Между дивотията по плажовете и екология на интересите

Между дивотията по плажовете и екология на интересите
22-07-2019г.
32
Гост-автор

Автор: Стефан Джендов 

Напразни се оказаха опитите на собственици на земи да обяснят, че няма нито юридическо, нито човешко основание някой да се настанява в имотите им, когато пожелае и по начин, който му е удобен, защото така му харесва. 

 Пълната неспособност на екипите на ведомствата да създадат работещ правилник за механизмите, по които да работят къмпингите, където да се практикува т.нар. диво къмпингуване, даде аванта на всички нарушители чак до 2021 г.: още едно лято без правила, без изисквания, без отговорност, без опит да бъде защитен брега от своеволията на случайни типове, които сами решават какво означава свободата и гарантирано с още много мръсотия, несметни колическа алкохол и изобилие от наркотици.

 Един от най-абсурдните доводи на протестиращите е, че всеки опит за въвеждане на правила в дивото къмпингуване из страната ограничава конституционното право на свободно придвижване. 

 Изненадващо е какво количество юристи са напълно несведущи по отношение на разликите между движение и самоволно настаняване и окупиране на територия по свой избор. Пътищата, където всеки човек в България може да се придвижва, са обозначени със знаци и дори когато не са асфалтирани, пак могат да бъдат преминати. Никой не възпира нито един българин да се движи свободно, но това не означава, че той може свободно да спи, където завърне.

 Да си представим за момент, че на базата на това гарантирано от Конституцията право на кой да е от произволно разположените къмпинги пристигне група от двайсетина роми, с децата, жените, самоделни палатки и наместо с коли – с каруци с коне. И да се наредят: българин-ром-българин-ром, а редом с джиповете или трошките, се разхождат и четириногите. Все пак Конституцията гарантира равни права, нали така! 

Това е цигански къмпинг, който в името на лексиката е наречен катун. На външен вид обаче разлики няма. 

Да предположим ли какво ще се случи? При такъв сценарий първо медиите ще съобщят, че роми атакуват любителите на природата и създават бъркотия и мръсотия и конете им цапат плажа.

Да видим каква мръсотия могат да принесат хората от тъмния етнос? Ще ходят по нужда в дупка? О - същото правят и белокожите любители на дивотията. 

А това е разполагане на произволно място в гората

 Ромите ще пият алкохол, ще се хранят, ще цапат и ще слушат любима музика силно? Да! Същото правят и останалите обитатели на заселеното „диво“ място. 

Темата пред медиите всъщност може да се сведе единствено до въпроса дали къмпингарите от друг етнос носят големи черни чували за боклук или не и конете по-лошо нещо ли са на плажа от големите кучета, пуснати да тичат на свобода във всички посоки. Иначе всичко друго е същото.

По тази логика всеки мигрант от Иран, Ирак, от коя да е африканска държава, също може да е къмпингар – див, колкото си ще. 

Оказва се, че територията за диво къмпингуване е запазена за определен кръг от хора, които считат, че са в неизменното си право да са с повече право от всеки друг, който би го оспорил. 

Незаконният къмпинг на Царево просто си изникна и после продължи да се разширява.

Всъщност нагазването с личните автомобили, докъдето гумите все още могат да се въртят, не е „свобода на придвижване“, а самоуправство, което трябва да бъде санкционирано, ако, разбира се, бъдат разписани правила, които да предполагат санкции и се намерят смелчаци, които да прилагат написаното. 

Битката за и против легализацията и канализирането на любовта към дивото и безконтролно ваканцуване се води на няколко отделни плоскости:

На предните линии са „викачите“ – те са чули думата „Конституция“ и „свобода на…“ каквото и да е и ги крещят до премаляване, просто защото задачата им е такава, те самите не искат нищо повече от това да са в авангарда на онези, които се радват на личната свобода да пият, да се търкалят, да се друсат и никой да не им държи сметка за това. Когато емоциите са в градски условия, те вдигат деца на раменете си и малките развяват плакати с екологични призиви. 

 Никой не омаловажава пионерския ентусиазъм на група къмпингари, които учат децата си от ранна възраст да пасат екологично и да се облекчават където завърнат. 

 Факт е, че кастовото деление сред любителите на свободите води до конфликти между тях самите, но общият враг е в лицето на държавата, която немощно не успява да създаде ясни правила за отговорностите на къмпингуващите. 

Именно хаосът и нерешителността в изготвянето на нормативните документи дава сила и кураж на зелени лидери да измислят несъществуващи рискове и опасности за хората с палатки и кемпери. 

