Скъпи приятели, ние живеем в подобен вид война. Враговете на християнството и християнската култура крадат нашите деца чрез хедонистична задължителна сексуализация в детските градини и училищата, с помощта на държавата. Това, което беше смятано за содомия, перверзия и смъртен грях, думи, които вече не ни е разрешено да използваме, сега се преподава на нашите деца в детските градини и училищата.
В наше време враговете на живота, съответстващ на достойнството на човешката личност, не идват на коне. Те нямат ками в одеждите си, но използват всички видове манипулации и лъжи, за да унищожат християнските основи на великолепната европейска култура. Ако някой се изправи в защита на брака и семейството, предполагам, че всички ние го правим, и благото на следващото поколение, ще бъде заплашен от социална враждебност, унищожаване на материалното му същестуване, подиграван и тормозен в социалните медии и все повече криминализиран по силата на новоизмислените закони. Чухме за закона за равенство, който е на масата в парламента във вашата страна, Испания, и вие трябва да се изправите срещу него. Защото той изопачава правния ред, изопачава демокрацията, и е стръмен наклон към нов вид тоталитаризъм.
Може би сте стъписани от сравнението с еничарите. Не трябва ли децата ни да бъдат информирани за сексуалността в днешното време, заринато със сексуални и порнографски изображения? Не трябва ли да се научат да не дискриминират хомосексуалните, бисексуалните, транссексуалните още в ранна възраст?
Да, трябва да бъдат научени да не тормозят и да не дискриминират. И аз съм благодарна на д-р Кретела, който ни каза, че това не означава, че те трябва да бъдат учени да приемат всички видове джендърни девиации. Те трябва да бъдат научени по правилния начин, на правилната възраст. Но кой е правилният начин да ги учим за сексуалността? Мисля, че всички знаем – да подготвим следващото поколение за брака и семейството, защото постоянната любов и принадлежността към здраво семейство е копнежът на всяко човешко сърце.
Джордж Оруел казва, цитирам: „Ние сме затънали толкова дълбоко, че изговарянето на очевидното е първо задължение на интелигентния човек.“ Затова нека заявя няколко факта, които са очевидни за всеки.
Първо, семействата се основават на моногамен брак между един мъж и една жена, които раждат деца и създават среда, в която те могат да растат, за да станат любящи, способни индивиди, които на свой ред да изградят семейства и да имат свои деца.
Второ, всяко дете, всеки един човек в тази зала, когато е бил дете, и всеки един човек, който слуша тази реч, като дете е искал неговите биологични родители да останат заедно за цял живот. Ако родителите не останат заедно, това оставя белег в душата на децата за цял живот.
Трето, дарът на сексуалността има, както всички знаем, две функции – репродукция и любовно единение на мъжа и жената в сексуалния акт. Ако систематично разделяме сексуалния акт от възпроизводството, ние ще имаме проблеми като индивиди, като двойка, като общество.
Демографската криза, която представлява бавно колективно самоубийство, е логично последствие. Ако разделим сексуалния акт на любовно единение между мъж и жена от брака, семейството се разпада. Тези три факта са очевидни. Но те не могат да бъдат възприети и приложени на практика, ако човек живее в сексуален грях. Известният немски богослов Романо Гуардини казва, цитирам: „Логиката на злото е тази – грехът води до заблуда, заблудата води до повече грехове, а повечето грехове водят до повече заблуди.“
През цялото време съществува въпросът как е възможна тази лудост? Как е възможно тази криза да завладее нашето сегашно общество? И аз мисля, че една от причините е, че много хора са затънали в различни видове, във всички възможни видове сексуални грехове, което всъщност ни заслепява и не можем да виждаме ясно.
Нашето общество унищожи всички бариери на сексуалността. „50 нюанса сиво“ е най-успешната книга на всички времена в Амазон. Сега в кината е третият филм, привличащ милиони и милиони хора, млади хора, към садо-мазохистичния секс, подзаглавието на филма, който в момента е в кината, е „Освободена страст“.
Ние нямаме нужда от освободена страст, която води до сексуално пристрастяване. Пристрастяването епълната противоположност на свободата и води към бездната на сексуалното насилие спрямо собственото тяло и спрямо тялото на друг човек. Ние сме една цялостна личност от дух, разум и тяло и нашето достойнство изисква цялост на духа, разума и тялото.
