланът здраво държи юздите.

Както мафиотът, изпаднал в слаба позиция, е принуден да демонстрира сила, дори жестокост, за да се задържи на върха.

Така и нашият Кръстник – обикаля села и паланки и сече главите на политическите си врагове, засега само словесно, в опит да замъгли скандалите около партията си и да отклони емоциите на тълпата в друга посока – към комунистите, утрепаните му дядовци, битите братовчеди, сложната рода... и прочие.

И скечът засенчва закона.

Брат’чедите – къщата в Барселона.

Както заключи премъдрият Емил Попов във Фейсбук: „1 147 292 българи не виждат нищо нелогично в съждението "Аз съм набил братовчед си, следователно аз нямам къща в Барселона".

Лъжите на Борисов са дебелашки като хумора му.

И не се иска бог знае какъв интелект, за да бъдат хванати.

Но българинът обича вицове, а най-силно се смее на тия, разказани от началника.

И докато се киска и остроумничи по адрес на братовчедите, Борисов го преджобва, после черпи с парите му цялата компания, купува си избори и власт, за да може пак да го джоби.

И така вече 10 години.

Торбата с лъжите:

Най-голямата лъжа е, че Борисов дава пари – не, той харчи нашите, при това без да ни пита.

И когато се пъчи, че „раздава“, „отпуска“, „дарява“ – трябва да сме наясно, че това е произвол с чужди средства.

„Толкова пари, колкото ние даваме за здравеопазване, никой не е давал”, обича да се хвали премиерът.

А всички знаем, че здравеопазване в България няма.

„Даваме 50 милиона за заплати на медицинските сестри!“.

Откровена лъжа.

Защо, мислите, още протестират?

Ами защото правителството прие методика, според която половината от тези пари ще отидат в частни болници.

А за сестрите в държавните и най-вече в мизерстващите общински болници пак нищо няма да остане.

Чист лобизъм, маскиран като социална загриженост.

Всяка година Борисов се бие в гърдите и за стотиците милиони, които „дава“ на пенсионерите.

А в същото време българският пенсионер едва преживява.

„Строим завод след завод, при такива доходи и младите ще се върнат“, викна завчера.

Но европейската статистика е безмилостна – България остава най-бедната страна в ЕС, с най-ниски доходи на населението.

Само за миналата година нови 31 хиляди българи са напуснали страната.

„В ГЕРБ имаме морален стандарт – който сгреши, си подава оставката“, е друг любим припев на вожда.

Но когато гръмна скандалът „Кумгейт“ с роднините на Делян Добрев в хасковската община, ГЕРБ отказа да му приеме оставката.

Трябваше да го чакаме още две години, докато не излязоха разобличаващи факти за евтините апартаменти на „кумовете“ в София.

След катастрофата в Своге Ивайло Московски подаде оставка, само за да бъде трудоустроен на висока заплата в Черноморската банка.

„Моралният стандарт“ не попречи на Борисов да преназначи в правителството и другия виновник – министъра на регионалното развитие Николай Нанков, който също уж подаде оставка.

След „Апартаментгейт“ Цветанов си тръгна зорлем от парламента, но остана да ръководи предизборната кампания на ГЕРБ и продължи да топли зам.-председателското място в партията.

Задържа, разбира се, и апартамента.

Това не е „стандарт“, а обикновен прах в очите.

Напълно лишен от морал.

Да споменавам ли магистралите, кръговите „му“ кръстовища, софийските ремонти, плочките на Графа, пейките на Фандъкова?

Кое не е вярно?

Че всичко е калпаво заради кражби?

Че хора гинат по пътищата заради комисионите на властта?

Или че се променят закони и се разрешават строежи срещу апартаменти?

Във Варна пропадна прясно ремонтиран надлез, струвал ни сто милиона.

А Борисов вика: „Фантастична инвестиция! Качеството е отлично! Всичко е прекрасно! И в Германия и Австрия карат водни ски, като им се наводнят улиците“.

Ами безконечните лакърдии за санирането?

Далаверата на десетилетието!

2 милиарда бяха похарчени напълно безконтролно, с едничката цел да се опоска хазната от приближени до властта фирми срещу няколко кокетни, само на външен вид, панелки.

Кое не ви е ясно?

Колко са два милиарда лева (словом) ли?

Питат го: Добре де, защо по времето, когато сте кмет на София, братовчед ви Ради прави заменка от типа „кон за кокошка“?

Аааа, няма такова нещо, упорства в лъжата Борисов: „Човекът, който спря заменките в София е Бойко Борисов“!

Пак го питат: Добре де, ама защо не сте декларирал къща в Банкя от 138 квадрата?

„Това не е къща, това е бивш зайчарник, преустроен на къща“, отвръща премиерът, без никакъв свян.

По външнополитическите въпроси, които са му важни само в частта „потупване по рамото“ и „конграчулейшънс“, Борисов също се доказа като изпечен лъжец.

Да вземем прословутото европредседателство.

Три бяха целите на правителството: влизане в Шенген, влизане в чакалнята за еврозоната и отмяната на механизма за наблюдение на правосъдието и вътрешния ред.

Премиерът ги представяше като сигурни.

И трите не бяха постигнати.

Прехвалената тема за „Западните Балкани“ се оказа всъщност „прецакване“ на България в полза на трети страни.

Атина и Скопие разрешиха споровете помежду си.

Северна Македония пое курс към ЕС и НАТО срещу мъглявото обещание да зачита българската история, която, по принцип, смята за своя.

Тепърва ще констатираме, че и договорът за добросъседство, който Борисов подписа с Македония, е само лист хартия, без обвързваща сила.

Но фанфарите на премиерския пиар заглушиха тази подробност.

„По време на Председателството ще настояваме за отмяна на санкциите срещу Русия“, зарече се Борисов.

Да сте чули нещо по въпроса?

Не му се получава играта на Борисов на голямата шахматна дъска.

Трябва ли да напомняме безбройните му лъжи за „Южен поток“ и „Белене“, за чиито провал платихме скъпо.

И тепърва ще плащаме.

Пълно менте е и т.нар. „Турски поток“ през България.

Веднъж – защото, дори и да стане, ще ни направи зависими от Турция.

И втори път – защото американците са твърдо решени да не го допуснат.

Но това не пречи на Борисов да си го приписва като заслуга.

Ами втръсналият вече газов хъб „Балкан“?

И аматьорските чертежи на тръби по салфетки?

Хъб има – газ няма.

Новата му пиар залъгалка е т.нар. газова връзка между България и Гърция.

За нея се говори поне от пет години, но едва вчера й направиха първа копка за нуждите на предизборната кампания.

Та като спре Русия газа през Украйна, да можем оттам да си внасяме скъп втечнен американски.

Впрочем прословутата „диверсификация“ е сред мегаопашатите лъжи на Борисов.

Докато „се диверсифицираме“ и снаждаме интерконектори, ще ни спрат основното кранче за газа.

Но цялата му работа е такава - „скъп на триците, евтин на брашното“.

Цялото това безобразие, разбира се, е опаковано с ефектни лафове, изхвърляния, приказки на вересия, безсмислено бръщолевене и пиар, усилени през рупора на платени медии, рекламисти, политолози, социолози, антрополози, психолози...

От постоянната злоупотреба с тях, думите вече загубиха смисъл.

А както е казал един мъдрец, когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Или може би и това не ви е ясно?

****
Източник: glasove.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}