 Лесовъдът Тома Белев, който заедно с жена си управлява зелени организации, чиято основна цел е блокиране на развитието на модерна планинска инфраструктура и усвояването на милиони левове за опазване на гъски, бръмбари и имитиране на дейност там, където такава не е нужна, отново коментира промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и рисува страховита картина: 

 „Всеки, който е с кемпер, каравана, палатка или шатра, няма да се страхува от глоба само ако е в собствен имот или в бивак. С прилагането на този правен миш-маш с глоба ще се сдобият:

 - Всичките къмпиращи с палатки, кемпери и каравани в законните и лицензирани туристически къмпинги, защото къмпингите не са и не могат да бъдат биваци.

- Собствениците на лицензирани къмпинги;

- Всеки собственик на кемпер или каравана, който спре край пътя или на паркинг в двукилометровата зона около Черно море, извън границите на населените места (при това границите им към 1 януари 2008г, както определя закона за зона Б);

- Концесионерите на плажове или наемателите на заведения извън населените места, ако не дай си боже им хрумне да сложат една шатра за клиентите си, защото са го направили върху чужд имот.

- Собствениците на вили или къщи в зона Б, ако вземат че поканят някой приятел да ги посети с кемпера си, защото за да поканиш подобен гост ще трябва имота ти да е незастроен и да си го регистрирал като бивак.

- Организаторите на всякакви спортни и културни събития извън населените места ако си позволят да поставят шатри за временна защита на участниците.

- Собствениците на заведения, паркинги или бензиностанции извън населените места, ако вземат да допуснат някой кемпер или каравана... "

 Звучи така апокалиптично, че единственият извод е, че всеки, който се опитва да почива на палатка или с кемпер, ще бъде физически унищожен. 

 Какво от изявлението е глупост: 

  • Първо глобите ще се налагат единствено, ако човек произволно се настани с палатка, навес от клечки и черги или кемпер в частен имот на частно лице, което няма нищо общо с туристическа дейност. 
  • Второ: в България „лицензирани къмпинги“ не съществуват като понятие, а въведен в експлоатация къмпинг. Това е урегулиран имот и там глоби не се налагат. Така собствениците на имоти, които ги превърнат на къмпинги, няма как да бъдат глобени.
  • Всеки концесионер на плаж може да разполага преместваеми обекти върху 2 процента от територията на плажната ивица. Затова няма проблем те да опънат една, две или пет шатри, под които хора да се събират на сянка по време на плажуването. 
  • Собствениците на неурегулирани имоти, които решат да напълнят земята си с палатки и кемпери по приятелска линия или защото тайно ще печелят от тази услуга, също няма да бъдат глобени за заемането на територията. Борбата със сивия сектор е отговорност на други институции и други закони. 
  • Ще бъдат санкционирани хората, които произволно се настаняват където им хареса и бивакуват там с дни.

Тези мерки по нищо не се различават от правилата, създадени в държави, където къмпингуването е част от културата на населението и както правилата, така и санкциите са ясно установени и се прилагат неотменно. Неслучайно в Хърватия, чийто основен туризъм е свързан с морето, след яхтения туризъм, второто най-скъпо преживяване е къмпингуването. Там къмпингите са разделени не само по вид настаняване, но и по звезди според условията, които предлагат. Всеки опит човек да опъне палатка под звездите, да спре с кемпера си в приятна сянка край пътя и да остане там, се санкционира с между няколкостотин до няколко хиляди евро.   

У нас протестиращите срещу приетите промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие са против създаването на правила, защото именно тези промени дават възможност да бъде установено къде и при какви условия любителите на къмпингите ще могат спокойно да се възползват от закона и да се разположат комфортно и без никакъв риск да бъдат гонени, нападани и унижавани. Предвидените глоби не са форма на рестрикция, а само начин за санкциониране на своеволията и защитаване правата на онези, които искат да почиват, без да са в съседство с хора, решили, че точно там им харесва да правят каквото си щат. 

Мястото за разполагане на кемпер е на око – ето на този плаж, ето върху този пясък.

Общото между тези нарушители и агресорите по плажовете, които се настаняват където им хрумне с коли и каравани, е гарантираното усещане за безнаказаност. 

Още един детайл убягва от общото внимание, повлечено от истерията с пясъци, дюни и навлизане в чужди имоти: къмпингуването и свободата да се почива сред природата далеч не се изчерпва само с морето и плажовете. 

България е предимно планинска страна и хората, които желаят да са в сянката на гори, в свежата прохлада на височините, всъщност са с числено превъзходство пред онези, които шумно и демонстративно се разполагат по пясъка, ако може на метър от водата. 