Само тогава дарът на сексуалността става средство за живот и любов, както е замислено от нашия Създател. Затова ние трябва да контролираме нашето мощно сексуално влечение. Любовта означава отдаване на себе си на другия. На цялата си личност, на тялото, разума и духа. Копнежът по тази любов е в сърцето на всеки човек. Но за изпълването на този копнеж е нужно възпитание. Нужно е възпитание в добродетелта.
Ние чухме тази концепция, която рядко изобщо чуваме, дори и в църквата, чухме я и тук от Вас, имаме нужда от възпитание в добродетелта. Добродетел е, според катехизиса на Католическата църква, навик и твърдо предразположение за вършене на добро. Нашата култура е изградена върху практикуването на добродетелта от нашите предци – бащи и майки. Те са платили цената за тази великолепна европейска култура, като са жертвали непосредственото удовлетворение в името на по-висока цел. Освободената страст е обратното.
Нашето поколение сега разрушава християнската европейска култура чрез освобождаването на страстта. Тялото желае страст, сърцето копнее за любов. За да се научи тялото да говори езика на любовта, човешката личност трябва да се научи на добродетелта на целомъдрието. Думата целомъдрие идва от латинската дума „castus“, което означава „чист“. Тя е част от основната добродетел на въздържанието.
В катехизиса целомъдрието е дефинирано като „успешно въздържане на сексуалността в човека, чрез което се постига вътрешно единство на човека между неговото телесно и духовно същество“, край на цитата от катехизиса на католическата църква.
Кога последно чухте думата „целомъдрие“? Не я срещаме в медиите. Кога за последно я чухте в църковна проповед? Тя звучи старомодно, несъвременно, изцяло не в крак с нашето време. Да, тя е такава.
Нашето общество трябва да приеме хедонистичното схващане за сексуалността. Прави всичко, което удовлетворява страстта ти, с мъж, с жена, или и двете, или с каквото и да е друго. От люлката до гроба. Това е освобождението, сексуалното „освобождение“, за което се бореше движението от 60те, подкрепено с интелектуалната мощ на философите от франкфуртската школа, за които чухме в много интересната реч на Агустин тази сутрин.
Това е 1968ма. Ако погледнете отблизо, може да ме видите някъде там. Един от тях, член на франкфуртската школа, беше Херберт Маркузе, който написа книгата, за която също чухте тази сутрин, „Ерос и цивилизация“. Той прокламира отровната утопия, че освобождението на страстта ще създаде райско общество без власт.
Тук виждате освобождението на страстта. Тези хора образуваха т.нар. „Комуна Едно“ в Западен Берлин и прокламираха секс с всички, и най-вече с деца, пред деца, и секс между деца. Зелената партия в Германия до 90те предлагаше узаконяване от Парламента на секс на възрастни с деца. Наскоро те се появиха, излязоха пред пресата, наведоха глави и казаха „Беше грешка“ и толкова. Това беше за медиите, никой не повдигна никакъв въпрос. Какво виждаме 50 години по-късно?
Страстта беше освободена. Но къде е раят? Вместо него – разрушени бракове, разрушени семейства, 20% самотни майки, повечето от тях в бедност, сексът извън брака е норма, една трета от децата в детската градина с неспособност да говорят и с психологически смущения, милиони пристрастени към порнография и консумация на порнография от смартфон-поколението.
Потресаващият факт е, че бремето на страданието и културния упадък, които сексуалната революция създава, са очевидни, но обществото в голямата си част изглежда е загубило способността да се промени. Загубена е способността на обществото от Ниневия, когато Йона ходел из града в продължение на три дни, защото той бил голям, и казвал „Отвърнете се от греховете си“. Царят го чул и обявил период на пост и покаяние за хората и животните. Ние нямаме тази способност. И то, въпреки че виждаме унищожителния ефект от глобалната сексуална революция навсякъде.
Но, едно късно пробуждане се случва на тази конференция, и има знак за това в много страни в Европа и САЩ. Това, което се насажда на нашите деца в детските градини и в училищата, е хедонистичната концепция за сексуалността. Хедонизмът е философско учение, което разглежда удоволствието като най-важното благо на човешкия живот.
