ЕС и българската „чума“

ЗА АВТОРА:

Патрик Смитьойс е холандец, който живее и инвестира в България от началото на прехода.

Зад гърба му има множество проекти в леката индустрия и недвижимите имоти.

Женен е за българка, говори перфектен български език, боли го за България като българин.

Патрик Смитьойс стана известен с редица документални филми „My New Homeland”, с активната си гражданска позиция в референдума срещу златодобива в Трънско и със създаването на природен резерват „Шаварите“ върху собствен терен на устието на река Искър, до гр. Самоков.

Участва в семинари и събирания в опит да убеди хората, че промяната е в нас и че всичко зависи от нас самите.

Категоричен е, че единственият начин България да се измъкне от дъното на класацията на най-бедната държава в ЕС е обединяване на стойностните хора и сформиране на екип, в който всеки допринася със знанията и експертизата си.

През пролетта на 2017 г. Патрик започва да обикаля България в търсене на Личности и стартира проекта–мисия Свободни (www.svobodni.bg).

*****

Западна Германия почти се задави и смелата идея на Хелмут Кол да погълне Източна Германия за едно денонощие едва оцеля.

Най-силната и дисциплинирана нация в Европа трудно се справи със спасението на своите хора, които само 45 години живяха в една паралелна Германия.

И днес, 30 години по-късно, “Оssies” – хората от бившата ГДР, все още нямат същия (най-малкото социален) статут, като тези от ФРГ.

След падането на стената 63 милиона немци от Западна Германия помагаха на 16 милиона “Оssies”.

Един народ, най-силната нация в Европа, разделена само за 45 години – и едва се справиха.

Ангела Меркел и Хелмут Кол. Снимка: ЕПА/БГНЕС

В ЕС живеят 520 милиона европейци и вече над 30 милиона бежанци в 28 държави, всяка със съвсем различна гледна точка към историята на общата ни Европа.

Но да оставим тази подробност настрани, като отбележим, че в страните със „силна икономика“ живеят около 300 милиона души и между тях има такива, като Италия и Франция, за които е редно да питаме дали изобщо да ги включим в групата на напредналите, дърпащи европейската каруца във финансов аспект.

Само от гледна точка на цифрите става ясно, че ако „бедните“ и „богатите“ в Европа са 50 на 50, то предизвикателството, наречено Европейски съюз, е в пъти по-голямо, отколкото спасителната акция на Кол в началото на 90-те години.

Но да беше това проблемът!

Европейската идея поначало предвиждаше нещо като създаване на free-zone – голяма безмитна зона от няколко страни, с нагласата да се улесни търговията на фирмите им със съседните държави.

Benelux – съюзът между Холандия, Белгия и Люксембург, май беше първият мини Евросъюз, но всичко в него бе поставено на търговска и икономическа основа.

Идеята „Обединена Европа” също се роди като търговска стратегия и днес все още този елемент е водещ в политиката на съюза.

Не се дават напразно толкова много пари за транспортни и инфраструктурни проекти.

Стоките трябва да успяват да стигнат за отрицателно време във всеки край на тази голяма безмитна зона.

Хората са консуматори – без тях няма икономика.

Колкото по-висока е тяхната покупателна способност, толкова по-добре.

Оттам идва идеята да се инвестира в образованието, медицината, спорта, социалните проекти и т.н.

Това не са разходи.

Това са инвестиции в Европа АД, чийто оборот всяка година нараства с 2-3 процента.

Инвестициите изглеждат оправдани.

Това лошо ли е?

Хората да живеят добре покрай успеха на едрия бизнес?

Мнозинство ще каже, че не е.

Тогава къде е проблемът?

И днес, почти 30 години след събитията в Берлин, има безброй места в Западна Европа, в които се появява вълна от дискомфорт в градския автобус, когато местните разберат, че на последния ред пътува поляк.

Може да е болен, кой знае, в Полша има още туберкулоза.

След първичния ужас, всички пътници неволно слагат ръката върху портфейла или чантата си.

Казват, че поляците много крадат…

Ако гледаме през призмата на един обикновен англичанин, немец или холандец и броим различните касти в Европа отгоре надолу, разбираме, че ние сме в най-долното чекмедже.

Само албанците нямат и чекмедже – засега те спят на земята.