Не е проведено нито едно национално проучване обаче какви са интересите на българите за прекарване на свободното време и докато различни организации от сферата на туризма използват всяка публична изява да рекламират своята сфера – спа, конференции или да броят коли на границата, които потеглят към южните ни съседки, нито една институция не може да посочи от колко къмпинга се нуждаят българите; колко от тях биха правили това всеки уикенд, колко искат да прекарват така цяла ваканция. И не само това: нито Министерство на туризма, нито екологията, всъщност никой не може да каже как се променя профила на тези туристи; колко са гостите от чужбина, които биха искали да почиват у нас като къмпингари, нито къде, нито за колко време, нито от какъв вид инфраструктура се нуждаят в къмпингите.

Това е напълно непозната територия и бурните отговори на такива въпроси от страна на представители на къмпингуващите са просто изсмукани от пръстите – на тях им се струва, че бройката е такава или друга и всеки съобщава произволни цифри. 

 Съвсем съзнателно Тома Белев не говори за планини през лятото. На Витоша, насред защитени територии, навлизат джипове и газят директно през растителността, покрай туристите, тръгнали на разходка. И няма сила, няма орган, няма санкция, която да ги спре. 

 В Пирин само на ден влизат между 2500 и 4000 автомобила, чиито водачи паркират където им хрумне – по възможност на дебела сянка. Замърсяването, което само тези коли генерират е по-вредно дори от горска сеч, защото именно този шум и мръсотия унищожават дървесни видове, бубулечки и гонят надалеч дивите животни.

Няма никакво значение, че управата на ски зона Банско въведе най-екологичните и природосъобразни практики, свързани с нулево използване на вредни за околната среда материали – никаква пластмаса, никакви бъркалки, сламки и други еднократни прибори, които да не подлежат на рециклиране.

През лятото хората, които искат истинска почивка, са научили за истинската забава и спокойствие да бъдат именно в Банско. Лифтът (това чудовищно произведение най-екологичната форма на планински транспорт в света!) работи до 18,30 ч. В целия свят единствено в Банско върху ски писта е разположена 400-метрова пързалка – най-дългата в Европа и втора след свой конкурент в САЩ.

 На Бъндеришка поляна е създаден огромен развлекателен център с надуваеми замъци, люлки, кътове за игра, стени за катерене, футболно игрище. Хората, които отиват там на почивка, твърдят, че са така изморени от игри по цял ден, че вечер заспиват с усещането за отличен фитнес и заслужена богата вечеря. 

 През лятото Бъндеришка поляна е също и байкинг база и за любителите на планинското колоездене и стремглавото спускане са направени специални трасета. Уникалното за пистата в Банско е, че тя е върху тревна настилка и това веднага я превръща в място за спортни дейности и през лятото. 

Става ли ясно защо през лятото еколозите не изричат нито дума по адрес на зимните курорти? 

Лифтовете работят всеки ден и на Пампорово. И хората, които обичат планината, също са там, разхождат се, забавляват се, използват инфраструктура, която е щадяща за природата, и в същото време дава неизброими възможности за разходки. 

Дивото къмпингуване трябва да бъде разписано не само в частта за плажовете, но и за планините. В държави с висока степен на природна защита, в планините, където навлизат къмпингари, паркингите обикновено са на около 3-4 км от началото на горската част. Обособени са местата, където може да се разпъне палатка, от управата на парка проверяват екипировката на туристите и най-вече как възнамеряват да си приготвят храна. Паленето на огън на открито, ако не е в специално обозначено огнище в самия къмпинг, се наказва с огромни глоби, а често води до арест и допълнителни следствени действия.

Да се върнем на българските еколози. Те нямат отношение към планините и опазването на горите, стига безобразията там да се вършат от хора, които считат, че са с право на това. Еколозите нямат нищо против хора да навлизат с автомобилите си насред горите, да опъват мини селища, да трошат растителност, да палят огньове. 

Оказва се, че у нас темата се свежда до екология на интересите. 

През лятото от пряк интерес е да се защитава беззаконието по морето, но тогава планините не са интересни. Опитите на наши къмпингари да заплашат, че ако не могат да са „диви“ в България, ще отидат в Гърция, се разбиха на пух и прах, след като няколко български компании с палатки по произволно избран плаж бяха арестувани в южната ни съседка за такова своеволие и солено глобени. И нашенците проумяха, че от цяла Европа, диващините са разрешени и благословени единствено у нас. 

Остава въпросът: какъв е прекият интерес на еколозите у нас да защитават безконтролното самоуправство върху държавни територии, без това да се заплаща и за всяко действие да се носи отговорност? Защо именно еколозите считат, че настаняването върху частни терени е конституционно право? 

Българите винаги са вярвали, че още малко аванта е по-добре от никаква аванта и на този принцип лятото на 2019 г. е може би последната година, когато беззаконието е оформено като правителствен подарък. 

****

Източник: glasove.bg

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.