Актуално
Прекият избор сам по себе си не води до авторитаризъм
Ябълката на раздора

Лентата | 13/06/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Доц. Борис Попиванов, "Дума

Ако БСП отделяше за формиране на политика и управление една десета от енергията, която отделя за вътрешни борби, интриги и взаимно подливане на вода, щеше да печели всички избори и да властва неограничено. Този извод е възниквал многократно в годините на българската демокрация. Мотивация за него забелязваме и сега, когато различни крила и течения в партията са се вкопчили в тежка процедурна междуособица.

Ябълката на раздора този път е прекият избор на партиен председател. Ако Корнелия Нинова не беше призовала за такова решение на проблема с отговорността и легитимността, щеше да се намери друга ябълка. Но и сегашната не е за подценяване. Става дума за съвършено нова практика в една доста традиционно мислеща партия и може би е нормално тя да извиква

опасения и съмнения

Ако оставим настрана личните емоции и вражди, критиките към прекия избор се свеждат до няколко основни типа. Първо, подминава се волята на изборните партийни органи като Конгрес и Национален съвет и се укрепват авторитарните тенденции в ръководството. Второ, не се отчита умората на партийните членове от множество национални и вътрешни кампании, особено при необходимост да се мобилизират отново за местни избори. Трето, попада се в хлъзгав уставен терен, където всяка втора крачка се оспорва, а всяка трета се блокира и където, общо взето, трябва да ходиш като вързан.

Някои от забележките не са безпочвени, други са донякъде пресилени. Прекият избор сам по себе си не води до авторитаризъм. Напротив, там, където го има, коментаторите го свързват с демократизация и децентрализация. В европейския партиен процес през последните десетилетия част от левите партии прибягват до пряк избор именно за да разрешат проблемите със самозатварянето на елитите и откъсването на политиката от хората. Може да се каже, че

левите партии дори са водещи в пряката тенденция

към която по-късно започват да гравитират и редица десни формации. Френската социалистическа партия след Митеран се ориентира към пряк вот и за лидерите си, и за кандидатите си за президент. Демократическата партия в Италия отива стъпка по-напред и "отваря" прекия избор към всички свои симпатизанти, за да превърне вътрешната си кампания през славната епоха на Романо Проди във внушително национално волеизявление с по няколко милиона участници. Във Великобритания лейбъристите издигат лидера си с пряк избор, в който право на глас притежават и членовете на партията, и членовете на близките до нея профсъюзи, и регистрираните привърженици. Не толкова отдавна тъкмо прекият избор на Джеръми Корбин доведе до приливна вълна от нови членове и симпатизанти, извади партията от кризата на Третия път и я доведе до положението на политическа сила с най-големи шансове при едно ново съревнование за парламент. Португалските социалисти надмогнаха изтощителните фракционни борби с въвеждане на пряк избор за лидер - една реформа, в която ярко личи името на днешния генерален секретар на ООН Антониу Гутериш. В съседната на Португалия Испания Социалистическата работническа партия разчупи имиджа си на полуфеодална мрежа от барони, след като преди пет години стартира пряк лидерски избор. Директна политическа последица от това действие беше възходът на Педро Санчес, навлизането на ново поколение в левицата и успешната конкуренция с алтернативното ляво обновление, лансирано от Подемос.

В хода на преките избори в Испания бушуваха спорове за действителния размер на членската маса, за условията на кампанията, за равнопоставеността на кандидатите - изобщо все сюжети, от които България може да почерпи опит и да разбере, че

острата вътрешна дискусия не е непременно вредна

не е характерна само за нашите ширини и не прегражда непременно пътищата към успеха. Допълнителни примери могат да изскочат и от Дания, и от Холандия. Разбира се, имаме го и случая с най-голямата лява партия на континента, германската социалдемокрация, където конгресът излъчва лидера. Но и там също звучат гласове, че балансите между конгресните делегати ограничават шансовете на определени кандидати. Надеждите, събудени от шефа на младежкото крило Кевин Кунерт - силно харесван именно от обикновените партийни членове - са индикатор за растящия натиск за вътрешнопартийни реформи.

Прекият избор на председател не е въведен навсякъде в европейските левици, но все повече печели популярност. Той е средство за отваряне. Той е начин за възвръщане на самочувствието на членовете на партиите, че не са само гласоподаватели и изпълнители на решения, но и непосредствени участници във "високата" политика. Той представлява процедура и самичък не би променил състоянието на политическите везни, ако не бъде съчетан с програма за действие и воля за нейното следване и налагане. Той не е белег за авторитарно лидерство. Авторитарното лидерство произтича от концентрацията на лостове на властта, подчиняване на медиите, запушване на устите на инакомислещите, еднолично разпореждане с ресурси - не просто амбиция да подчиниш всички, но и капацитет да ги принудиш да се подчиняват. Дали ще бъде избран от партията, от конгреса, или от пленума й, лидерът не става повече или по-малко авторитарен. Това може да бъде резултат единствено на възможности, с които едва ли някой в БСП може да се похвали.

Проблемът с прекия избор в БСП следователно

не идва от сянката на "твърдата ръка"

Той е проблем на политическото мислене, което разсъждава в крайности: или всичко са устав и процедура, или всичко са политика и посока. Важни са и уставът, и процедурата, и политиката, и посоката. Ако БСП започне да се държи единствено и само за устава и процедурата като пиян за ограда, ще се върти на вечния винт на своята самодостатъчност. Ако върви единствено и само през политически кампании, ще изгуби фундамента на подкрепата, своята структурираност и вътрешния си живот. Ето защо "умората" на социалистите не е измислена, тя реално съществува. Но съществува, защото мнозина партийни членове не разбират не в какво точно участват, а в името на какво участват в него. Докъде ще ги доведе? Каква е политическата цел?

Ръководството на БСП има основания да смята, че прекият избор на председател като европейска практика ще генерира енергия, ангажимент, готовност за битка. Опонентите на ръководството напразно се притесняват, че прекият избор ще бетонира Корнелия Нинова на върха за вечни времена. Всичко ще зависи от продължението на прекия избор, от умението (или липсата на умение!) прекият избор да бъде използван за политическа мобилизация в името на промяната на България.

Фиксацията в процедурни хватки вече носи огромно успокоение и облекчение на Бойко Борисов. Една опозиция няма право да раздава такива подаръци на управляващите. При българските условия на фасадна демокрация е недопустимо не да загубиш избори, а да помагаш на властта да ги печели. От гледна точка на левия политически календар времето за решителна битка за или против Корнелия Нинова не е дошло, моментът е неподходящо избран. Време е за битка да се докаже, че има огромно значение за партията и за България институцията председател на БСП - било заемана от Корнелия Нинова, било от някой друг.

Източник: https://www.duma.bg/yabalkata-na-razdora-n193804?fbclid=IwAR0URbpUfbgYy1ZZvnW7YU4E0Y6BXPjeC1kXdg1GR0nlrIwCblVtbGBtyjo



 



Други статии от този автор



Коментари