Онзи ден Стефи, съпругата ми, помагала на вече известните майките на деца с увреждания, раздавайки флайери на НДК, до входа на евросрещата.

Тя направила няколко опита да даде на гостите от Брюксел брошурки.

Обаче всички, без изключение, хуквали бързо, викайки „но, но, но“- все едно жена ми е болна от чума…

Е, толкова за предубежденията и на тези, които ръководят Евросъюза.

Снимка: БГНЕС

Равнопоставени разговори за българско членство в Евросъюза са невъзможни, ако другата страна е предубедена, че българите имат чума.

В този процес българският шанс за успешен пазарлък за съдбата на България е равнопоставен на същия, в който местните жители посрещнаха Христофор Колумб на брега на Южна Америка.

Европейците все пак са цивилизовани хора.

Имат формирани морални ценности.

Ще помогнат на по-слабия.

Ще приемат и различния до голяма степен, такива неща…

Противоположно на емблематичните български поговорки: че ако човек прави добро, ще яде лайно; че на българина не му е важно да е добре, по-важно е Вуте да е зле; шегички за казаните в ада, пълни с българи – такива приказки аз не помня да съм чувал през моите години в Холандия.

Вярно, че Холандия може да не е стандарт за цяла Европа, но твърдя, че разбирам в дълбочина мислите на западноевропееца.

Затова смея да кажа, че в началото на пазарлъка и през първите години на членството ни имаше реални и сериозни опити европейците да помогнат на изостаналата българска икономика и на обществото, което беше в несвяст от абсурдните изживявания в зората на демокрацията.

От Брюксел идваха неудобните въпроси от сорта: Защо няма съдебна система?

Защо 80% от икономиката на България минава през ръцете на 3-ма души?

Къде отидоха парите за пенсиите?

Смятам, че повечето европейци наистина са искали да съдействат и да изграждат с нас нови училища и детски градини, да помагат на хората в неравностойно положение и на малцинствата.

Досега май са изпратили 30 милиарда евро помощи.

Не са малко пари.

Но когато западняците видяха, че българските управляващи не спират „да се правят на ударени“ и повечето от европарите потъваха в бездънна яма, изкопана най-вероятно от същите 3-ма играчи, просто вдигнаха ръце и си останаха само с голите търговски намерения.

България има много неща, които другаде в Европа са кът.

Феноменален климат, плодородна и чиста земя, слънце и вода в изобилие.

България има SPACE, не само заради обширното пространство – България диша свободата – духовната свобода, като никъде другаде, нещо, което много малко хора действително осъзнават.

Има и много суровини и метали, а кой знае, може да имаме и диаманти.

България е сред държавите с най-много гори в Европа.

Има 350 км крайбрежие с най-плодородното море в Европа.

Плодородно море?

Да!

На който му стана интересно, да потърси в Интернет.

България е една от трите най-богати територии на минерална вода на планетата Земя. На второ място е след Исландия по дебит – всяка секунда около 5000 литра вода бликат от земните недра на нашата страна.

Да се върнем на голите търговски намерения.

Чуждите инвеститори и търговци запретнаха ръкавите и започнаха.

Сега върху 90% от българските земеделски земи се гледа жито, слънчоглед и рапица за износ.

Бизнесмоделът и рецептите са на Монсанто и Bayer (от догодина са една фирма, за още по-успешен геноцид върху биоразнобразието), така че няма нужда бг-фермерите прекалено много да мислят.

Това са евтините култури – по 200 Евро/тон.

Тези, които струват по 2000 Евро/тон, ги внасяме.

От Холандия например, където върху един квадратен метър произвеждат 80 кг домати годишно.

Без слънце и без почва – да не повярваш!

Безразсъдно сечем горите си и правим шперплат и пелети за отопление, предимно за износ.

Полезните изкопаеми и те се изнасят.

Това, което чужденците са използвали, докато са копали, но „не е толкова полезно“, остава тук – арсенът например.

Чуждестранни колежи и университети организират у нас мащабни събития, като примамват най-умните ни деца да учат в чужбина и после да останат там.

Не знам собственикът на Фантастико дали е много симпатичен, но поне Фантастико е българско.

Лидл, Кауфланд, Била и Т-маркет се отчитат в Германия и Австрия.

