Когато вали - се асфалтира. Днес в Добрич.
Когато се ремонтира Графа - се унищожават всички магазини по него. Заедно с книжния пазар.
Когато има градушка - няма ракети. Но ракетите падат и пробиват тавани, докато беззъб мъж гледа футбол за милиарди на евтин китайски телевизор.
Когато вали - телевизията прекъсва. Няма сигнал.
Когато удари гръм - убива дори в града. Защото всички слагат евтини противогръмни системи. Някои дори не слагат.
Когато завали силно - тока спира.
Когато се ремонтира водопровод - крайният срок се сменя четири пъти.
Когато се прави мост - напуква се отдолу. Друг е въпросът, че хората, живеещи до моста трябва да пътуват десет километра, за да се вържат в пътя и с моста, който минава до къщите им. Невероятно.
Когато се гласува - всички знаят какво става.
Когато се живее - бяга се, отива се да се мъчите на по-подредено място. Което доста оправя статистиката с безработицата.
Когато някой плаче - умира. После се прави комисия.
Когато на детето Мария му спряха вливанията - не се разбраха здравната каса и ИСУЛ. Днес се разбраха - ама детето умря. Усложнения, казаха.
Когато каквото и да става, всеки чака и се надява да си купи китайски евтин заместител на онова, което трябва да се случва.
Когато монополът е по-хубав от секса.
Когато житейския ти хоризонт е по-къс от намеренията на Партията.
Ма това го живяхме, няма ли кой да извика и да се запали пред Софийска вода? Няма. Много вали.
Търпеливите идиоти се раждат, чакат и умират. От живота им някой си прави купчинки тор.
Дръжте се възпитано, докато ви затриват, днес един луд ми го каза. Какво друго?
Другото е да се гледа телевизия. Там все още кипи живот.
Ще кипи и след смъртта на последния познат ви идиот.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}