Актуално
Владимир Путин, изглежда, иска да остане в историята не само като войнствен деспот, но и като значим политически мислител, чието мнение тежи и от чиито действия се страхуват. За това свидетелства неотдавнашното му интервю за „Файненшъл таймс“, в което той обяви либерализма за отживелица.
„Вашингтон пост“: Путин е прав донякъде за либерализма

Гост-автор | 11/07/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Робърт Самюелсън, "Вашингтон пост"

Владимир Путин, изглежда, иска да остане в историята не само като войнствен деспот, но и като значим политически мислител, чието мнение тежи и от чиито действия се страхуват. За това свидетелства неотдавнашното му интервю за „Файненшъл таймс“, в което той обяви либерализма за отживелица.

Как да разбираме това?

Като начало, нека му отдадем дължимото. Може да не харесвате и дори да ненавиждате Путин по най-различни причини – от намесата в американските избори през 2016 г. до анексирането на Крим и агресията срещу Украйна, но трябва да признаете, че той разчита внимателно знаците на времето. Следвоенният либерализъм, от който толкова се гнуси, е наистина под обсада.

Дори само икономически, ако щете – той просто няма пари. И причините за това са поне три. 

Първо, икономическият растеж на Запада зацикли. Следвоенният либерализъм обещаваше силен и устойчив ръст, а с него – и социален мир. Което пък, от своя страна, би позволило на правителствата да осигурят пълна заетост, да защитят най-уязвимите социални групи (бедните, възрастните и болните) и да се посветят на достойни дела (като борбата с промените в климата, например).

Забавянето на икономическото развитие обаче възпрепятства изпълнението на тези обещания. В периода от 1950 до 2018 г. САЩ отбелязват икономически ръст от средно 3,2%, но още през следващото десетилетие се очаква той да спадне до 2%, според различни прогнози. Забавянето на ръста на БВП съвпадна по време с масовото излизане в пенсия на поколението от бейби-бума (родените в периода от 1946 до 1964 г., бел. ред.) - така числеността на работната сила намалява, а с нея и ръста на производителноста. Подобни спадове вече се наблюдават и в други срани.

Второ, населението на повечето развити страни застарява, което води до увеличаване на пенсионните разходи. И макар застаряването да е постепенно, то влече след себе си сериозни последствия. През 2015 г. американците над 65 години съставляват 14,9% от населението на страната. Към 2050 г., според прогнозите на статистическата служба, техният брой ще достигне 22,1%, а към 2050 г. –  31%. Особено бързо е застаряването в Китай, където прогнозният скок е от 10,1% през 2015 до 26,8% през 2050 г.

Към това се добавя досадният бюджетен дефицит. Вярно, че досега САЩ, подобно на много други развити държави, прибягваха до огромни заеми с ниска лихва. Възможно е тази практика да продължи до безкрай. А може и да секне. Но дори при сегашния тренд – изхождайки от оптимистичните икономически прогнози – към 2029 г. федералният дълг на САЩ ще надхвърли 90% от стойността на БВП.

От практическа гледна точка, държавите имат нужда от елементарен консенсус за това кой за какво отговаря и кое е позволено, кое не. Диктатурите го постигат чрез страх и сила. Повечето съвременни демокрации обаче прибягват до една или друга форма на „либерализъм“ (в най-широкия смисъл), и САЩ не правят изключение.

Дълго време двигател ни беше надеждата за по-добър живот. Предполагаше се, че когато достигне апогея си, следвоенният либерализъм ще окаже оздравително въздействие върху обществения климат и ще освободи  хората от техните предразсъдъци и тесногръдие. Чарът на либерализма покори целия идеологически спектър. В САЩ и Европа се възцариха центристки правителства, както отляво, така и отдясно.

Именно тези постулати за нравствено извисяване разби Путин. Бедата е там, посочва професор Путин в лекцията си за „Файненшъл таймс“, че мнозина се разочароваха от либерализма. И решиха да продължат нататък. И сега Путин с неговите спътници – включително президентът Тръмп и др. – предлагат страха като решение. Страхът от чужденците.

От това не следва, че национализмът – путиновата алтернатива на разклатения либерализъм – ще направи света по-добър и по-стабилен. Либералният идеал предполагаше, макар и наивно, че хората споделят общи интереси и ценности. Националистическата алтернатива изхожда от това, че има победители и победени.

Хората усетиха опасността. Либерализмът с неговото великодушие си спечели много врагове, отстоявайки откровено непопулярни политики: отворени граници, принудителна миграция, глобализация и мултикултурализъм. Или както казва Путин, либералната политика „противоречи на интересите на огромното мнозинство“.

Хората държат на своята национална идентичност. Те, по правило, се страхуват от политики и практики, които подронват тази идентичност. През 2016 г. Центърът „Пю“ проведе анкета сред американците дали животът в страната се е влошил с нарастването на етническите групи, раси и националности. Мнозинството гърци (63%) и италианци (53%), както и значителен процент германци (31%) отговориха утвърдително.

Ние се разкъсваме между две системи. Пред нас стои нелеката задача да спасим най-доброто от следвоенния либерализъм, без да отричаме националната самобитност и северенитет. Кой знае дали тази мисия няма да се окаже принципно невъзможна.

Превод: Гласове

Източник: inosmi.ru



 



Други статии от този автор



Коментари