Какъв ще бъде краят на днешния световен ред и с какво ще бъде заменен

Какъв ще бъде краят на днешния световен ред и с какво ще бъде заменен
27-05-2019г.
0
Гост-автор
 
Стабилният световен ред е рядко срещано явление.
 
Обикновено той възниква след периоди на големи сътресения, които създават стремеж към нещо ново, придружени от подходящи за това условия, изразяващи се преди всичко в стабилното разпределяне на силите и общопризнати правила за поведение в международните отношения.
 
Към това трябва да прибавим и необходимостта от държавни умове, защото световният ред се формира, той не се ражда.
 
Но колкото и да са били благоприятни и силни първоначалните условия и стремежи, за поддържането на световния ред се изисква креативна дипломация, работещи институции и ефективни действия, позволяващи да го адаптират към променящите се обстоятелства и да бъдат преграда за новите предизвикателства.
 
Но дори и на най-добре управлявания световен ред неизбежно му идва краят.
 
В даден момент балансът на силите, върху които е изграден, се нарушава.
 
Институциите не могат да се адаптират към новите условия.
 
В резултат на променящите се възможности, нерешителността и растящите амбиции, едни държави се разпадат, а други възникват.
 
Тези, които носят отговорност за запазването на световния ред, правят грешки и вземат решения какво да правят и какво да не правят.
 
Краят на всеки световен ред е неизбежен, но кога и как ще стане това е неизвестно.
 
Както не е известно и това, което ще го замени.
 
Обичайно краят на световния ред настъпва след продължително влошаване на нещата, а не в резултат от внезапен крах.
 
Поддържането на световния ред зависи от гъвкавостта на държавните умове и ефективността на действията им.
 
Точно по същия начин, както правилната политика и далновидната дипломация могат да определят по какъв начин ще се влошава ситуацията и какви последствия ще има от това.
 
Затова обаче е необходимо още нещо.
 
Първо, трябва да се признае, че старият световен ред никога вече няма да се върне, а усилията за неговото възстановяване ще бъдат напразни.
 
Едва след това може да започне движение напред.
 
В търсенето на паралели с днешната ситуация, политиците и експертите се обръщат към примера с Древна Гърция, където появата на нови сили доведе до война между Атина и Спарта.
 
Друг пример е периодът след Първата световна война, когато САЩ следва политика на изолационизъм, а голяма част от Европа бездейства, докато Германия и Япония, пренебрегвайки споразуменията, превземат своите съседи.

Но най-яркият паралел с днешната ситуация е Европейския концерт в XIX век, като най-значимия и успешен опит да се изгради и поддържа световен ред до наши дни.

(Бел. ред. - Европейският концерт, наричан също Конгресна система е установената в Европа с Виенския конгрес от 1815 година система на баланс на силите, която се запазва до началото на Първата световна война столетие по-късно. В нейната основа е разбирането, че равновесие в международните отношения може да бъде постигнато чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между водещите европейски държави. Водеща роля за поддържането на мира се отрежда на дипломацията. От 1815 г. и до началото на Първата световна война, световния ред създаден на Виенския конгрес определя международните отношения.)

Същността на този модел е в това как колективно да се управлява сигурността в многополюсния свят.

Крахът на този световен ред и последвалите събития е поучителен пример и важно предупреждение за днешните политици.

Необратимият упадък на световния ред обаче не означава, че неизбежно ще бъде последван от хаос и бедствия.

Но ако процесът на влошаване се управлява небрежно, тогава е напълно възможно това да доведе до катастрофа.

От пепелта

Глобалният световен ред от втората половина на ХХ век и началото на XXI век възникна върху руините на двете световни войни.

Световния ред на XIX век се появи след крупни международни сътресения, като например, войните на Наполеон, които след Френската революция и идването на власт на Наполеон Бонапарт опустошаваха Европа в продължение на повече от десет години.

Когато армията на Наполеон беше разбита, съюзниците победители, Австрия, Прусия, Русия и Великобритания се събраха във Виена през 1814-1815 г.

На Виенския конгрес те постановиха, че френската армия никога повече не трябва да заплашва страните им, а революционните движения да застрашават техните монархии.