Хедонистите се опитват да увеличат удоволствието и да намалят страданието. Хедонизъм в сексуалността означава „прави всичко, което увеличава страстта ти, на всяка възраст, с всеки човек, който те привлича, мъж, жена, или и двете. Всички сексуални действия имат една и съща стойност. Хетеросексуалност, гей, лесбийска, транссексуалност и всякакви видове перверзии като садо-мазохизма. Смени си пола, ако така ти харесва, може би разумът ти е заклещен в погрешното тяло“.
Според доклад от 2010 на Специалния докладчик на ООН за правото на образование, целта на разбираемото сексуално обучение трябва да бъде, цитирам: „удоволствието и насладата от сексуалността, разрушаване на чувството за вина по отношение на еротичността“. Тоест Обединените Нации имат изцяло хедонистично разбиране за сексуалността, което се налага в 196те страни-членки на ООН.
Само едно ограничение остава за сексуалните действия и то е принципът на съгласието. Прави само това, което сексуалният партньор, или сексуалните партньори, са съгласни да правят. Но как може този принцип да работи? Ако сексуалното желание излезе от контрол? И това не проработи? Както показват пристрастяването към порнографията и перверзните сексуални практики сред нашето общество?
Цифрите при сексуалното насилие са просто ужасни. Това засяга повече момичетата, струва ми се, всяко шесто момиче става жертва на сексуално насилие. Къде е протестът? Къде са неимоверните усилия на нашите правителства и международни институции да направят нещо по този въпрос? Няма ги, защото е нужно очистване на цялото наше общество.
Горко на всеки, който възразява срещу хедонистичната идея, който посочва рисковете от изгубените мечти или тежките последици на тази идея. Да се отървем от него, той е нетолерантен, хомофоб, тесногръд, дискриминативен, хейтър. Това е лъжа. Онези от нас, които въстават срещу погубващата роля на хедонизма, го правят от любов към нашите ближни човешки същества, любов към нашите деца и отговорност към нашето бъдеще.
Хедонистичният подход към сексуалността, лишен от всякакви морални стандарти, е промотиран и налаган в училищните програми от ООН и неговите под-агенции – СЗО, Уницеф, Фонда за населението към ООН, ЕС и неговата мрежа от под-организации, световни НПО като IPPF и разбира се всички ЛГБТИ организации. IPPF, както знаете, е най-мощната организация на света, защитаваща абортите, която печели пари от продажбата на органи на абортирани бебета. Тяхната пропаганда заблуждава разума на хората.
Да, ние искаме отговорно да планираме размера на нашите семейства. Да, искаме да сме здрави. Да, ние искаме да образоваме нашите деца за правилната употреба на сексуалността и да ги приготвим за брака и семейството. Нека разгледаме съдържанието на разбираемото сексуално образование според официалните документи на СЗО, IPPF и другите.
Това, което описвам, не се случва във всяко училище и всяка детска градина, но е промотирано от световните и националните организации: насърчаване на мастурбацията от бебешка възраст нататък; запознаване с различни видове сексуални ориентации, като равностойни, ЛГБТИ IQ; представяне на разбитото семейство като равностоен вид семейство – сингъл-семейство (от един родител), пачуърк-семейство (с деца от различни бракове), рейнбоу-семейство (еднополови родители) – всичко това са разбити семейства, с невероятно голямо страдание, преживявано от тези, които живеят в такива семейства; детски книги, за които сме чували, в които принцът се жени за принц, представени на децата от феята, която ги учи „само ти знаеш какъв е твоя пол, говори с някого, на когото имаш доверие“ – това присъства в детските книжки, това се дава в ръцете на нашите деца; умишлено дестабилизиране на идентичността на момчета и момичета.
Сега ще ви покажа няколко картинки от немски детски книжки за сексуално образование. Първата се казва „Лиза и Ян“, неин автор е Уве Зилерт, професор по сексуална педагогика в Университета в Кил и нещо като папа на цялото движение за сексуално образование. Тази книга е на пазара повече от 20 години, имаше известни критики към нея, и в момента не е налична, но е издадена от много известно издателство – Белц. Това не е от книгата, просто ви го показвам – сигурно повечето от нас биха искали нашите деца да играят настолни игри по този начин. В книгата има различен начин за игра на настолни игри, като например този... Това е в книгата. Това е препоръка в книга за родители и деца. Може би бихме искали нашите малки момиченца да имат подобно приятелство – в книгата е това... Момиченцето е малко по-голямо от момченцето и двете са голи. Може би бихме се наслаждавали на такъв семеен живот.
