Проф. Андрей Пантев: Има всеобщо омерзение към политиците, трябват нови хора, а не нови институции

„Нови хора трябва да има, а не нови институции. Едва ли ще стане някаква промяна, по простата причина, че вече не виждам какъв е този човешки потенциал, който ще я осъществи. Докато не успеем да оценим кой заслужава да води държавния кораб, каквито и да е формални промени да се правят, едва ли ще донесат очакваната идея за справедлив нов живот”. Това казва проф. Андрей Пантев.

След всички избори има отчаяни, има объркани, сърдити, ядосани и безразлични.

Има и много анализи, защо се случи точно така.

Ето оценката на проф. Андрей Пантев и неговият поглед върху събитията в България, защото думите му са важни не само на национални празници, а и като маркировка в тъмното, като път на мъдростта, по който си струва да минем.

- Уж политиците неуморно работят за държавата, а тя от избори на избори става все по-невидима. Има ли я, професор Пантев, или ни я отмъкнаха под носа, докато берем гъби?

- За да се отнеме нещо, то трябва да бъде притежание.

В историческа ретроспекция държавата винаги е била гледана с враждебност от повечето българи, защото тя символира насилие, данъчни обременения, стопански препятствия, различни видове задължения и дори заплахи.

В това отношение един от сериозните ни дефицити и пороци от нашето турско минало е, че гледаме на държавата като обект на измама и стремеж да я заобиколим.

Но тук има нещо по-важно, което според мен трябва да се изтъква - не държавата прави хората, а хората правят държавата.

Така че, държавните институции, които са в криза, това се дължи на факта, че там има хора, които не са на висотата на институционалното разбиране за една държавна власт.

Формалните принципи за оценка на една държава – двукамерен парламент, независими власти, монархия или република, са по-второстепенни, отколкото хората, които ги реализират.

Спомням си преди години каква врява беше, че депутатите гласуват с чужди карти.

Е, добре, след като това се реши по един радикален начин, Парламентът получи ли повече престиж и обществено доверие?

И като чуя някой да казва: „Трябва да...“, а от тридесет години е в политиката, ми звучи много йезуитски и дори комично.

- До тук говорихте как трябва да бъде, но нека разсъждаваме каква е реалността! Премиерът сам яха джип, ръководи предизборна кампания в нарушение на закона и никой не реагира, спецсъд и прокуратура избирателно наказват неудобни, търгува се с вот, всеобща мизерия и корупция ни превземат, демографска зима и всичко това не ни стряска, за да се опълчим. Какво се случва?

- Случва се това, което поетът е казал: “Народ, свикнал хомот да влачи“.

Има едно примирение, има една идея, че може да има само поединично спасение, има причини, поради които всеки предпочита да мълчи, поради служебни, професионални и роднински, ако щете, причини.

Затова България се влачи на опашката на Европейския континент и това е една от причините, заради които вечно недоволстваме по кръчмарски маси и вечно се упражняваме в красноречие пред екрана, когато имаме тази възможност.

Но когато стане нужда решително да се заяви нещо, тогава всеки се ослушва.

Тук да ви напомня /макар вие да го знаете/, че жълтите жилетки не са нито гладни, нито жадни.

Те не могат да търпят една такава политическа система, която преразпределя крайно несправедливо обществените блага, в случая Франция.

- Вие приемате ли ,че съществува поединично спасение? Ако се позовем на миналото „После Отечеството, най-много съм обичал тебе“, а ако се осланяме на днешното, в битов план – и най-скъпата кола пропада в лошите пътища. Тоест, има ли индивидуално спасение, когато общото потъва?

- Може би единствената фраза, казана от мен през последните 35 години, от която се отказвам е, че няма поединично спасение.

Сега виждаме, че милионерите, разобличени във всякакви комбинации и далавери, може да не останат на власт, но няма да им се отнеме натрупаното богатство и те ще го предадат на своите наследници.

Така че, има едно дебелоочие, едно парвенюшко самочувствие, което означава, че каквото и да ми приказваш, аз се прибирам в луксозния си дом, а ти се буташ на 70 квадрата.