Победителите приеха разумното решение да включат в световния ред и претърпялата поражение Франция.

С Германия обаче след Първата световна война те постъпиха по съвсем друг начин, както и с Русия след края на Студената война.

Виенският конгрес формира системата, известна като Европейски концерт.

Тя беше ориентирана към Европа, но по същество изпълняваше ролята на международен ред, отчитайки доминиращото положение на Европа и европейците в света.

Тогава се съгласуваха общите принципни положения между държавите.

Преди всичко бяха постигнати споразумения за недопускане нахлуването в друга държава и ненамеса във вътрешните работи на друга държава без нейно разрешение.

Здравият военен баланс беше достатъчно убедителен аргумент за всяка държава да прецени, че не си струва да прави опит за разрушаване на установения световен ред и не позволяваше да имат успех тези, които все пак правят такива опити.

Когато възниква сериозен въпрос, министрите на външните работи провеждаха срещи на т. нар. конгреси. Концертът беше консервативен в пълния смисъл на тази дума.

Въз основа на Виенския договор бяха направени многобройни териториални корекции, след което бяха определени границите в Европа.

В случай на последващи промени се изискваше съгласието на всички участващи страни.

Освен това бяха положени максимални усилия за укрепване на монархиите, като се приема, че една страна би могла да се намеси в помощ на друга, в случай на заплаха от народни вълнения.

Такъв е примерът с Франция, която оказва помощ на Испания през 1823 г.

Концертът се оказва ефективен, не поради това, че между великите държави е имало пълно съгласие по всички въпроси.

Главното се заключава в обстоятелството, че всяка държава има свои причини да поддържа общата система.

Така, например, Австрия е била особено обезпокоена от противодействието на либералните сили, които заплашвали монархията.

За Великобритания особено важно било да не допуснат нови предизвикателства от страна на Франция и да обезпечат сигурността си в случай на потенциални заплахи от страна на Русия.

Това означавало, че не трябва да бъде отслабена много сериозно Франция, за да може да балансира заплахата от страна на Русия.

Едновременно с това е имало и много съвпадащи интереси и консенсус по първостепенните въпроси, което позволило на Европейския концерт да не допусне по това време война между ключовите държави.

Концертът практически е просъществувал в продължение на сто години, до началото на Първата световна война.

Но той престава да играе значима роля много преди нея.

Революционната война обхванала Европа през 1830 и 1840 г. показала границите на действията, които участниците в Концерта били готови да предприемат за запазване на съществуващия ред под заплахата от народните вълнения.

След това започва Кримската война.

Тя започнала под предлог за защита на християните в Османската империя, но в действителност, главния въпрос бил контрола върху територии на фона на упадъка на империята.

Участие в конфликта взели Франция, Великобритания и Османската империя, от една страна, и Русия, от друга страна.

Войната продължила две години и половина, от 1853 до 1856 г.

Конфликтът струвал доста скъпо и показал до кой момент Концерта може да възпира великите държави от война.

Взаимното уважение, благодарение на което бил създаден Концерта, не съществувало вече между страните.

Последвалите войни между Австрия и Прусия и Прусия и Франция показали, че след продължително прекъсване, центърът на Европа отново е раздиран от конфликти между великите държави.

За известно време след това ситуацията се стабилизирала, но това било само илюзия.

Германия вече била започнала да увеличава мощта си, а империите преживявали упадък.

В резултат на това се разразила Първата световна война, а това довело до края на Концерта.

Какво убива световния ред

Какви уроци могат да се извлекат от този период на историята?

Преди всичко, че разцветът и упадъкът на водещите страни определят жизнеспособността на световния ред.

Това е така, защото от измененията на икономическите сили, политическото единство и военната мощ зависи, какво държавите искат и могат да правят извън границите си.

Във втората половина на XIX век и началото на ХХ век започва мощен подем на обединена Германия и съвременна Япония.

Османската и Руската империи се намират в упадък, а Франция и Великобритания, макар и да стават по-силни, това не е достатъчно.

Тези промени променят и баланса на силите, лежащ в основите на Концерта.

Германия започна да приема за статукво несъответстващи на нейното положение интереси.