В книгата това е идеята за семейно забавление... Деца гледат сексуалния акт на родителите и т.н. Може би бихме искали децата ни да играят с такива играчки. Следващите предмети не са от книгата, но те се използват за разбираемо сексуално образование... Малките ръце на нашите деца с пластелин оформят пениси... Или вагини... Ето ги. Това са материали за детските градини, за да се научат ръцете на нашите малки деца да пипат сексуални органи. Какво е това на фона на педофилията?
Не подготвят ли децата за педофилски актове? Ето тук, различен материал, плат. В съпътстващата листовка към тази книга Уве Зилерт казва, цитирам: „Децата по естествен начин откриват това удоволствие сами, ако те са милвани по позитивен начин предварително от своите родители. Ако те не знаят какво е страстта, няма да познават и сексуалната игра.“ Чухте ли това? Ние трябва да покажем на децата, ние трябва да ги научим на мастурбация, те не го правят сами, освен ако не са много емоционално подтиснати. Той казва „покажете на децата си“, това е директна покана за сексуално насилие над деца и мисля, че точно тук има нужда от съдебно оспорване. Всички програми за сексуално обучение на деца учат, че мастурбацията е добра за тях, те трябва да изследват телата си, да открият какво им харесва. Ясно им се обяснява как да го правят с думи и с графики.
СЗО заедно с Немската здравна организация публикува стандарти за сексуално образование в Европа, можете да ги намерите в интернет, и в тях се казва: „Учете децата си, първата възрастова група е от 0 до 4 години, на мастурбация.“ Защо всички тези активисти толкова се стремят да накарат децата ни да мастурбират още с прохождането им? Каква е динамиката на мастурбацията?
Личността възбужда сексуалното си желание в самота, затворена в собственото си егоистично аз. Както казва известния детски терапевт Криста Меве, кяото изрично говори против детското сексуализиране от последните 50 години – „Само емоционално подтиснатите деца се обръщат към себе си, за да заместят емоционалната привързаност с някакво телесно удовлетворение.“ Това лесно може да се превърне в пристрастяване при децата и при възрастните. Рано или късно то води личността към пронографията и прави човека неспособен да преживява сексуалността като отдаване на себе си на другиго в любов. То ще бъде бариера пред хармоничния брачен живот.
Ако погледнем към който и да е аспект на сексуалната революция, ние виждаме една единствена цел – унищожаване на раждаемостта, унищожаване на възроизводството и унищожаване на семесйтвото. Аз не вярвам, че това е нежелан страничен ефект от тези програми. Мисля, че тези хора са умни, мисля, че те знаят какво правят и мисля, че точно това искат. Оставям на вас да направите изводите си защо богатите и могъщите искат това. Какво се случва в училищата – децата се обучават да бъдат експерти по контрацепция, стандартно в класовете се упражняват да поставят презервативи на пластмасови пениси, като им се продава лъжата за безопасния секс. Те са приканвани да различават вкусовете на различни презервативи. Но съвсем конкретният риск от болести, предавани по сексуален път, които експлоадират, не въпреки, а точно поради това сексуализиране, се споменава рядко.
Абортът се представя като лесно решение, зависещо изцяло от тях, като избор без последствия и пътят е отворен да го направят, без дори родителите им да знаят. По този начин IPPF произвежда собствени потребители за своята индустрия от аборти. Методите на индоктриниране са най-изтънчени и манипулативни. Материалите са представени в думи, изображения и видео, които привличат децата – за предпочитане в цветни комикси и с младежки жаргон. Те се представят за „приятели“ на децата срещу свръхстрогите родители. Но в същото време те изземат авторитета на учител и експерт, който знае най-добре.
Оралният и аналният секс са представени като нормални. Това има много тъжни последици. Ракът на устата сега се среща много по-често при млади хора, отколкото преди няколко десетилетия. Активисти на IPPF и ЛГБТИ IQ имат достъп до класните стаи в отсъствие на учителя. Хомосексуални двойки и трансджендъри влизат в класната стая и казват на пубертетите „да се разкрият“.