Една трета от бюджета на българските семейства преминава през чуждите супермаркети и печалбите им отиват в Бавария, примерно.

Да не ви отегчавам повече, но да довърша с това, че останалата част на икономиката ни работи 100% на ишлеме, точно както преди 30 години.

Тогава предимно шиехме боксерки, тениски и анцузи за Германия, Англия, Австрия и Холандия, сега сглобяваме ел. табла и фризери за тях.

Даже софтуерната индустрия в България работи на ишлеме.

Почти няма фирми със собствен продукт и собствени пазари.

Последен въпрос.

Ако бракът на Европа с България е толкова нещастен, тогава ни остават 3 опции:

– развод и търсене на нов партньор;

– да изберем неутъпканите пътеки на един съвсем нов политически модел, в който реално гражданинът управлява, или

– да предоговорим брачните условия с Брюксел.

За директна или пряка демокрация можем да мислим, чак когато редовият гражданин е готов да инвестира време и енергия в общото благо.

Това време за България още не е дошло, а приказката за други приятели и партньори предизвиква смъртоносни реакции в България.

Затова, да я оставим за друг път и да заявим, че трябва първо на всяка цена отново да се намерим с Европа.

Представям си един достоен Българин да отиде в Европарламента, за протокола да се извини пред делегатите, че за пореден път сме се изложили пред чужденците, и след това да им тресне на масата следните искания:

– На първо място искаме България да стане равнопоставен и уважаван партньор в Европа.

Искаме да допринесем с продукти и услуги, които най-добре можем да произвеждаме, а не с тези, които можем най-евтино да продадем.

Искаме достъп до вашите пазари, след като приемате, че временно трябва да се върнем към малко повече държавен контрол или държавно подпомагане в няколко сфери от нашата икономика.

Западът трябва да знае, че не бяхме готови за свободен пазар, където нашите декапитализирани фирми трябваше да се конкурират със западни фирми с неограничени ресурси на пазари, които за българските фирми бяха нови и непознати.

– Освен това, искаме нашето правителство да подпише договор с вас за надзор.

Искаме наблюдатели в нашето правосъдие – опитни чужди магистрати с доказан опит в миналото да извършат съдебния контрол.

Да въведем жестоки санкции за българските чиновници, политици и магистрати – тези, които се възползват от служебното си положение, за да рекетират граждани или да пълнят банковите сметки на офшорните си фирми.

Искаме заедно с вас да въведем ред в здравеопазването.

Да спрем кражбите и пробутването на процедури и медикаменти, които правят от българския пациент затворник, осъден на смърт.

Между другото, искаме вашите лекарства на половин цена.

Просто нямаме пари за повече.

Малък пазар сме и няма опасност вашите фармацевтични компании да фалират.

– Гърция фалира финансово.

Дадохте им 600 милиарда и половината от тях сте отписали като разход в името на спасяването на европейската идея.

Ние фалирахме социално.

Искаме отново да инвестирате с нас в младото поколение, в образованието му, в тези хора, които паднаха между кораба и кея (холандска поговорка) и искаме пенсионерите, създали този огромен капитал (част от който вие изнесохте), да живеят един по-достоен живот.

– Но най-вече искаме просто да ни изслушате.

– Искаме да ни помогнете да се преборим с тези идиоти, които ни мачкат и крадат всеки ден.

Българи са, за съжаление, наши сънародници, които държат тази държава от 30 години в плен.

Искаме да ни научите на демокрация.

С вашия надзор да ни дадете няколко години въздух, може би едно поколение ще ни стигне, за да стъпим на краката си, за да мислим как тази демокрация при нас може да проработи.

Да осъзнаем, че за демокрацията трябва да се работи, че всеки трябва да се ангажира в този процес.

Осъзнаваме, че имаме още много път да извървим.

– Когато ни обещахте Евросъюз, мислихме, че точно това имахте предвид – това, за което сега отправяме искане.

Но реалността излезе доста по-различна за нас.

Вярно, че главните виновници за сегашния провал са тази малка групичка българи, отново българи, да му се не се види, които отдавна живеят на брега на Женевското езеро.

Но виновни бяхте и вие.

Не сте искали разговор и взаимодействие с нас, обикновените българи, защото смятахте, че всички имаме чума!

****
Източник: memoriabg.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}