Това е мисленето на гумените глави, на онези, които вече така са се напомпали с влияние и финансови ресурси, че на тях им е все едно кой как ще ги гледа - с укор ли или ще им пее лелейна песен.

Ние се научихме от Запада, че само луксът, че комерсиалният успех е залог за житейска реализация, а в същото време общественото мнение не е важно, защото има безнаказаност.

- Говорите за „безсмъртната българска завист“ в едно интервю. Кое още качество ни пречи, за да се разделим с онова - „европейци сме, но не съвсем“?

- Че завистта е един реален и както съм го нарекъл, постоянен фактор, това е повече от ясно.

Много хора, според мен, не отидоха да гласуват, не от този свой скепсис към Европейския съюз, а за това, че гневно обсъждат как ще пратя някого (при това със съмнителни умствени и морални качества), след като аз вземам 5-600 лв за изморителна работа?!

Има и такъв момент, но той не е основният.

Основният е, че всичките тези формално демократични институти в България и Европа функционират според своята обществено-политическа конструкция и замисъл.

Ние най-напред не знаем какво означава Европа.

Европа стана една от най-баналните и изпразнени от съдържание думи.

За това Алеко Константинов казва: Европейци не значи география!

Австралия е по-европейска страна, отколкото Босна и Херцеговина.

Но ние се гордеем с нещо, което е географско и топографско разположение, а не с цивилизованите начини на обществени изяви.

Европеецът трябва да го познаеш и на улицата, и в семейството, и на работата, и в политиката.

По начина, по който гледа на хигиената и на добрия тон - това също е европейско.

Ще станат ли вододел тези избори, не само за преструктурирането на политическите партии отвътре, но и за обществен разлом, или само ще се подмени опаковката, за да се омилостиви публиката?

- Колкото разбирам от моя продължителен жизнен опит, едва ли ще стане нещо, за жалост.

Няма какво да крием, че у нас всичко което става, е отражение на това, което става наоколо - от Балканите до Ла Манша.

Едва ли ще стане някаква промяна по простата причина, че вече не виждам какъв е този човешки потенциал, който ще я осъществи.

Драмата на съвременния българин (доколкото аз я виждам) е, че няма кого да избере.

Едно е предизборен митинг, друго как тези хора се променят след като бъдат избрани.

Те тотално изменят на принципите си и търсят най-нахално от сто кладенеца вода, за да да обяснят защо не са направили това, което е било експонирано като примамливо обещание по време на изборната кампания.

- Управляващите (ведно с ВМРО) предадоха националните интереси по повод на Македония, но това не попречи да натрупат резултати. Припомняйки ваш израз: „Патриотизмът не изключва истината“, Ви питам – истина и патриотизъм винаги ли трябва да са със знак на равенство?

- Трябва да са със знак на равенство, въпреки че патриотизмът е и емоционално състояние.

Това е тревичката на твоя роден дом, учителят ти, родителите...

Идеята, че сме загубили Македония беше очевидна оттогава, когато я признахме.

Ти признаваш държава и автоматично и по подразбиране признаваш нейния език и история.

Но друго е комично за мен.

Къде се дянаха тези, които получаваха едва ли не истерична уртикария, когато се говореше за македонски народ, език и култура.

Те се снишиха.

Причината беше ,че Македония трябва да влезе в НАТО и ЕС и изведнъж патриотизмът, който не е партийна субсидия, се изпари.

Няма взрив от недоволство, гняв, отрицание, когато по телевизиите вървят субтитри на български в репортажи за Македония.

- Как гледате на случващото се в БСП? Ще се взриви ли партията след оставката на Корнелия Нинова или ще се консолидира след евентуалното й преизбиране?

- Не познавам вътрешните процеси на БСП, не съм присъствал на нито един пленум и не мога да имам вътрешни впечатления и кулоарни оценки.

Но факт е, че тази жена, така, или иначе, независимо с каква методика си служи, удвои депутатите, започна една друга оценка на БСП като перспектива.

Това е тяхна си работа, има там поразсърдени хора и може би с основание.

Но докато те се репчат, с извинение, други протриват ръце.