Измененията в технологичния и политически контекст също влияят върху баланса на силите.

По времето на Концерта народните искания за демократично участие и вълната от национализъм заплашват установения ред в страните от Концерта, а новите видове транспорт, комуникации и въоръжения трансформират политиката, икономиката и военната сфера.

Условията, които правят възможно формирането на Концерта постепенно изчезват.

Но от времето на съществуване на Концерта си струва да се извлекат още два урока.

Първият е, че до влошаване на световния ред могат да доведат не само базови въпроси.

Взаимното уважение на държавите в Концерта изчезна не като резултат от разногласия по повод на социално-икономическия ред в Европа.

Причина става съперничеството в периферията.

Вторият урок е, че доколкото разрушаването на световния ред става със скърцане, а не с шумен трясък, процесът на влошаване често остава незабелязан от политиците, докато не е стигнал твърде далеч.

Така, например, към началото на Първата световна война, когато вече е очевидно, че Европейския концерт не функционира, е прекалено късно той да бъде спасен или да се контролира неговия разпад.

Историята с два вида световен ред

Глобалният ред, изграден след Втората световна война ,в голямата част от историята си се състои от два паралелни модела.

Единият се формира на фона на Студената война между САЩ и СССР.

В неговата основа лежи твърдият баланс на военните сили в Европа и Азия, подкрепен от ядреното сдържане.

И двете страни демонстрират определена въздържаност в своето съперничество.

И двете страни следват неофициалните правила на играта, включително и уважение към сферите на влияние и съюзниците.

В края на краищата, на арената на Студената война те стигат до разбирането какъв трябва да бъде политическия ред в Европа и през 1975 г. закрепват това свое разбиране в акта от Хелзинки.

Дори в разделения свят, двата центъра на сила са успели да се договорят за правилата на съперничеството. Този ред се базира на средствата, а не на целите.

Наличието само на два центъра на сила облекчава постигането на споразумение.

Вторият модел за световен ред, който се формира след Втората световна война, е либералният, който действа паралелно с първия.

Главни участници в него са западните демокрации, а инструменти са взаимопомощта и търговията, с цел укрепване на връзките и уважението към закона, както вътре в страните, така и в междудържавните отношения.

Икономическият аспект на този ред е ориентиран към създаването на свят (от некомунистическата му част), определен от развитието на търговията и отработената финансова система.

Свободната търговия трябвало да стане двигател на икономическия ръст и обединител на страните, а доларът де факто е признат за глобална валута.

В дипломатически аспект особено значение се отдава на ООН.

Идеята е този постоянен глобален форум да може да предотвратява или да разрешава международни спорове, Съветът за сигурност към ООН е бил длъжен да ръководи международните отношения.

До голяма степен световният дневен ред е зависел от готовността на некомунистическия свят (преди всичко американските съюзници) да признае върховенството на Америка.

И двата модела на световен ред обслужват интересите на САЩ, но мирът в Европа и Азия е могъл да съществува, защото бързо растящата американска икономика е могла да си позволи разходите по поддържането му.

Ако впоследствие американската външна политика се сблъска с проблеми, както във Виетнам, така и в Ирак, то това не се дължи на слабостта на съюзническите ангажименти или на дефекти в световния ред, а причините се коренят по-скоро в необмислените решения на американската администрация да започне скъпо струващи войни.

Признаци на упадъка

Днес и двата модела на световен ред са остарели.

Студената война отдавна завърши, но създадения по нейно време ред започна да се разрушава на части.

Може би стана така, заради неудачните опити на Запада да интегрира Русия в либералния световен ред.

Факторът за ядреното сдържане все още действа, но много от споразуменията за контрол върху въоръженията са разрушени или са в стадий на разрушаване.

Либералният ред също демонстрира признаци на разрушаване.

Авторитаризмът се намира в подем, при това не само в Китай и Русия, а и в Турция, на Филипините и Източна Европа.

Световната търговска организация се оказа неспособна да се справи с ключовите предизвикателства на днешния ден, включително и с нетарифните бариери и кражбите на интелектуална собственост.

Расте недоволството от използването на долара, като средство за налагане на санкции, а също така предизвиква безпокойство нарастването на американския дълг.

