Актуално
Не ползвай сламки, изхвърляй разделно, не яж месо, не се размножавай.
Климатичен фанатизъм по Юнг

Лентата | 13/06/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Движението за борба с климатичните промени и фанатизмът на повечето от поддръжниците му не са от вчера, но започват да стават все по-масови, да печелят все повече ефирно време и да придобиват все по-голямо влияние.

Не ползвай сламки, изхвърляй разделно, не яж месо, не се размножавай.

Всеки ден чуваме различна препоръка за това как можем да спасим планетата.

Повечето от тези призиви са все още на доброволна основа, но борбата срещу климатичните промени все по-често минава през законодателни инициативи, които променят начина ни на живот все по-радикално, и които оказват значително влияние върху джоба на данъкоплатеца и бизнеса.

И докато проблеми с природата и климата има и те се нуждаят от действие, повечето от тези инициативи често не са обмислени в дълбочина и имат спорна ефективност.

Понякога резултатите са непропорционални на фона на положените усилия, понякога изобщо не се постигат никакви резултати, а понякога резултатите всъщност ни отдалечават от целта.

Реалността обаче е, че много малко от тях са плод на задълбочена мисъл – проблем, който идва от… непознаването на човешката природа.

Самата идея за „спасяването на планетата“ се превръща в смисъла на живота на много хора, а разчитането на масовите движения и разширяването на държавните правомощия за осъществяването ѝ – задължително.

Тук е време да си спомним за труда на Карл Г. Юнг „Скритият Аз“, в който той развива тезата, че бъдещето на човечеството зависи от способността ни да устоим на масовите обществени течения.

Той изразява своите притеснения от факта, че хората не познават себе си, което ги прави податливи към разрушителни тенденции: фашизъм, радикален национализъм, комунизъм, фанатизъм.

В него Юнг още заявява, че хората трябва да разберат своята несъзнателна вътрешна природа и с това самопознание да се предпазят от съблазънта на идеологическия фанатизъм.

Той противопоставя идеите за масовост с концепцията за индивидуализация на обществото.

Макар написаното от него да е предназначено за идеологиите на ХХ век, то не можем да не забележим колко съотносимо е и към растящото масово движение на климатичния фатализъм – хората, които смятат, че природата умира безвъзвратно, планетата се руши, а човешкият вид няма да доживее до 2050-та г.

Тези силни внушения започват все по-ловко да поглъщат „религиозните сили“ на хората, като не е сигурно какво би се случило, ако на доброжелателите им се даде реална власт.

Засега повечето от техните действия остават в сферата на лобизма и гражданската инициатива, но все по-често виждаме и политически лица, които са отдадени на каузата.

А и защо не биха били?

„Инфантилното състояние на унес у масовия човек обаче е толкова нереалистично, че той нито за миг не се замисля кой всъщност плаща за този рай. Уреждането на сметката се предоставя на висшестоящата институция, която го приема на драго сърце, понеже това искане увеличава властта ѝ, а колкото повече нараства тази власт, толкова по-беззащитен и по-слаб става отделният човек.“

Въпросното „инфантилно състояние“ на човек е неговата склонност да бяга от отговорност, да се приютява в масовото движение, в които всички са постигнали консенсус, и на никого не му се налага да мисли индивидуално.

Така той се освобождава от необходимостта да се грижи сам за себе си, да гради собствения си живот, и придобива възможността да се посвети на привидно по-великата идея да „спаси“ планетата.

„Дали не е някой, който надскача сянката си, за да се устреми ревностно към осъществяването на идеалистична програма, която му обещава желаното алиби по отношение на собствената му сянка?“

Това прикритие става очевидно и от удивителната липса на аргументи на членовете на подобни движения.

Отвъд високопарните лозунги при разговор с тях трудно може да се достигне до разумно обяснение какво точно се случва с планетата, доколко виновни са хората и кой е най-подходящият начин да се преодолее този проблем.

Защото движението възприема определени разбирания като единствената истина и ги е разработило в нещо кратко и лесно смилаемо, което да държи масите развълнувани.

„В каквото вярва множеството, сигурно е истината; каквото желае множеството, сигурно си заслужава усилията; то дори е необходимо и затова – добро; във въжделенията на множеството се крие силата, позволяваща да се извоюва сбъдването на желанията; най-прекрасното обаче е лекото и безболезнено потапяне в страната на детството, завръщането под родителското крило, в безгрижието и безотговорността. Та нали от горе мислят и се грижат за всичко.“

Но най-интересното е, че членовете на движението избират да виждат човека като поредния животински вид, който с нищо не е по-ценен от останалите.

Напротив – той е чисто и просто вредител, който е довел планетата до това ѝ състояние.

Той не е създателят, а рушителят.

Така климатичните фаталисти избират да пренебрегнат неговия потенциал да реши тези проблеми, а напротив – те се опитват да го върнат назад в развитието му, да му забранят да се размножава, да се оттърват от него.

А това според Юнг отново се дължи на непознаването на собствения Аз – защото, въпреки че човек е инициатор и откривател на всяко развитие, самият той „остава загадка сам за себе си“.

„Да, той знае какво го отличава от другите живи твари в анатомичен и физиологичен смисъл. Но като притежаващо съзнание, способно на саморефлексия и надарено с език същество му липсва какъвто и да било критерий за самооценка.“

Така много често човекът сам не осъзнава потенциала си и избира да не разчита на себе си като индивид за разрешаването на проблемите си.

В този специфичен случай той не осъзнава, че спасяването на планетата минава през човешкия прогрес – този, който разчита на индивида и неговите способности.

Не през масовите политики на забрани, на ограничение, на регрес – а именно чрез осъществяването на човешкия потенциал, далеч от потисническата и деструктивна сила на масовото движение и властта, произтичаща от него.

***
Източник: ekipbg.com



 



Други статии от този автор



Коментари