Актуално
На 19 юли в църквата "Св. Димитър", с. Корнишор пред 250 четници са осветени знамената на обединените чети на ВМОРО. Знамето на Кукушката чета тържествено е връчено на знаменоската Анна Малешевска. След това кукушкият войвода Кръстю Асенов пожелава попът да го венчае с Анна, което е съгласувано с Апостол войвода. Това събитие ще се превърне в една от най-разтърсващите драми в българското революционно движение в Македония.
Една трагична любов по Илинден 1903 г.

Гост-автор | 20/07/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Атанас Филипов, Фейсбук:

На 19 юли в църквата "Св. Димитър", с. Корнишор пред 250 четници са осветени знамената на обединените чети на ВМОРО.

Знамето на Кукушката чета тържествено е връчено на знаменоската Анна Малешевска.

След това кукушкият войвода Кръстю Асенов пожелава попът да го венчае с Анна, което е съгласувано с Апостол войвода.

Това събитие ще се превърне в една от най-разтърсващите драми в българското революционно движение в Македония.

Анна е дъщеря на Никола Малешевски.

По препоръка на Гоце Делчев с писмо от 1898 г. тя е отведена от Пере Тошев да учи в педагогическия колеж на Солунската Българска девическа гимназия.

Дипломира се с 12-ия випуск и през учебната 1902-1903 г. е назначена като учителка в Кукуш.

Пролетта на 1903 г. Анна и Кръстю Асенов, племенник на Хаджи Димитър, вече са безумно влюбени.

Двамата се познават от Дупница, където роденият в Сливен младеж през 1900 г. е изпратен от Гоце Делчев и отсяда в дома на баща й.

Кръстю Асенов е основното действащо лице в аферата „мис Стоун“, целяща събиране на пари за въоръжаване на четите в Македония и Тракия.

Той е главният преговарящ от страна на Организацията за откупа по освобождаването на американската гражданка Елън Стоун.

Неговият представителен външен вид, дипломатичността и владеенето на френски език изиграват ключова роля за финализиране на преговорите с откуп от 14 500 златни турски лири, равняващи се на 10 кг злато.

В Кукуш Кръстю и Анна се сгодяват и тя, едва 19-годишна влиза в неговата чета.

Със закупен от Солун плат Анна Малешевска ушива знамето с помощта на своята колежка Райна Измирлиева.

Венчавката в малката църквичка предизвиква недоволство сред четниците на Кръстю Асенов.

От невежество и суеверие, или разногласия, поради въведената от войводата желязна дисциплина, те не приемат любовта му за съвместима с борбата за свободата на Македония в навечерието на въстанието.

Повечето напускат обреда, шушукайки си: „Ние оставихме жените си, а той намери за мунасип сега да се жени”.

Схващайки положението, Кръстю Асенов обявява, че се оттегля като войвода и с Анна напускат четата, като се отправят към Гевгелийско при Сава Михайлов и Аргир Манасиев.

Десетарът Гоно Бегинин инструктира четника Мицо Големинов да убие войводата.

Докато двамата с Анна спят прегърнати, той се промъква в колибата и подло го застрелва.

Преди втория изстрел пушката на убиеца засича, което спасява живота на Анна.

По-късно революционен съд, ръководен от Аргир Манасиев разглежда убийството и осъжда на смърт физическия му убиец.

Подбудителят Гоно Бегинин избягва в България, където е заловен, но е помилван по искане на Йордан Асенов, брат на убития и революционер на ВМОРО.

Анна се спасява, но една година за нея няма никаква вест.

Родителите й в Дупница решават, че е загинала в пламъците на Илинденско-Преображенското въстание.

През ноември 1903 година издават некролог и отслужват опело.

Анна се завръща в Дупница по таен организационен канал, като остава загадка къде е пребивавала повече от година.

От 1905 до 1934 година е учителка в Дупница.

Тук тя се запознава и свързва живота си с главния учител Асен Михайлов Мазанов – преселник от Крива Паланка.

Анна има две дъщери – Катя и Елена.

Умира на 28 март 1941 г. в Дупница.

Подобно на Христо Ботев, и Кръстьо Асенов умира с ясното съзнание, че любовта към Родината и любовта към любимата жена са съвместими.

За българският народ в Македония остава с прозвището „Огнениот даскал“.

Двамата влюбени са обезсмъртени в романа „Роби“ на Антон Страшимиров.

Анна Малешевска е прототип на героинята Ана Беровска - сътрудничка на солунските атентатори.

Първообразът на главния герой в романа Асен Дъмбев е Кръстьо Асенов.

За войводата Антон Страшимиров пише: “ ... то не беше човек, а чудо. Духът на Хаджи Димитър, магията на Панайот Хитов, крилете на Филип Тотю и безмерната жажда за подвиг...“

(Източници - некрологът се пази в РИМ-Дупница, Христо Шалдев - Революционните борби в Паяк планина, "Илюстрация Илинден"; Яне Билярски „Анна Малашевска“ във в-к „Светлина“, бр. 29, 24.07.1993 г)



 



Други статии от този автор



Коментари