Съветът за сигурност на ООН не е в състояние да разреши повечето световни конфликти, а системата от международни договори не се справя с предизвикателствата на глобализацията.

Договорът за неразпространение на ядреното оръжие разрешаваше само на пет страни да имат такова, но фактически днес ядрените държави вече са девет, а още много други могат да се присъединят към ядрения клуб, стига да поискат.

Крупното регионално обединение, наречено Европейски съюз, се опитва да се справи с Брекзит, споровете около имиграцията и суверенитета.

Като цяло, в света все повече страни се противопоставят на върховенството на САЩ.

Разместване на силите       

Защо става всичко това?

Струва си да си спомним за постепенното разрушаване на Европейския концерт.

Съвременният световен ред се мъчи да преглътне изместването на баланса на силите, получил се като резултат от подема на Китай и появата на няколко нови държави на средно ниво (например Иран и КНДР), които игнорират базовите аспекти на установения световен ред, а в допълнение идва и активизацията на недържавните актьори (от наркокартелите до терористичните мрежи), които могат да бъдат сериозна заплаха за реда вътре в самите държави, както и между тях.

Технологичният и политически контекст също се измени съществено.

Глобализацията оказа дестабилизиращо въздействие, като се започне от промените в климата до попадането на технологиите в ръцете на тези, които имат намерение да разрушат съществуващия ред.

Национализмът и популизмът набират сили, вследствие на растящото неравенство, спадането на доходите след финансовата криза през 2008 г., загубата на работни места, в резултат на глобализацията на търговията и технологиите, увеличаващия се поток от мигранти и бежанци и ненавистта, която разпространяват социалните мрежи.

Катастрофален е недостигът на ефективни и компетентни политици.

Институциите не могат да се адаптират към новите условия.

Днес никой не би се наел да изгражда Съвет за сигурност към ООН, такъв, какъвто той изглежда сега.

Но, практически, друга реална реформа е невъзможна, защото тези, които се страхуват от загуба на влиянието си, ще блокират всяка промяна.

Усилията за изграждането на ефективна система за противодействие на предизвикателствата на глобализацията, включително и на промените в климата и кибератаките, търпят поражение.

Грешките вътре в ЕС, и в частност решението за въвеждане на единна валута, без да има единна фискална политика или поне банков съюз и допускане на практически неограничена имиграция в Германия, предизвикаха мощното недоволство на правителствата на странит- членки от ЕС.

САЩ, на свой ред, надцениха възможностите си, с опитите си да прекроят Афганистан, да нахлуят в Ирак и да осъществят смяна на режима в Либия.

В същото време те отстъпиха от поддържането на глобалния ред или просто бездействаха.

Действията на администрацията на Тръмп за излизане от редица международни споразумения и налагането на неприемливи условия в някога нерушимите алианси в Европа и Азия, подхранват съмненията относно надеждността на Америка като световен лидер.

Дългият процес на разрушаване на Европейския концерт би трябвало да бъде поучителен урок и едновременно с това предупреждение за Великите сили в сегашната ситуация.

Управляемата разруха

Отчитайки всички тези промени, ще бъде невъзможно възстановяването на стария световен ред.

Още повече, че се появиха и нови предизвикателства.

За САЩ това предупреждение би трябвало да активизира предприемането на действия за укрепване на определени аспекти от стария световен ред и в допълнение на това, прилагане на мерки, които касаят променящата се динамика на силите и новите глобални проблеми.

Необходимо е САЩ да укрепят споразуменията по контрола над въоръженията и неразпространението на ядрено оръжие, да стабилизират алиансите в Европа и Азия, да подкрепят слабите държави, които сами не могат да се борят с терористите, наркокартелите и престъпните банди, и да противодействат на намесата на авторитарните режими в демократичните процеси.

Но най-вече, не трябва да прекратяват опитите да интегрират Китай и Русия в глобалните и регионални аспекти на световния ред.

Тези усилия предполагат комбинация от компромиси, стимули и ответни действия.

Вярно е, че сега повечето опити за интеграция на Китай и Русия са неуспешни, но това не може да бъде основание за отказ от нови опити, защото съдбата на XXI век до голяма степен ще зависи от тези усилия.

