Актуално
Долу, при обикновения прост народ има една страшна клетва и псувня. Тя тихо ектеше по време на стария пролетариат. Геомилевска я наречете. Днес същата клокочи. Наричат го омраза. И като всеки пролетариат така и новият знае, че трябва да се бори с омразата. Омразата обаче не е, че сте такива, каквито сте, а че се борите за власт. Че взимате властта по неясен начин.
СЕКСУАЛЕН ПРОЛЕТАРИАТ

Мартин Карбовски | 09/06/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Никой не очакваше такова нещо.

Но е време да го регистрираме и признаем.

У нас има ново ляво движение, непознато и объркващо социалната палитра.

Меншевики на власт.

Отнякъде някой помага едни хора да организират обществена промяна.

Когато промяната е насилствена, тя се нарича революция.

Дали е революция или просто промяна зависи от политическите и верските ви идеи.

Но вече е видно - това прилича на онова.

Онова беше могъщо и страшно.

Наричаше се “пролетариат”.

Обединяваше се (съединяваше се) от всички страни (държави).

И някак си, въпреки липсата на пазар и стопанска логика успя да държи в ляво една голяма част от света.

Повече от 45 (70) години.

Днес имаме пак пролетариат.

Борци за свобода и права.

Но някак ( като фарс ) той е... сексуален пролетариат.

Нямаме идея как се зароди и как вирее на наша консервативна и православна почва.

Но посланията и активностите на новия пролетариат подозрително приличат на стария пролетариат.

И двете епохи дойдоха като влияние отвън.

И едната беше модерна, и втората днес е COOL.

Достига до младите, които искат само тих комфорт, така както младите хора през 1944-та до 1956-та не подозираха в какъв капан, в какво ТКЗС ги вкарват.

Капан, закичен с рози.

Точно като стария пролетариат и този днешния е забранено да го коментираш.

Не можеш да му кажеш нищо.

Не отива да кажеш: ДОЛУ ПРОЛЕТАРИАТА!

Те са на власт, казаха ми хората и повдигнаха рамене.

Да, помним - така беше някъде около априлския пленум.

Помнещите ще разберат.

Мога само да коментирам един страшен факт.

Долу, при обикновения прост народ има една страшна клетва и псувня.

Тя тихо ектеше по време на стария пролетариат.

Геомилевска я наречете.

Днес същата клокочи.

Наричат го омраза.

И като всеки пролетариат, така и новият знае, че трябва да се бори с омразата.

Омразата обаче не е, че сте такива, каквито сте, а че се борите за власт.

Че взимате властта по неясен начин.

Повярвайте ми, в края на 40-те години на двадесети век малко хора разбраха как точно дойде несменяемата власт.

А тя дойде с механизъм, който имаше пружина отвън, невярващи хора, (че ще се стигне “дотам”) и най-вече с мечта за равенство.

Зад тая мечта колко човешки кокали стърчат, колко празни очни орбити ви гледат - няма да повярвате, деца.

Но това не е и омраза.

То е усещане, че има човешки граници, които никой пролетариат не можа да изтрие.

Или може?!

Можеше донякъде.

Но докато триеше граници, старият пролетариат изтри милиони животи от картата на живота.

В името на живота.

Махна всички свободи - в името на свободата.

То е усещане силно и до болка познато на по-старите - че не сме на правия път.

То е както, когато те лъжат за пътя, но ти не смееш да кажеш - кой си ти, откъде дойде, откъде са ти парите, какви са ти намеренията, как смяташ да живеем заедно нататък....

И най-важният въпрос: наистина ли, пролетариате мой, ти се имаш за различен?

Различен от мен?

Или се имаш за по-привилегирован от мен?

Има разлика, знаеш.

Всеки пролетариат прави тази ужасна грешка.

Смята се за привилигирован.

Умът ми не побира как така тоя народец ражда пролетариат след пролетариат, епоха след епоха, грешка след грешка, идеология след идеология и никога не успя да сложи на масата ИСТИНСКИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ ЗА РЕШАВАНЕ.

Енергията на тази нация винаги счупва свирката, после се опитва да оправи обществената машина, после пак се счупва свирката.

А машината, хора - тая машина не работи.

Видях много манифестации, с различни имена.

Видях много леви идеи, с различни спонсори и различни водачи.

Всяка лява идея в своята жизненост и крайност накрая счупва държавата.

Създава оруелски правила, защото пролите надделяват, привилегироват се, самозабравят се и отдолу кипва омразата.

Има само две разлики между народ и пролетариат: че вторият е организиран и финансиран.

Първият е прост.

И неумел.

Народът обаче трябва да разбере - българите, които не произвеждат продукт, а служат на идеология (каквато и да е!) са най-големият враг на българите.

Спомнете си Троцки и Ленин.

И Александра Колонтай.

Прочетете какво правят те между 1917-та до 1924-та.

И разберете.

Разберете, че има риск животецът ви да бъде изтрит заради “грешки на епохата”, “грешки на растежа” или заради някакви “детски болести” на някакви “-изми”.

Обяснете на тези, които не разбират горното.

Иначе - ето ви предложения как да се впишете в новата епоха:

Вие имате рефлекс за това, дерзайте:

Да живее сексуалния пролетариат!

Долу силите на консерватизма и мракобесието!

Мирът и любовта ще промени народите!

Ура! Ура! Ура!

 



Други статии от този автор



Коментари