Сега слушаме за трансджендър проблема, същото важи и за проблема с хомосексуалността, като при хомосексуалността има период на двойственост, за момчетата, четох за около 20%, които в пубертета опитват и не са напълно сигурни, как, какво да направят, какъв е смисълът на дружбата с момчета, и след това около 80% от тях го израстват. Но тогава хомосексуалните двойки идват в класната стая и казват „Ние те разбираме, ние ти помагаме, ние ти помагаме да се разкриеш, ето нашата организация, ела, ние сме твои приятели и ние ще те направим щастлив“. А в действителност те ги пращат в една посока на живота, която има страхотен риск, който се състои от намалена продължителност на живота при активен хомосексуален начин на живот, което означава, че те имат 10 до 20 години по-малка продължителност на живота. Защо да изпращаме деца по този път? Новият етикет на всичко това е обучение в различие.
Ето книга, отпечатана от уважавано издателство – „Сексуална педагогика на различието“. Тя не се спира на нещо конкретно, продължава, и тук виждате изображения на това, което за тях е различие. Това се дава на нашите ученици, това са учебни материали. Още веднъж казвам, че издателството е едно от водещите за учебни помагала. Това се продава на пазара и срещна съпротива, но не беше махнато, нищо не стана. Има социална враждебност, ако изливаш подобна отрова в обществото и те просто правят стъпка назад и веднага, щом съпротивата спре, правят десет стъпки напред и ще отидат към трансджендър и прочие, и прочие... Има нова брошура на Сената на Западен Берлин, в която новата вълшебна дума е „включване“. Не е ли добре да включим всички, да не ги обиждаме, да не ги тормозим, да бъдем мили към всички, ние искаме да бъдем едно семейство, ние искаме да включим всички в класната стая. Така че „включване“ е новата дума, нали?
Те използват всички тези концепции, като подменят смисъла им – човешки права, различие, толерантност разбира се, всички тези понятия, сега дори и включване. Сенатът на Берлин съвсем наскоро издаде брошура, която се разпространява по всички детски центрове за забавление на малки деца и предучилищна възраст. Тя се казва „Мурат (очевидно ислямско име) играе принцеса, Алекс има две майки и Софи сега се казва Бен“. На прост език: ислямско момче се облича в рокля на принцеса, родителите на Алекс са две лесбийки и Софи реши да бъде момче. Всичко това трябва да се подпомага от персонала на тези заведения за дневна грижа. Ако никое дете не изразява някое от тези отклонения, три, четири, пет-годишните все пак трябва да бъдат потопени в джендър разнообразието, защото, цитат: „те са деца, които по-нататък в живота ще се идентифицират като гей, лесбийки, бисексуални, имащи любовни чувства и желания към същия пол“. Две, три, четири, пет-годишни. Това току-що излезе в Берлин.
Трябва да се знае, че кметът на Берлин беше гей – Воверайт, от 2001 до 2014 той постави своите хора по места. И те все още са си по тези места, въпреки че сега има нов кмет, и разпространяват подобни брошури. Сега има съпротива, дори в Парламента на Берлин, не знам докъде са стигнали нещата, но най-сетне имаше някаква съпротива. Мисля, че остават наистина 5 минути. Рискът от сексуализиране на децата и тийнейджърите в 5 точки:
1. Бременност и аборти в тийнейджърска възраст – 18% от всички аборти в САЩ, но трябва да се каже, че те са спаднали леко, хората казват, че това е техен успех, но все още броят на аборти при тийнеджърите е много голям.
2. Епидемичен ръст на болести, предавани по сексуален път – 25% от момичетата в тийнейджърска възраст в САЩ имат такива болести, една четвърт. Най-разпространена е инфекцията от хламидия, която причиниява стерилитет за цял живот.
3. Повишен риск от депресии и самоубийства на момчета и момичета в тийнеджърска възраст, които са сексуално активни.
4. Намалени учебни постижения поради ранна сексуална активност. Не е изненада, ако си в целия този хаос на връзки и сексуални отношетния, как можеш да учиш?! Младостта е за нещо съвсем друго, има друг смисъл – учиш, навлизаш в света, откриваш света, формираш приятелства, за това е младостта, а не за да бъдеш удавен в сексуалния хаос, още преди да можеш да гледаш правилно на света.