Наложително е също така САЩ да си взаимодействат с другите страни в решаването на проблемите на глобализацията, измененията на климата, търговията и киберпространството.

За това не е нужно да се възстановява стария ред, а трябва да се изгради нов.

Време е да бъде реформирана Световната търговска организация за решаване на проблема с придобиването на технологии, субсидирането на националните компании и въвеждането на нетарифни бариери в търговията.

Трябват и нови правила за регулиране на киберпространството.

Всичко това е невероятно трудна и амбициозна задача за съвременния Концерт, но в същото време е крайно необходима.

САЩ са длъжни да демонстрират сдържаност и уважение към другите страни, за да възстановят репутацията си на коректен актьор.

За да стане това, ще се наложи да се откажат от определени стъпки, които Америка направи във външната си политика през последните години.

Преди всичко, да забрави за авантюристичните си инвазии в други държави и да спре да използва икономическата си политика като оръжие, т.е. да ограничи прекалената употреба на санкции и мита.

Но най-главното е, да преразгледа рефлекторното си противодействие на многостранния подход.

Бавното разрушаване на световния ред е едно, а оглавяването на този демонтаж от страна, която е положила толкова усилия за създаването му е съвсем друго.

Затова ще се наложи САЩ първо да въведат ред в собствената си къща, като съкратят държавния дълг, модернизират инфраструктурата, повишат качеството на образованието, увеличат инвестициите в социалното осигуряване, оптимизират миграционната система с цел привличането на талантливи чужденци и да решат проблема с политическата дисфункция, изключвайки възможността за предизборни машинации.

САЩ няма да могат да прокарат своите правила зад граница, ако страната е разделена, потопена във вътрешните си проблеми и изпитва недостиг на ресурси.

Алтернативите на модернизирания световен ред са малко вероятни и не изглеждат много привлекателни.

Световен ред, начело с Китай, не може да бъде либерален с авторитарната си политическа система и държавна икономика, чиято главна цел ще бъде поддържане на вътрешната стабилност, защото това ще активира процес на връщане към сферите на влияние.

И тогава Китай ще се опита да доминира в региона, което на свой ред ще предизвика стълкновения с другите регионални играчи, като Индия, Япония и Виетнам, което ще наложи увеличаване на техните обичайни, а възможно и ядрени арсенали.

Нов демократичен световен ред, основан на правилата на предшестващия, също така може да бъде сформиран от европейските и азиатски държави на средно ниво, включително и Канада.

Тази концепция е привлекателна, но тези страни нямат достатъчно военен потенциал и политическа воля, за да го изградят и поддържат.

Най-вероятна изглежда алтернативата на свят без световен ред.

Протекционизмът, национализмът и популизмът ще продължат да набират сила, а демокрацията ще загуби своите позиции.

Локалните и международни конфликти ще станат често явление, а съперничеството между великите държави ще се изостри.

Ще стане невъзможно сътрудничеството за преодоляване на глобалните предизвикателства. Всичко това много прилича на случващото се сега в съвременния свят.

Но разрушаването на световния ред може да отключи тенденции, които ще доведат до катастрофа.

Първата световна война избухна 60 години, след като Европейския концерт фактически се разцепи по повод на войната в Крим.

Това, което виждаме днес, много напомня на ситуацията от средата на XIX век.

Световният ред, формирал се след Втората световна и след Студената война е невъзможно да бъде възстановен, но светът все още не се намира на границата на системна криза.

Главното днес е да не допуснем материализирането на този сценарии, който поради разрива в отношенията между САЩ и Китай и противопоставянето между САЩ и Русия, да доведе до голяма война в Близкия Изток или до кумулативен ефект с климатичните промени.

Добрата новина е в това, че не можем да кажем, че приближаващата катастрофа е неизбежна, но, за съжаление, не може и да я изключим.

Ричард Хаас от 2003 г. е президент на Съвета за международни отношения към Държавния департамент на САЩ и автор на книгата „A World in Disarray: American Foreign Policy and the Crisis of the Old Order

Превод: Никола Стефанов

***
Източник: glasove.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.