Българите затъват в недоверие към учени, медии и неправителствени организации

Българите затъват в недоверие към учени, медии и неправителствени организации
24-06-2019г.
42
Гост-автор

АВТОР: Петър Карабоев

Разбирате ли следното твърдение: "Когато говорим за "наука", имаме предвид познанието за света, което събираме чрез наблюдение и опити. Когато казваме "учени", имаме предвид хората, изучаващи неща като планетата Земя, природата и медицината"?

Ако сте разбрали от него значението на "наука" и "учени", значи сте сред 37% от българите, отговорили с "разбрах го изцяло" в глобалното проучване на американската агенция "Галъп", представено през седмицата.

Но други 23% от българите са казали "разбрах част от твърдението", още една четвърт (25%) са избрали отговора "не разбрах много" от току-що прочетеното. Над един от всеки десет (11%) откровено признават "нещо не разбрах".

"Дневник" съобщи за световното проучване на Wellcome Global Monitor, заради което е направена анкетата на "Галъп" в над 140 държави сред повече от 140 000 души. То е проведено между април и декември миналата година с 30 въпроса. При представянето на първите заключения акцентът е върху доверието към ваксините.

Но всъщност въпросите обхващат по-широк кръг - дали анкетираните изобщо разбират какво е наука и че ваксините са част от научните занимания, имат ли доверие към изследванията на учените, лекарите, здравните заведения, правителството и медиите, които би трябвало да разпространяват ясна информация за ситуацията, включително за тази със здравеопазването и ваксинирането, както и решенията на властите и мотивите зад тях.

Чувал съм нещо за науката

Отговорите на участвалите в допитването над 1000 души в България показват, че българите се съмняват в почти всичко и приемат много неща "на доверие", а не според начина, по който действа науката - с доказани и доказуеми факти и извличане на поуки от грешките.

Мнозина изглежда дори не разбират какво представлява науката, стряскащо голям дял заявяват, че никога в образованието си не са били обучавани на наука и казват, че през последния месец преди анкетата не са се интересували от нещо свързано с нея.

Запитани "Колко лично вие знаете за науката?", 5% отговарят с "много", 35% - с "в известна степен", 37% - с "не много" и цели 20% - с "нищо".

Всеки пети (20%) казва, че не му е преподавано за науката, докато е бил в гимназията, по същия начин отговаря и всеки четвърти (26%) за началното училище. При завършилите полувисше или висше образование този дял достига цели 31%, а с "да" отговарят само 27%, но тук от "Галъп" са посочили, че 40% от анкетираните никога не са били студенти.

Социолозите са проверили и любопитството на българите към науката и медицината, като са включили въпрос дали са се интересували от нещо за научни открития или медицина и заболявания през последните 30 дни преди анкетата. Над две трети (67%) отговарят с "не" за научните новини и приблизително толкова (60%) за здравните.

Тогава следват въпросите от типа "А лично вие бихте ли искали да знаете повече за науката, медицината, болестите или здравето?". Близо половината нямат интерес - 37% отговарят с "не" (и 9% с "не знам) за науката, а 33% с "не" (и 6% с "не знам%) за здравето и медицината.

На кого се доверяват българите

Тогава анкетата започва да проверява на како имат доверие българите.

Не е изненадващо ниското доверие към правителството. Над една трета (36%) казват, че нямат никакво доверие на управляващите. Над половината се съмняват в действията и думите им - 29% отговарят с "не много" и още 26% с "известно" доверие. Едва 6% или приблизително един от всеки 20 анкетирани отговаря с "много" доверие.

Повече се доверяват българите на съседите и хората от квартала, но пак над една пета оттоварят отрицателно (6% - с "нямам им никакво доверие" и 16% с "не им вярвам много"). Всеки четвърти (23%) напълно се доверява, а над половината (53%) "донякъде".

Много ниско е доверието към граждански структури извън тези на властта, които във всяко общество са измерител на способността на хората да се самоорганизират за защита на права, интереси и каузи. Под една четвърт (24%) вярват на неправителствени организации и такива, които работят с идеална цел, т.е. не печелят от дейността си. Половината (49%) им нямат доверие и още 26% казват, че не знаят отговора на този въпрос.

От анкетата не става ясно дали тези отговори на НПО-сектора включват и българи, които никога в живота си не са контактували с такива организации. Но на въпроса дали се доверяват на хората, работещи в тях, все пак общо 37% отговарят, че им имат "много" или "известно" доверие. Това е по-малко от недоверчивите - 30% казват "не много", 15% им нямат никакво доверие, а почти всеки пети (18%) няма отговор.

От "Галъп" проверяват и доколко българите се доверяват на журналистите - тези, които по принцип би трябвало да разпространяват масово информация и проверени факти и твърдения, както и да създават среда за дебат и опровергаване на лъжи, заблуди, предразсъдъци и популизъм. С "имам им много доверие" отговарят само 6%, а с "известно доверие" - 40%. Но в това, което пишат, казват и показват медиите се съмнява всеки трети (34% са избрали "не много" доверие) и не вярват 14%.

Понеже акцентът от първата огласена част на проучването е за здравето, социолозите питат и на кого се доверяват българите най-много за здравни съвети. Успокоителните 70% отговарят с "лекар или сестра". Една пета (20%) вярват повече на това, което им кажат роднини и приятели. По 1% са посочили "религиозен лидер" или "традиционен лечител", а 4% казват "никой от изброените дотук", което означава, че общо 6% от българите поверяват здравето - собственото и на децата си - на източници, които строго казано са ненаучни.

Вярвам в науката, ама не съвсем

Когато ги питат колко доверие имат в науката, 21% отговарят с "голямо" и 52% с "известно", но една четвърт са в групата на недоверчивите (11% "не много", 3% "никакво" и 12% "не знам"). Към една трета (31%) е групата на съмняващите се, че учените откриват акуратна информация за заобикалящия ни свят (15% не им вярват много, 4% изобщо не им вярват, а 12% казват, че не знаят отговора на този въпрос). Много доверие заявяват 6%, а "известно" доверие - 52%.

Редовно около и над една трета са съмняващи или недоверяващи се в отговорите на въпроси като "Смятате ли, че учените в страната ви работят за общественото благо?" (35%), "Вярвате ли, че учените в българските компании работят в полза на обществото?" (44%), "Откровени ли са учените в институти и компании за това кой им плаща заплатите?" (55% и 44%).

Почти всички (98%) от анкетираните българи са посочили, че са последователи на религия (без да се уточнява коя). Запитани дали някога в живота им науката се е разминавала с тезите на религията им, 24% отговарят с "да", 45% с "не", а 30% казват "не знам". На въпроса "Когато науката и вашата религия се разминават, на кое от двете вярвате?" половината анкетирани избират науката. Но 17% казват, че ще следват религиозното учение, 27% избират отговора "зависи" и 6% не знаят.

***
Източник: www.dnevnik.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.