Актуално
Европейските избори минаха и Европа вече е много различна. Макар все още да не го разбира. Засега единственото, което бие на очи, е изолацията на целия Изток при разпределянето на постовете в европейските институции. Набедени за евроскептици, авторитаристи, ксенофоби, сексисти, популисти и религиозни фундаменталисти, източноевропейците бяха изключени от раздаването на бисквити и сок, за да имат стимул да поправят поведението си. На мен това ми напомни нещо съвсем различно...
Консервативният Изток VS либералния Запад. Защо?

Гост-автор | 10/07/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 
Европейските избори минаха и Европа вече е много различна. Макар все още да не го разбира. Засега единственото, което бие на очи, е изолацията на целия Изток при разпределянето на постовете в европейските институции. Набедени за евроскептици, авторитаристи, ксенофоби, сексисти, популисти и религиозни фундаменталисти, източноевропейците бяха изключени от раздаването на бисквити и сок, за да имат стимул да поправят поведението си. На мен това ми напомни нещо съвсем различно...
 
Като малък, 6-, 7-, 8-годишен (средата на 80-те), много обичах да говоря с баща ми и дядо ми за политика. И много ясно си спомням разликата между двамата и прогнозата им за бъдещето. Баща ми искрено мразеше комунизма. Не смяташе обаче, че може да си отиде. Смяташе, че ще настъпи някаква конвергенция между двата строя и постепенно границите между тях ще изчезнат.

Дядо ми вероятно мразеше комунизма повече. И беше твърдо убеден, че ще си отиде изведнъж, повличайки със себе си и Съветския съюз. "Ще видиш - казваше той - всичко ще почне изведнъж и само за няколко месеца цялата империя ще стане на пух и прах!". И двамата, баща ми и дядо ми, бяха изключително умни и ерудирани мъже с аналитично мислене. Откъде тогава идваше разликата между тях? Защо единият бъркаше толкова, а другият беше толкова прецизен в пророчествата си?

Баща ми е роден през 1946 г., само месец преди царството да си отиде и да се установи народната република. Беше израсъл и съзрял през комунизма. Не беше виждал друго и вярваше, че колкото и да е омразен, този строй е непоклатим.

Дядо ми е роден през 1915 г., в разгара на Първата световна война. Първите му ясни спомени бяха от демократичен режим от края на 20-те и началото на 30-те. Много ясно помнеше началото на авторитаризма през 1934-та и началото на тоталитаризма през 1944-та. Помнеше славния възход и позорния край на нацистка Германия.

Помнеше всичко. И затова знаеше колко крехък е светът около нас! Колко смешно е да обявиш, че си построил хилядолетен Райх. Именно заради това не вярваше нито в утопиите на комунизма, нито в неговата дълговечност. Виждаше го такъв, какъвто наистина е бил тогава... на един шамар живот!

Днешните поколения в Западна Европа са родени и израснали след Втората световна война в един напълно либерален свят. Те не са виждали и дори не са сънували друго. И затова по детински вярват в неговата безалтернативност. Вярват, че те самите са венецът на историята и че оттук нататък друго няма да има. Вярват, че повече няма да има нито военни конфликти, нито преврати, нито революции, че времето на кървавите атентати и религиозните войни е отдавна, отдавна отминало.

Толкова вярват в абсурдността на всичко това, че дори когато то започне да се случва около тях, не могат да го осъзнаят. Свиват се в черупката на собствената си утопия и й се радват.

На този фон, източноевропейците днес, независимо дали става дума за поляци, унгарци, румънци или българи, имат едно огромно предимство. Те са виждали края. Виждали са как могъщото туловище на комунизма се разпада само за няколко месеца! И после няма нищо. Няма СССР, нито НРБ. Няма КПСС и БКП. Няма КГБ и ДС. Няма Варшавски договор и СИВ. Няма Берлинска стена. Няма мавзолей с комунистическа мумия в него. Няма манифестации, няма опашки по магазините, няма бригадирско движение, няма комсомол, пионерчета и чавдарчета, няма червени знамена, петолъчки и съветски гербове, няма ленински съботници... За няколко месеца изчезна всичко!

Точно така, както обещаваше дядо ми. Преди 30 години източноевропейците видяха всичко това и затова днес са безкрайно, безкрайно по-адекватни от западните си събратя. Те усещат с порите си наближаващия край на либералния ред, защото виждат прогнилите му основи и корозиралите арматури така, както ги виждаха в късния социализъм. Това, разбира се, не ги прави нито по-добри, нито по-умни. Прави ги обаче по-подготвени.

****
Източник: glasove.com



 



Други статии от този автор



Коментари