5. Намалена спосбност за създаване на връзки, разочарования и душевни травми. И отново само в една посока – непригодност на децата и младежта за брак и семейство.
Какво можем да направим? Не можем да направим нищо, ако нашият собствен сексуален живот е в безпорядък. Порядък означава едно просто изречение – секс само в брака между мъж и жена. Трябва да живеем с ум, сърце и тяло в истината за човека – това е основата, за да се изправим срещу реалността на нарастващо агресивната и тоталитарна сексуална революция.
Трябва да се борим за човешкото право на родителите да образоват своите деца съгласно собствените си ценности, съгласно собствената си вяра. Родителите са тези, които дават живот на своите деца и които правят неимоверни жертви, за да ги отгледат. Аз съм майка на три деца и знам за какво говоря. Родителите обичат своите деца.
Държавата не може да обича твоето дете. Това е естествено право, което не се дава от държавата и тя не може да го отнема. Ако държавата се опитва да прави това, ние трябва да се надигнем. Ако властта е в ръцете на революционни активисти, те ще сложат ръце върху децата, ще ги обучават, според идеологическите си разбирания. Това се случва в нашето време и се случва с нашите деца. Ние трябва да въстанем. „Manif pour tous” (Манифестация за всички) във Франция. Изведнъж на улицата излязоха милиони хора, за да протестират срещу еднополовите бракове и не постигнаха успех, защото социалистите бяха на власт, но всички тези хора знаят защо са били там. И те ще продължат да стоят, надявам се и вярвам.
Трябва да се борим, трябва да създаваме трудности, трябва да прекратим мълчанието. Много често жените стават активни, но имаме нужда от мъжете начело на тази битка. Те трябва да възкръснат от постоянното, постоянното, постоянното обвинение на феминизма, че не са нищо друго, освен насилници и хищници. Това е лъжа и мъжете наистина трябва да се съвземат и да започнат да правят това, което е тяхно първо задължение в живота – да защитават семействата си, да защитават децата си и да се борят за това.
Това, което можете да направите конкретно, е да отидете в училището на децата си и да използвате правото си пред учителите и директорите да ви покажат материалите по сексуално обучение. В Германия това е официално прави, но в действителност трябва да се борите, за да се възползвате от него. Информирайте родителите за съдържанието на сексуалното образование, покажете им, разпространявайте листовки, разпространявайте с дигитални средства какво всъщност е съдържанието, защото родителите гледат настрани, доволни са, че училището има тази грижа и не знаят всъщност какво се случва.
Упражнявайте гражданско неподчинение. Нека не само майките ходят в училище на родителски срещи, бащите отидете в училище и кажете „Не и с моето дете!“ Има разлика, когато го каже мъж и когато го каже жена. Информирайте политиците, създавайте натиск, организирайте демонстрации. Знаем как работи всичко това. През 68ма имахме всички тези движения в толкова много държави и знаем и трябва да вземем в наши ръце защитата на децата си и защитата на нашето бъдеще. Тук виждате демонстрация в Германия, тя е малка, не е като Manif pour tous, но е вдъхновена от нея, против сексуалното... А това е щастливо семейство и мисля, че всеки един от нас и всеки един от хората, които слушат това, в сърцата си, това за което наистина копнеем, е щастливо семейство.
А това общество прави толкова, толкова трудно за нас да създадем щастливо семейство. Но всеки един човек, който прави това в собствения си живот, извършва най-важния и най-основния политически акт, който е възможен. Нещата започват да се променят. Нови консервативни партии разцъфват в много страни, консервативните политически лидери са избирани, движения на съпротива се надигат, в Испания, в Германия, в Източно-европейските страни. Движения, възобновяващи християнството, привличат хиляди млади хора.
Ние сме християни в тази битка, ние трябва да се борим с особен дух и този дух е в това, че ние никога не използваме лоши средства, за да постигнем добра цел, това е забранено. По-скоро ще загубим битката, отколкото да направим това. И ние не сме навън, защото смятаме, че ако изразходваме повече сили ще спечелим битката, ние сме в битката, защото така трябва, защото сме разбрали истината за Човека. Заради това се борим, и се борим подобно на Давид срещу Голиат, който казва: „Битката принадлежи на Господа“. Много ви благодаря!
© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.